от Bagwell » Вто Окт 23, 2012 11:28 pm
от wicked_bro » Пет Окт 26, 2012 10:53 am
от wicked_bro » Вто Окт 30, 2012 7:15 am
от wicked_bro » Вто Окт 30, 2012 6:18 pm
от nenejlhuka » Вто Окт 30, 2012 7:56 pm
от wicked_bro » Вто Окт 30, 2012 7:59 pm
от Ozzie » Вто Окт 30, 2012 10:25 pm
от Hell_Man » Вто Окт 30, 2012 11:46 pm
did написа:А аз да питам, щото си омазах каплата с пръжки, трябва ли освен да си полирам калодките и да си шкуртаковам шината?
uCkPeH написа:Пръжки не беше ли джумерки ? Меглио-то и тях ще махне
от wicked_bro » Сря Окт 31, 2012 7:36 pm
от X_NRG » Чет Ное 01, 2012 1:16 pm
от Esoteric » Чет Ное 01, 2012 6:56 pm
X_NRG написа:http://4coolpics.com/pics/0546/099530546393.jpg
от rarekin » Чет Ное 01, 2012 7:02 pm
Esoteric написа:X_NRG написа:http://4coolpics.com/pics/0546/099530546393.jpg
това е препарат против пърхот.
от Esoteric » Чет Ное 01, 2012 7:03 pm
от Yavkata » Чет Ное 01, 2012 7:37 pm
Животът не се измерва с броя на вдишванията, а с моментите в които ти спира дъха!
от motomarzel » Пет Ное 02, 2012 2:03 pm
От всичко на тоя свят най-мразя колоездачите.
Значи, като ги видя с тия педалчета и с тия ръчички, и с тия касчици, направо започва да ми бълбука отвътре, ей така започва да ми бълбука. Иначе, аз защото карам един голям джип и като видя колоездач, директно му се лепя отзад, и го почвам – къси, дълги, къси, дълги, клаксон, селяк, викам му, селяк мръсен, върти педалите по-бързо, ше слеза да те пребия! И оня опитва, опитва, напъва се, ама като натиска газта и да опитва, и да се напъва, все на земята свършва...
А вижте я и каква е самата дума, малоумна – колоездач. Питал съм сто човека в залата, къде блъскам, и всички са съгласни, че трябва да се казва колелоездач, не колоездач. Щото ездачът не язди кол, сещате ли се, язди колело, миндирът му с миндир. Язди го това колело и ми маха такъв с ръчички, че завива. Маха, маха… Какво ми махаш, бе, какво ми махаш? Да не се познаваме, че ми махаш? Да не сме люпили заедно семки в задния двор?
Обаче както ми маха, батенце, аз ей така – хоп, и го побутна с предната броня…
Ама едно поне мога да им призная – падат много атрактивно тия говеда, чукнеш го лекичко, а оня се разхвърчи на всички посоки, спекулантът му долен! И кво ми пада в тия неестествени пози, кво ми се прави на каскадьор, падни като човек, бе – падни, па стани, изтупай се и марш оттук, помияр! Обаче не – тия падат все едно си ги хвърлил от балон, бате, краката им на една страна, ръцете им на другата, главите им стърчат отгоре… Аз затова им казах там в районното, дето периодично ме викат, казах им – не зелена България, червена България ще ви направя аз, щото видя ли миндир с колело и директно го прегазвам, и да опитвам, и да не опитвам, просто не мога да се сдържа, това е.
Е, оня ден взимам дъщерята от училище и точно на един светофар се зачудих що я взех, при положение, че нямам дъщеря, и виждам един с колело, ама от тия колела с кош, дето са – а в коша сложил цветенца, бате! Цветенца! Доктор Куин лечителката! И му се разкрещях през прозореца, викам му – абе, ние в град ли живеем или в прерия бе, тъпанар!? Обаче оня въобще не ме чу, щото през цялото време от яд натисках клаксона! А и детето отзад се разрева – искам при мама, искам при мама..., викам – откъде да знам па майка ти коя е... А оня с колелото не спира да е такъв един весел, радостен, усмихнат, като краставичка бодър, като кукуряк си клати главата… Направо, очите ми завряха от яд, честно ви казвам!
И в следващия момент тръгва да завива, батко, вдига си ръчичката кирлива и ми взима предимството! Дали я оставих така тая работа, а? Като го подгоних тоя, газ, газ, газ, няма тревни площи, няма спирки, навсякъде го гоних…, и по тротоарите накрая се качих, обаче го стигнах и като го стигнах директно с вратата – бам, земи тая врата, и му викам – гледай къде караш бе, нещастник хахаха! А оня вика – сссс аааа, сссссс ааа, и се държи такъв за коляното все едно голямата работа станала, че се изхлузил от колелото… Откъртих му после и звънеца да го дам на [LINK=/78-lola-monteskyoo/18129-tezisi-na-vazpitanieto.html]детето да млъкне[/LINK], че не спираше да реве...
То, аз всъщност за това исках да кажа, де – вкъщи е детето, играе си там с някакви бирени бутилки, едно грозничко такова, първи ли, втори ли клас е, не знам, ма може да смята, щото преброи колко колоездачи съм блъснал на път за вкъщи..., така че окей сме с чавето, техните да не се притесняват.
от X_NRG » Пет Ное 02, 2012 2:38 pm
Esoteric написа:X_NRG написа:http://4coolpics.com/pics/0546/099530546393.jpg
това е препарат против пърхот.
Обстойно бе проучено чрез Google translate и също на опаковката на един шампоан, но все пак си остана смешно. от edinmilion » Пет Ное 02, 2012 11:38 pm
от Bagwell » Съб Ное 03, 2012 6:10 pm
от YELLO » Съб Ное 03, 2012 9:44 pm
от NeNo » Съб Ное 03, 2012 11:22 pm
Дано ти се счупи climber-a докато караш DH или ФР лайно
от wicked_bro » Пон Ное 05, 2012 8:13 am
от Antares » Пон Ное 05, 2012 11:56 am
от boriss13 » Пон Ное 05, 2012 2:12 pm
от rarekin » Пон Ное 05, 2012 2:38 pm
boriss13 написа:
Тениска Вауде.....
от Hell_Man » Вто Ное 06, 2012 3:21 pm
did написа:А аз да питам, щото си омазах каплата с пръжки, трябва ли освен да си полирам калодките и да си шкуртаковам шината?
uCkPeH написа:Пръжки не беше ли джумерки ? Меглио-то и тях ще махне
от Antares » Вто Ное 06, 2012 3:35 pm
Понеже на скоро, за пореден път ми биха шута, та се сетих за един по-отдавнашен подобен случай.
Действието се развива в далечното лето господне 1996-то. Моя милост вече старо куче в аскера. С какъв акъл, военните ме бяха направили сапьор, не ми е ясно до ден днешен.
Или не са забелязали налудничевия блуждаещ поглед, или бяха решили, че защото съм завършил тахникум, има шанс да различа противотанкова мина от кравешко лайно. Дори за целта да ми се наложи, да използвам вкусовите си рецептори.
В тогавашния момент обаче, ме занимаваха съвсем различни проблеми. Същата сутрин бях получил писмо от любимата. Писмото беше дълго към четири страници и изпълнено със солидна доза нежност. Проблема беше, че цялото писмо би могло спокойно да се резюмира така: „Минаваш на чикии, той не е толкова хубав колкото теб, но е тук...". Здрава женска логика, която ми се стовари, като саксия с бегония, върху случаен минувач. Лошото е, че когато си на 19 и си в казармата, с радост би избрал саксията.
Та седя си аз на чешмичката на плаца, гледам в една точка, като току що шомполиран, долната ми челюст любопитно се е приближила до топките ми, а пръстите ми се опитват да направят от писмото парченца, видни само през електронен микроскоп.
В този момент към мен се приближава Пецата/ака – редник Петков/. Пецата е рожба на едно Тетевенско село, 140 кила по чорапи и с лазурен поглед, на надзирател в централния с махмурлук. Говедото можеше да носи 40 кила противотанкови мини, 20 километра, без после да си връзва прав връзките на обувките.
Пецата беше подробно запознат, с настоящата ми психологическа епикриза и изобщо не одобряваше как реагирах на рутинната казармена история. Застана до мен и с ужасяващо делови глас ми съобщи, че в момента решава, дали да ми тегли такъв бой, че после да ме сглобяват в лабораторни условия, или просто приятелски да ми тресне веднъж главата в чешмата и да изкара от там всички глупости. После явно видя, че на мен лично в момента ми беше все едно, дали ще ми преаранжира физиономията и с тежка въздишка, като кон на който са свалили седлото, седна и той на чешмата.
Така ни завари сержанта на взвода, дявол го знае откъде се пръкна в събота, но явно и той беше запознат с тежката участ на съцето ми и изпитанията стоящи пред дясната ми ръка.
Предишната седмица с Пецата бяхме налепили тапети в апартамента му, строен от строителни войски. Никога не бях предполагал, че мангалите от СВ имат такова влечение към изкуството и такова свободно виждане, за архитектурните форми . Явно някой беше вменил в дълг на строителите, в сградата да няма нито един 90 градусов ъгъл. За да налепиш правилно тапети в такава дупка, трябва или да си кривоглед астигматик, или пиян като трета смяна, началник движение в БДЖ-то. Ние естествено избрахме второто и също така естествено, се справихме блестящо със задачата. После немската овчарка на сержанта ме изведе на разходка в гората, изпика ме изчака ме да повърна и ме прибра обратно, но това е друга история.
Та нека се върнем при чешмичката, където в момента сержанта обясняваше на Пецата, че ни пуска гарнизонка и двамата, и той - Пецата, да вземел под ръка циврещата аморфна михлюза, тоест мен, и да налеел в мен толкова алкохол, щото да изчезнел кравешкия елемент в погледа ми.
Пецата чинно спазвайки субординацията, прие задачата, като заповед от висшестоящ и се зае с ипълнението.
Обади се на баща си – як тираджия, малко по-едър от отрочето си, който пристигна от Тетевен до Карлово за толкова време, щото после бях убеден, че стандартното оборудване на Опел Кадет, включва и телепорт.
Семейство Петкови, качиха мощите ми в колата и поехме обратно към Тетевенския Балкан. Започнах да ме наливат с бира още по пътя. Опитах се да обясня, че не обичам бира, но в семейия речник на семейство Петкови словосъчетанието „не искам", се намираше, някъде между глаголите „насран" и „наебан". Така че при съотношение във водоиместването 300 към 80 кила, нямах много голям избор – бях засмукал 5 бири още преди да пристигнем. Като резултат, долната ми челюст започна леко да се отдалечава от топките и да се приближава към горната такава – неочакван и недостатъчно изследван свиващ ефект, на Каменица Светло. Последва запознаване с родата – много мили хора, оказа се все пак, че най едрия член на семейството, е не бащата, а сестрата на Пецата. Проблема ми беше подложен на обсъждане. Диагнозата изяснена и лечението одобрено - накараха ме да изпия три големи сливови ракии. Към този момент вече, погледа ми беше започнал лека-полека, да възвръща излъчването си на нещо, претърпяло 50 000 години еволюция.
След това започна страшното. Оказа се че в селото празнуват изпращане на войник – едно наистина нещастно стечение на обстоятелствата. Конфигурацията беше напълно стандартна. Двора на фабриката за дървени профили, много маси с бели покривки, много хора. Средно количество алкохол в кръвта, на присъстващите балканджии, около 3.6 промила, ако броим и децата. Спрях да броя бирите, а и не мисля, че в този момент, мозъка ми би се справил с подобни големи числа. За сметка на това започнах да говоря, предимно глупости и предимно на висок глас. Вписах се в обстановката, като стара мома в секс-шоп. Хората ме харесаха , в смисъл - ей го на, и свестни Софиянци имало, тоя тука му се е изместил центъра на погледа от пиене, пък и носи – абе наше момче. В реката до фабриката, защо паднах, нямам идея. Предполагам съм отишъл да пикая, което обясняваше и защо съм паднал по очи. Кога в навалицата загубих сем. Петкови и защо по дяволите, се опитах да включа най-голямата фреза във фабриката, предизвиквайки паника, също не тая спомен.
В последствие, като се опитах да възстановя вечерта, се получаваха накъсани кадри, като реклама на второстепенен екшън.
Няколко от местните ме влачат/бутта/дърпат/крепят в посока към къщата на домакините ми: „Аре бе момче, стегни ги тия макарони, какво си се спаружил, като рибарски хуй".
Аз вече сам в двора на къщата, седя и не мога да реша: Дали да си легна при свинята в кочината, точно до портата, на която съм се подпрял, или да се опитам да намеря къде по дяволите е входа на тая къща/мътни спомени, че май имаше вход/. Аз, отчаяно търсещ тоалетната. Аз, седящ в основата на стълбата към втория етаж и подскачайки от крак на крак, чакам бащата на Пецата, който пък е в горния край на стълбата, да слезе и да се разминем. Аз, осъзнавайки след половин час подскачане на място и почти напикал се, че това горе не е бащата на Пецата, а закачалка със зимното му палто, която едва ли скоро ще слезе по стълбата. После нещата станаха много бързо. Качих се по стълбите на втория етаж, където помнех, че е тоалетната. Влетях почти тичайки, разкопчавайки си дюкяна и залитайки в предполагаемата тоалетна. Свеж полъх, ниско парапетче, ръцете се борят с дюкяна, краката бутат напред и паднах от балкончето. Оказа се, че вратата в която влетях, водела към малкото балконче на втория етаж. Как съм се преметнал – не знам. Ако бях трезвен сигурно щях да си счупя нещо. Лошото беше, че съм отново в изходна позиция, лежащ в калта пред кочината на прасето, което вече се беше събудило и смутено грухтеше. Предполагам си мислеше, нещо то рода на: тия тъпи човеци, не могат ли да се упражняват да летят в по-свинско време, абсолютна човещина, ще спра да наддавам от това недоспиване.
Вече не ми се пикаеше. Предполагам съм я свършил тая работа при падането – дано не е било в полет. Качих се отново по стълбата, по която, поради стечението наобстоятелсвата, вече втори път се качвах, но не бях слязъл нито веднъж.
Тихичко влязох в стята, която ми бяха дали да спя. Естествено отново обърках стаите. Любопитното е, че задачата да се движа тихо беше заела целия капацитет на мозъка ми. Само така мога да си обясня, че стигнах до средата на стаята, преди да осъзная, че в стаята свети, а в леглото майката и бащата на Пецата правят секс. Предполагам, че те са били по изумени от мен. Някакъв пиян тип, наклонен под неестествен ъгъл и стоящ прав напук на всичко, което те знаят за физиката, освен това целия в кал и с широка усмивка на лицето, изразяваща бащино благоволение, към младите, които са решили да полодуват рано сутрин. Майката едва успя да промълви: „Отсрещната врата момченце", аз се усмихнах разбиращо и паднах. После сигурно са ме сложили да си легна.
Това е историята. От тогава хич не обичам бира. Когато няколко месеца по-късно, излязох от казармата, въпросната мацка ми се обеси отново на врата. За мен обаче, нещата вече не бяха сериозни и скоро я зарязах. Не на последно място, защото всеки път, като правехме секс и се сещах как лежа в калта до прасето и гледам учудено балкончето над мен. Не върви всеки път, като павиш секс и да те напушва смях...нали
от rarekin » Нед Ное 11, 2012 12:54 am
PtD написа:http://vimeo.com/53038397
от Antares » Вто Ное 13, 2012 4:19 pm
Потребители, разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 20 госта
