"Не, не ми харесва този свят
и изобщо не съм съгласен".
Каза ми веднъж Райчо ядосан
и отпи от бутилката с гроздова.
- Кажи ми защо така се нервираш?
Глътни още веднъж и веднага ще ти мине.
"Няма да ми мине" - крещи той,
пръска слюнка.
"Лайнян е светът,
а свърши и тази бутилка".
Какво ли питам се аз учуден
прави Райчо така ядосан?
Малки хора в малка държава,
в огромна Вселена така величава.
С.К.А.нархия - засега сме само двайстина.
В България, във 2013-та година.
"Не, не, не ме гледай така!
Приятелю, и ти си виновен".
Сочи ми Райчо с пръст сякаш съм враг
и надигна пак бутилката с гроздова.
- Не се нервирай бе, Райчо Георгиев,
света няма да оправиш, пий, ако ще пиеш.
"Нищо и никой няма да оправям,
не ми го натяквай!
Живея, защото родил съм се,
няма друг начин".
"Не съм доволен от подредбата
на този свят,
и не мисля да се подчинявам".
Войнствено изпъчи гърди Райчо
и довърши бутилката с гроздова.
- Кажи ми, дон Кихоте,
с какво точно се бориш?
Има ли смисъл,
или само си спориш?
"Има смисъл, не знам какъв е,
но ще го открия.
В гърдите ми все още
сърце юнашко бие".
В началото бе Словото...
През 2010-та се оказа, че Словото гласеше малоумния надпис по сите скали до връх Мусала - "Сидере, Куче! Анатема!". Някои го подеха, други го поеха, а трети практично го формулира в абревиатурата и по-точно акронима С.К.А.
За добро или лошо, този трети се казваше Великов. И понеже такава му е работата, а и толкова му е акъла, за кратко време и бабите в Трънско научиха за новоизлюпения "клуб" за планинско колоездене. Кавичките не са случайни - през тези почти четири години, откакто мааме гащи по баирите, никога не сме били официална организация. Идеята още в началото беше за отворен формат, начин на мислене, в който са добре дошли всички любители на хобито ни. Логично, с времето асоцииращите се със С.К.А. се саморафинираха, като основните критерии за този процес бяха сериозното и отговорно отношение към това, което правим, и тези, с които го правим.
Дотук добре.
Тогава какво доведе до цирк Балкански?
Доста мислих дали да опиша какво и как се случи през последната година, но колкото и да съм обективен, никога няма да е достатъчно... а и няма смисъл.
Ако някой толкова много се интересува и е добронамерен в помислите си, да дойде да покара с нас и ще разбере.
Казвайки "нас", имам предвид всички онези позитивни хора, с които всеки weekend практикуваме хобито си - без вождове и индианци, без йерархични еквилибристики, без онези дребни човешки нещица, които рано или късно обръщат каруцата. И дали ще се казват С.К.А. или С.Р.А., дали ще носят еднакви джърсита, няма никакво значение! Значение има да им е комфортно заедно по пътеките.
"Нас" сте вие - четящите сайта.
Имате идея, кара ви се с компания, споделяте я, ако има интерес към нея - осъществявате я!
Защо темата се казва С.К.А.(нархия)?
Ами, как да се казва - и телом, и духом, това е естественото продължение на започнатото преди четири години:
- отворен формат
- споделени карания
- липса на "чинове", "членове" и "тайни общества"
- всеки тежи с първите си седем години и качества като толерантност, коректност, добронамереност.
Освен това Уикеда са свежари.
За да е справедливо за всички, се взе решение досегашните теми МТБ клуб С.К.А. и скрития ни подфорум С.К.А. да бъдат заключени и да останат в историята.
Там има полезни и доста поучителни неща - за планинското колоездене, човешките отношения и още нещо...
Нека "още нещото" свети като крушките в подписа ми - помогнало е на милиони, помогна на мен, помага на всеки, който го иска и търси.
Тук слагам линк към заключената вече тема, тъй като през последните 6-7 месеца имаше меко казано интензивни карания с много хора и е коректно към участвалите в тях да имат бърз достъп. Линкът не случайно е към датата 27.10.2012.
И снимката горе не е случайна...
Започваме на чисто, чака ни много каране, само да сме здрави!
Аз що ли не се пренеса там да поживея... 
Краси LX серията на паналайките са едни от най-добрите камерки в класа си, а в raw стават чудеса просто