Карам с 22-32 отпред и мога да кажа, че и двете не ми стигат

- на моменти ми трябва под 22, на моменти над 32. Отзад съм с 11-36. Не мисля, че само с една плоча 22, бих могъл да карам пълноценно. Например на плоча 22, не мога да се изправя и да карам прав, дори и когато се изкачвам по лек наклон, защото ми "увисват" педалите, но аз все пак си тежа на мястото с 90-те си кила. Бързият каданс и мен ме уморява повече от по-тегавото въртене. Също не мога и да си представя, как бих катерил баири с 32 отпред. С карането започнах да се убеждавам, че това което ми разказваха едно време някои хора и ми звучеше като виц е вярно - понякога е по-леко да катериш баира на колело, отколкото да буташ. Просто с карането мускулите отговорни за въртенето се развиват повече, за да отговорят за нарасналото търсене на мощ....За съжаление, задните части, не са така адаптивни
За гумите - швалбетата са "паркетни" гуми - поне тия леките. Повечето са толкова тънки откъм борда, че се късат от първия камък. В момента карам с гуми по кило, кило и нещо и за пръв път не шия гуми. Ако човек смята да кара истинско АМ, трябва да си сложи малко по-здрави гуми, за да не се изненадва неприятно на майната си в планината.
Същото се отнася и за вътрешните - леки и тънки, хубаво..но всеки трън е равен на 10 минути загуба за лепене и смяна. А който си мисли, че из планината е като по пътя или трасетата, значи не ходил в планина.
Рамката и вилката са най-важни. Без подходящи такива, карането може да е мъка и да донесе травми на колоездача. Много помага, ако вилката може да си редуцира хода - безценно е при катерене и провиране по тесните планински пътечки. И последното нещо, но не и по важност е седалката - в тая дисциплина понякога се кара по 8 часа на ден и дори лека несъвместомост да има тя, със задните ви части, това с времето се отразява болезено. Но седалка се избира точно така - с двудневна проба.
Като цяло прави са хората преди мен, които казаха да си продадеш байка и да си купиш друг.