"Както си седях една вечер в заведението на Айзи, идва при мен някакъв млад гений в рипсени кадифени панталони и ми вика:
— Чух, че сте писател. Намислил съм една история — голям филм става от нея, само че ми трябва някой опитен да я напише. Щях и сам да си я направя, но нали трябва да си изкарвам хляба, а като се върна от работа, съм много уморен, за да пиша.
...
Само за една нощ при Айзи се разказват около осемдесет и седем хубави сценария, но нито един не е бивал някога филмиран.
Казах на момчето да ми разправи историята.
...
— Влюбват се.
— Значи, момчето прави нещо?
— Не веднага. Чак накрая.
— Разбирам. Нещо особено става ли?
— Оженва се за момичето.
— Ами пари? Кой намира парите?
— Тя има. И тук е белята, я.
— Аха. Неудобно му е.
— Да, момчето не е някой мръсник, затуй не иска да се ожени за момичето, като разбира, че е богата.
— Защо?
— Смята, че не може да се ожени за богато момиче, дори да се обичат, затуй се скарват.
— Но сигурно само на шега. Нищо сериозно.
— Ужасно сериозно. Момичето е трябвало да се омъжи за някого, преди параходът да е стигнал в Шанхай, иначе нямало да наследи осемнайсетте милиона долара.
...
— Да ви разкажа ли каква друга идея за филм ми хрумна? — попита той.
— Джо — извиках аз. Джо дойде до масата. — Джо, ето ти тази монета — иди ми намери един молив.
Джо отиде при Айзи, Айзи потършува наоколо и намери един молив. Съвсем мъничък. Джо ми го донесе. Подадох молива на момчето.
— Слушай, Джордж, нямаш време за губене. Ето ти молив — и подострен, и всичко. Вземаш този молив, отиваш си в къщи и записваш всичко на хартия. Каква да е хартия. Линкълн е писал най-известните си речи върху гърба на пощенски плик.
Взе молива, но все още не си тръгваше.
— Мислех да не бързам тази вечер, а да почна утре.
— Не, така не бива — викам. — Отиваш си право в къщи и почваш да работиш, докато идеите ти са още пресни в главата.
— Добре — съгласи се той.
Сложи молива във вътрешния джоб на сакото си, нахлупи си шапката до очите и се спусна по стълбите.
— Джо — извиках аз, — донеси ми три бири. "
-> откъс, със избрани фрагменти, от много готин разказ -> "Геният", на Уилям Сароян