Като се каза Лакатник - да се изкажа и аз. Уникално място са Лакатнишките скали. Като каменен парк - хем на една крачка от цивилизацията, хем диви и прекрасни. Имам щастието да съм ходил там буквално над 100 пъти.
Но и там простотията и "времето" проникнаха в лятното им безвремие.
Събирал съм в раницата си една огромна топка пластмасова ограничителна лента. Сигурно е била поставена за някакво ученическо посещение по пътеките, за да буди вниманието къде да се ходи. Обаче така си беше оставена - да и се разтича червената боя, и да гние. Изобщо- страшна грозотия. А най добрият урок за тия чалгарчета можеше да бъде да ги научат на уважение към природата - в частност да си събират боклука.
Виждал съм и други простотии. Това че някой бивакува на т.нар. Алпийска поляна(не е нито алпийска, нито поляна

) и си осира пейзажа е едно на ръка. Ами горе на Паметника се беше провел "народен" събор по повод 9-ти септември. Явно, че е имало кебапчета и бира, защото какво да видим в боровата горичка до паметника - една огромна купчина пластмасови чинийки, чашки и друго боклуци. Де*ба и комунистическите бейове и мутри. Как може да провеждаш митинг и да не предвидиш сваляне на боклука!? Имаше венци поднесени на паметника. Ядосах се тогава и начупих и хвърлих в собствения им боклук тия венци, с които бяха изпълнявали култовите си ритуали! Оскверних култа им, почувствах облекчение!

Не разбирайте, че мразя идеологията на Вапцаров или Смирненски - напротив. Но тия с кебапите не са никакви комунисти - тия са върли капиталисти-демагози, които залъгват народа с думи.
И най-непоправимите язви за региона - тези мини вецове. Не че съм против вецовете. Напротив. Но си има място за тях. Искър е голям. Надолу по течението може да слагат колкото си щат. Но точно на тия велики места от Бов до Левище можеше да не се раняват с тези ВЕЦ-ове.
Бетоновата станция точно под Лакатнишките скали, която е построена да прави бетон за тези ВЕЦ-ове, също е генератор на шум, прах и грозотия.
Тоя регион заслужава внимание и грижа. Както и всички подобни уникални места у нас. Всъщност, трябва еко култура като цяло.
За книжката - сигурно е интересна с пътеписите си. Сега като има Интернет и Гъгъл Земя, на човек му трябва едно наименование и вече може да погледне снимки и география от мястото. Към купуването на книжката може да се гледа и като вид уважение към труда на тия хора - имали си смелостта и идеята да издадат това, били са съпричастни с българската природа дълги години..не че няма и много други хора позитивно свързани в българката планина и гора, но все пак...