Та иде реч на това, че напоследък покарахме няколко пъти по Централен Балкан над Сопот и там има едни хубави тесни пътечки, скрити в хвойната. Тия пътечки, освен дето са тесни, ми имат и разни остри чупки, та и разни умело маскирани камъни и коренища на дърти хвойнаци. На всичкото отгоре встрани, по посока пътеката, стърчат оглозгани клечки, щото нали често ги брулят разните му там велоциклисти, пък и вероятно от смрадтта, разнасяща се от обувките на туристиите, да не говорим дето младите пепелянки имат и те навика да ходят да ядат младите иглички на хвойната, щото си набавяли от това няква важна съставка за отровата която произвеждат, щото тя същата да мирише благо на джин и ухапания да не се коси и да бяга бързо към болницата, та тя да може да го стигне и да го хамне, гат се гътне. Малко сложно стана, ма смятам, че вече сте ми свикнали на "академичния" стил.
Та за какво ви разкавам, ето например последното ни каране там - караме си ние с Кроко и Кольо по тия пътечки и аз в миг на просветление, просвещавам на глас двамата ми другари, по въпроса, защо жените не ги могат да ги карат тия пътеки. Защото...- продължавам аз - виждате ли тия сега кривини и коренища тука? - жените по правило имат изпълнителски мозък и малко им куцат импровизациите. Като има пътека, ще карат по нея, докато свърши. Сам дето по тая пътека така не може да се кара - тука се налага в един момент да импровизираш, да дръпнеш някоя измислена линия оттук до там през хвойнака, да изрежеш някой излишен завой или коренище. И точно завършил мисълта си, ми се предлага(отгоре) възможност да докажа тезата си. Както съм си на няква там по тегавка предавка, вдигам предницата и изрязвам напряко през хвойната, като изкачвам нещо, което се намира под хвойната, но идея си нямам какво е, но все пак се надявам да не е кълбо пепелянки. И тъкмо да дропна победоносно обратно на пътеката чувам хряс.....и оттам прас....задната гума блокира и аз се метам през пътеката, та отдолу в игличките на меко и забележете пак на ляво рамо. Ба ма...би казал първобитния човек в този миг. Когато отивам при велосипеда си, намирам задния си дерайльор някак безобразно насукан, обиден и осквернен, да ме зяпа, наврян дълбоко в спиците, захапал в уста една свежа хвойнова клонка с обезигличкен връх.
Те тия дерайльори всъшност не ги правят от стомана 3, демек арматурно желязо и съответно, не са толкоз меки, та да се гънат и изправят с клещи и съответно ясно беше, че е счупен. Счупена се оказа точно онази 4 ставна конструкция, дето прилича на успоредник с разхлабени гайки в ъглите и който обикновено след като даскала по математика го нарисува на черната дъска, докато надпише там отдолу коя страна ква е и кой ъгъл за кво е, той се е скльоцнал с поскръцване и е заприличал на отсечка. Помните смятам как беше в 6-клас.
Та аз поне си знам какво се прави в такива ситуации, и макар познанията ми по английски да са на едно много първично ниво, стигащо ми да обясня с 4 грешки, че аз тоя език не го говоря, все пак съм запомнил едно от форума - Сингъл спийд. Даже вече веднъж съм правил. Всеки път се псувам за това, че като достигна до някоя хитрина, все не запомням как съм я постигнал. То аз в момента разбира се го знам, но и си викам - какво имам да му помня, то това е логично. Логично ама ей на сега, пак не си спомням на кои венци отпред и отзад съответно е редно да се постави веригата, щото да не се суче и опитва да се качва и слиза самопроизволно. След като и аз и другарите направихме по няколко предположения, достигнахме независимо до заключението, че отпред трябва да е малкия венец, а отзад 4-та плоча. Независими се оказаха и заключенията ни - аз ги броях плочите от голямата към малката, Кроко обратно....
Както и да е, натакамънихме веригата на дължина, зацепихме я на съответните плочи и давай напред.
Замислих се...абе 3 години карам по тия пътеки, никогаж това не ми се е случвало....де тоя късмет. Ха...късмет ли - по-скоро прокоба го наречи. Ще ми говориш ти за жени и що не можели да карат. Ама съвсем забравям, къв съм телепатичен внушител - излъчил съм го това в ефира без да искам и някоя жена го е приела...Най-естествената реакция в този случай би била - Абе що не си завреш дерайльора на майната си, да те и у големио Карач!
Така ще да е станало. За всеки случай направих и второ достоверно предположение, в случай че междувременно някой от вас вземе че ме убори - Господ е жена....мамка му , така ще да е било. Всъщност той е каквото си иска, но в момента му се е искало да е жена. Грубо посегателство...
Мляцам някак си на единствената си скорост из хвойните и много ми се иска да изимпровизирам някой завой, но нещо душата ми се свива и си мисля, дали това с дерайльора не беше по милост - един вид, Ужасно си виновен, ама понеже и си ми много симпатичен(винаги съм симпатичен, освен когато искат да ме бият)...- я задръж тоя дерайльор в спиците и бъди благодарен, че днес съм в настроение! Отделно, че тая верига пак не иска да седи мирна и по едно време, прас и се изхлузи, като се наби някъде отпред между средното и първа плоча, в онова разстояние, което при мен досега беше все още девствено. Ааа....няма да стане така. То че ще стане, ще стане - имаме само да спускаме, но най-тъпото е, че прецаквам гостите си. Те са дошли да караме, един час правихме сутринта планове за маршрутите за днес и утре и сега какво....ходете си карайте, ако знаете къде, щото аз съм без дерайльор. Много се почуствах безотговорен - да не нося резервен дерайльор в раницата си....сигурно съм единствения. Според Кроко и резервна рамка не било лошо да имам за всеки случай, но мисля, че това не го каза сериозно. Тъжно...обаче...изведнъж се сещам, че на една от Хисариадите на Сергей, имаше един момък, който го бях виждал на някви снимки и го бях запомнил щото тогавашното му колело някак приличаше на моето - зелена рамка и вилица Марцоки Z1, ама от ония по-убавите дето са оранжеви и имат още някоя врътка и каквато вилица аз много исках да си купя, ама някак тогава сметнах, че не върви, след като току що съм си купил моята, да се лакомя веднага за следвашия модел. И за кво ви го казвам всичко това - ами поради всичките тея обстоятелства, а и поради факта, че младежа си беше сменил рамката с друга не-зелена и мека, от което аз бях възмутен, та аз го заговорих и така разбрах, че той държал магазин за велосипеди в Сопот. Сега само трябва да издиря, къде е тоя магазин в Сопот и по възможност телефона на младежа, щото той в събота вечер надали седи мрачен и замислен над рамките в магазина си, мечтаейки някой да влезе изневиделица, за да си купи дерайльор. Много интересно между другото...сега се замислям, че ако ми дадете едно изречение, аз с лекота мога да навървя още 15 около него по начина по който зелката на полето се сдобива с листата си. Това умение ще да съм го наследил от баба си. Тя умеше да тръгне, образно казано от София за Вакарел, минавайки през Полски тръмбеш за по-напряко, макар всъщност да бе родом от Сливен. Вие обаче сте в ролята на домакинята, което си е закупила зелката и сега трябва да я развива листи по лист, щото да си спретне сърмичките. В случай че не ви се ядат сърмички, винаги можете да ми теглите една майна още тук...
Та извадих аз телефона и той виждаш ли, дори имаше покритие на Глобул . Набрах Сергей и му поисках номера на младежа, който се оказа Петър и магазина му бил зад пощата, пък аз пощата добре я знам къде е, защото е зад магазина за хранителни стоки...ама какво ли ви интересува това - вашия дерайлор сигурно си е здрав и не прави така.
Викам си, айде ще му звънна довечера, като се сурнем, че то както е тръгнало, кой знае какво още ще излезе до долу - току виж, прав излезе Кроко за рамката. И така наместих аз веригата и продължихме по пътеката(най-после а). Най-после, ама тя веригата пак падна и се видя, че куца ни нещо системата. Кольо, даде идея да приспособим някак счупения дерайльор, като обтегач само да работи, че да не пада веригата. Ми то хубаво, ама пък много е къса веригата, та трябва малко да я отпуснем пак. Така и направихе - върнахме и свалените звена и монтирах дерайльора. Обаче докато го монтирах и го разглеждах как се счупил, се оказа, че той всъщност дори може да работи, ако нещо еластично притегне рамената на четириъгълника, щото половината окръжност от ушите за оста още се намираха там налични. И тъй какво еластично имаме - ама разбира се, няма нишо по-подходящо от фалшива китайска свинска опашка. Тя хем си стяга, хем не може много да се разчита на стягането и. Виждате, че няма добри и лоши свойства на материалите - има подходящи и неподходящи. И така обтегача бе поизправен малко с клещите, ухото също и дерайльора бе възстановен. И като се почна един хвойнинг от Гердек тепе надолу по рида към Иганово - гази наред. Хвойни ли....То това даже там е необходима техника, щото наклона е големичък на места, а там където няма хвойна, сцеплението дебне отвсякъде и можеш да се пребиеш като куче, без да му мигне окото(на кучето, ама не знам защо). В хвойните няма такова нещо - идеално сцпеление и регулиране на скоростта без спирачки. Когато усетиш, че много се засилваш, просто избираш някоя по-дълбока хвойна и скоростта ти автоматично спада. Аз тая дисциплина хвойнинга, много я харесвам като подразделение на ФР-то и използвам всеки случай да я рекламирам, пък някой ден, ега ме пишат в учебниците като откривател на нещо. Когато слязохме долу до гората обаче, нещо се замислих, че ако бях аз една хвойна, таквиз мръшльовци като мен(ама като не съм хвойна) никак нямаше да ги долюбвам, задето така ме газят, че и другите приканват към това деяние. Но си викам, щом нищо ми няма досега, значи или хвойната е толерантна или дори може би и харесва да я мачкат. Тя и моята приятелка, все вика - масаж, масаж...Женска му работа...хвойненска. Явно го възприема като един масаж и поради това сме така да се каже симбиотично разположени един към друг. Така си мислех тогава де...
Вечерта, докато Кольо и Кроко сладко похъркваха на поляната, единия поради любовта си към голите охлюви, другия вероятно от солидарност...или поради каквато там причина не пожелаха да спят в къща, аз се заех да измисля инженерен еквивалент на днешната кръпка...или така наречения пач на английски....ей, ще го науча аз тоя език, ама не можах да си хвана за гадже учителка по английски. Тя моята всъщност е полиглот и говори свободно няколко езика, а още няколко ги разбира почти и ехей само да я оставиш една седмица в съответната държава и тях ги е проговорила, ама нейсе...веднъж дори научи няколко израза на китайски от любимите и филми, дето ги гледа само щото китайските принцеси са много добре облечени и гримирани, нищо че гравитациата я нямат за нищо. После тия работи ги рецитираше на готвача в китайския ресторант, откъдето взимахме храна и той и даваше на аванта манджи. Но...остави се - хора като нея нямат никакво желание да се занимават с мъгъли като мен. Те гледат с дълбоко презрение, всеки за който научаването на един език, не е нещо толкова естествено като карането на колело...за мен. Всъщност другата ми мечта беше да си хвана гадже зъболекарка, ама това и аз не знам защо - изглеждаше ми перверзно някак. Според сегашната ми приятелка обаче, идеалната за мен би била детска учителка, алпинистка. Алпинистка, за да може да тича след мен по баирите(ха...нима аз искам това), а пък защо детска учителка, така и не разбрах, но подозирам, че намеква нещо за неузрелия ми характер, подхождащ повече на дете, отколкото на 40 годишен....дете.
И така в тишината на нощта, в компанията на мислите си, аз подобрявах и подобрявах системата. Ама нали съм по образование ел. инженер и нищо по-велико от великата свинска опашка не можах да измисля. То всъщност и никой друг не може. Питайте който си искате велик учен, дори ако искате питайте Did от Кривата спица, че всичко велико отдавна вече е открито и няма никакъв смисъл да си хабиш времето с открития. Така че аз просто преместих свинската опашка на по-подходящо място и я смених с бяла, вместо с черна и всичко така заспа, че просто нямаше никакъв смисъл да безпокоя Петър от Сопот с невзрачните си проблеми. При всички положения, щяхме да караме утре пак. За него ден, бяхме планирали да не бъдем мързеливи и да се изкачим от Карлово към х. Левски по пътеката като нормални туристи, че даже смятахме, че тъй като ще караме на места, със сигурност ще подобрим рекорда, който е записан на туристическата указателна табела - 4,5 часа....поне тогава смятахме, че там се указват рекордите, ама един чичка с найлоново торбе вместо раница, по-нагоре ни скри шапката. Ти остави, че едвам се вместихме в пешеходното време, при все че карахме яко по камънаците след дефилето, докъм х.Хубавец, предизвиквайки у туристите възгласи на възхита и въпроси като - Абе вие на колко време почивате!, ами то всъщност замалко тия същите туристи, които бяха предимно пенсионери, да ни изпреварят. Добре, че имаше и един колега ендурист моторист, ама в случая пешак, да отсрами колектива като се остави да го изпреварим. Той тоя същия, ще да е голямата работа в Карлово и региона, щото каза, че всички пътеки тук той ги разработва и всичко е наснимал, описал и качил в Офроуд.БГ, ама само дето нямал GPS та да ги запише. Нищо де - светна ни за още няколко пътеки от масива Равнец, дето е равен ама само отгоре - докато стигнеш до равното, изобщо не бива да спираш, щото а си спрял, а си тръгнал наобратно. На хижата Хубавец, дето чешмата и не работи, докато дояждахме втория си сандвич, на масата се заседяхме с тия двамата - чичката с торбето и моториста, та затова ви ги казвам тия всички подробности. То отде иначе да ги знам, като през другото време ние само карахме яко по камънаците. Между другото чичето...(мале аз навъртех 40)...каза, че той имал единствения Скот в общината Карлово. От това не стана ясно, дали има предвид общинската служба или цялата община, ама ако ме питате мен, и него не го вълнуваше много. Въпроса е, че друг Скот е нямало в общината. Всъщност имало един, ама той бил менте - китайски, а не истински американски като чичовия.Освен това общинския бил алуминиев и лек, и ставал за носене, а не като на Кроко токмака, който чичката не пропусна да провери по едно време на пътеката, явно за да се убеди, че все още няма по-убаво колело в общината, пък ако и да не е СКОТ. На последното мостче преди хижата чичето ни загуби като слушатели, щото има неблагоразумието да каже, че това разстояние от Левски до Карлово, надолу, той го взимал за час и половина с лек бегом, поради което именно не носел и раница, щото много му се климбучкала на гърба. В торбата носел само храна, която изяждал на хижата, смотвал плика в гащите и бегом...А..айде бегай оттук, ние с такива не дружим...маратонец с маратонец. На хижата, освен традиционните кокошки имаше и традиционната топла бира, която ако имаш мерак, може да си изстудиш на чешмата зад хижата. То веднъж така като изпълзяхме от гората изотзад, идейки изморени от Добрила и бам...попадаме на коритото на чешмата, ама пълно с бири и вече изстинали. Както нямаше никой наоколо, за една бройка да изкараме лош имидж на вълка, че ходи да краде бирите от хижата. Защо вълка, а не мечката ли - ами, по-надолу бяхме видели една карта на Балкана, дето се указваше къде какво се намира и среща. Та значи откъм тая посока беше нарисуван вълка, а мечката на друго място се очакваше. Както и да е...починахме и хайде нагоре към равното. Аз понеже всъщност за проблема с моя дерайльор ви разказвам, та да ви кажа, че дотук много добре си работеше и перфектно си включваше - като часовник е, особено с новата ми команда Сейнт. Много съм горд с нея, щото струва 120лв и в цялата община няма друга такава, отделно че има златна врътка. Обаче дотук по пътя нямаше и нито една хвойна, ако трябва а бъда коректен де...От тук нагоре към Дюзата или още Петолъчката(така и не го разбрах, кое и защо ама..) си беше само носене в гора по една пътека, дето колкото и стръмна да е, просто не я усещаш, щото мислено все я караш ама наобратно. Не може човек да се сърди на такива пътеки. Освен това както каза Краси Великов, който никога не носи велосипед и подобно на Силвестров от Габрово, само го бута на задна гума, докато ръце не му останат - хубавото и на тая пътека било, че бързо набираш височина и не си губиш времето. Всъщност аз като се замисля, тия двамата, хем ръцете им здрави ще станат, хем кръстовете здрави ще им останат, пък аз от това носене, без кръст останах. Последния път като си мерих втори прешлен със шублера, се беше изпил с 2 микрона...упс...тва за блондинките. И така по хубавата пътека и те ти го вече сме горе и почваме на караме подсичането на вр. Кочмара или както ние му викаме галено Кошмара. Всъщност тоя връх си е един такъв благ и заоблен и ако нямаш глупостта да се опитваш да го катериш по GPS напряко през мъглива есенна нощ със слабо фарче, не би трябвало да имаш лоши чувства към него. Пък и ние накрая открихме подсичащата пътека, която макар и неотбелязана на GPS картата ни, все пак си е там и е много приятно караема - една такава тясничка, с коренища, тук там някой камък и много хвойна отстрани. И да...тъкмо я захванахме и една услужливо протегната клонка се мушна в дерайльора ми и се чу едно храс и едно прас и айде....дежа вю( аз и френчски "зная"). Тоя филм вече съм го гледал или това беше щото поправят нещо в матрицата. Все тая - същата схема - ухото пак криво, обтегача пак на хармоника, ама тоя четириъгълник, по счупен няма как да стане, та само свинската опашка е дала фира. Всъщност, оказа се че може да стане по-счупен - още една малка частица от ухото, през което е минавала оста, бе останала някъде по пътеката. Нищо де - той пак работи. Ще изправим пак ухото...ей много здрави ги правят тия уши на DC, язък че май фалира фирмата, та сега РАМ няма откъде да вземат ноу-хау(леле страшен съм), за материала и ще продължат да правят своите от говнолин. Леле, как нахраних РАМ...дано не се наложи някой ден да си търся работа при тях. Абе отдавна си търся емотиконка на човече, дето храни друго с голема лъжица - ако някой намери да се обажда. И така де - с инженерни подходи, творческа мисъл и дръзновение смело напред отново по пътеката. Тоя път скоростите включват, ама някак малко със замисляне. Все пак надявам се, че ако ги попрактикувам малко, ще се оправят. Първо дере, второ дере...хряс...Стига де - отново клонка в дерайльора. Ей там, мушва се в зъбите на първото колелце, то я захапва, велосипеда продължава и всичко се извива на майната си, влиза в спиците и дотам. Кольо кара зад мен и чак не може да повярва, че пак. Ама аз не се чудя, аз знам, че вече съм нарочен. Отгоре един пръст постоянно сочи към мен. Те, хвойните са се оплакали, където трябва и ми е издадена присъда - без заден дерайльор до долу. Аз обаче нали съм тъп и упорит, вадя снопчето свински опашки и пресматам наум, че имам за още 7..8..12..17... да 17 изпълнения на присъдата. Дотук съм на 3. Кольо нещо ме убеждава, да взема да си разглобя клетката на обтегача и хубаво да я изправя, както правех предните пъти, но то вече не е останала една равнина по която да се водя и мисля, че без теодолит или секстант, няма да се оправя. Все трябва да хвана някоя линия. Освен това, знам че няма да бъде и последния път. Нагласям го някак, монтирам го и продъклжаваме. Тъкмо застигаме Кроко, който се е върнал пеш да види какво става, щото ако си мислите че там работят мобилни телефони, то сте наивници. Аз примирено вече си карам и макар, когато минавам през хвойните, да спирам да въртя и го карам по инерция, все пак очаквам звука. Но той пък не се появи. Може би разковничето е това. По принцип, съм забелязал, че колкото повече се ядосваш на едно нещо, толкова повече ще ти с случва. За да постигне човек вътрешната хармония, той трябва първо да бъде смирен...Аз съм смирен и нищо вече няма да ми се случи. Я хвойна...Кроко мина по пътеката, ама дали да не изрежа ей там отгоре - тя хвойната е ниска, пък и нали обикновено подлите оглозгани връхчета стърчат именно на пътеката, докато горе са извити плавно стебла, които пружинират докато минаваш през тях и са ти балгодарни за масаж.....ааааа Хряс....4. Поглеждам надолу, а дерайльора ми щастливо се хили със суха клечка напряко в устата, досущ като кварталния черен лабрадор, който просто си умира да изскубе от някъде едно бичме 10 на 10 и да ти го хвърли в краката с вярата, че ей това можеш да му го хвърлиш някъде на 20 метра поне. И защо мина оттам сега, пита ме Кроко....знам ли, аз бях смирен, трябваше да стане. Мамка му сега и агне ли трябва да пека в жертвоприношение. То на мен така като си ми тръгне...Вече го оправям за норматив и дори съм сигурен, че ще си купя същия, щото е хубав и евтин и безкрайно поправяем. Сигурен съм, че можех да го поправя поне 17 пъти. Но всъщност защо ви разправям всичко това - ами искам да ви питам - като гледате снимката отдолу, дали ако взема че запуша тая дупка с една ламарина, тия клечки ще спрат да влизат така, както е указано с дръжката на четката за рисуване? А, как мислите?
много забавно разказче
Зачетох се до към първия хвойнинг, и викам: я да видя как се развиват нещата на доле, и като скролнах няколко пъти направо избухнах 
