Твърдак vs Мекица vs 29-ер за ХЦ

[М.Паунов]

Аз не съм видял някой тук да твърди, че контактната площ на тракторна гума и на шосейна е еднаква. Те освен, че са с различен радиус, са и с различна ширина, от различен материал... Наистина не разбирам какво се опитваш да докажеш.

Твърдите, че контактната площ не зависи от радиуса на гумата, а аз смятам, че това не е вярно.
Остави, явно говорим на различен език.

[PtD]

Явно, че няма да се замислите и да видите къде грешите, та ще трябва по дългият начин.

Примерът си е много точен:
Вземи задно колело на трактор, махни го от трактора, така ще имаш колело с маса от около 50-100кг (не зная колко точно тежи ). Сложи тая гума (на 7 атм.) върху пътеката и виж площта на отпечатъка.
Сега повтори упражнението със шосейката, на която си се качил ти и тежи тамън 50-100кг. Площта на стъпване ще бъде многократно по-малка.
Ако все още мислиш, че площта не зависи от радиуса, повтори горното упражнение със съчма или нещо кръгло с подобни размери.

Това нещо доста бързо се доказва математически с безкрайно малък радиус.
Приемаме, че площите са равни. Площта на стъпване на трактора върху земята е крайно число, различно от 0.
Цялата площ на тяло с радиус, клонящ към 0 също клони към 0. Тогава площта, с която това тяло стъва към земята също ще клони към нула. Това веднага влиза в противоречие с приемането, че площите са равни.
Площите биха могли да са равни, ако говорим за идеално твърдо тяло с идеално кръгла форма, стъващо отново върху равно идеално твърдо тяло. Тогава допирът става в точка, чиято площ винаги клони към 0. Това, разбира се далеч не е случая...

Конкретно, къде е грешката, която ви заблуждава? - Беше извадил една формула: P = M * g / (S * 2).
Сега, налягането е натиск(сила) върху единица площ. В горната сте взели:
P = налягане в гумата
М = маса на велосипед + колоездач
S = контактна площ, за една гума
g = 9.8 m/s^2

Да, но силата на тежестта (m * g - масата се бележи с малко m) действа на земята. Т.е. горната формула е приложима за налягането (което се бележи с малко p), което гумата оказва към контактната площ, а не за вътрешното налягане на гумата. Двете налягания са две различни величини в различни системи. И понеже в разговор ми казаха, че при стъпване към пътеката двете налягания се изравняват... Отново - не е вярно. Ако спадна гумата до 0атм. налягането върху земята няма да е 0, нали?

Оле-мале!

Кой, ако не налягането вътре в гумата пречи на гумата да се деформира? И кой, освен това налягане поема масата на товара и го предава към земята?! При положение, че гумата се деформира!??!

Откъдето следва, че силата на тежестта се изравнява от налягането, което въздухът упражнява върху контактната площ. Независимо дали гумата е 15 метра в диаметър или 30 см в диаметър.

A че на трактора 7 атмосфери ще постигнат различно контактно петно се дължи само на различната маса на трактора... която е стотици пъти по-голяма от тази на велосипеда! Би трябвало да е ясно дори и за първокласниците.

И да, шарката би имала значение, ако се състоеше от множество плоски сегменти с непренебрежимо малка площ! (Което не е така за планинските велосипеди).



За домашно може да ми обясниш как може чрез две различни налягания да се постигне равновесие в (да кажем безкрайно, за простота) деформируемата мембрана, която ги разделя.

[М.Паунов]

Разбира се, че налягането пречи на деформацията, не съм писал обратното. Разбира се, че това налягане поема масата. Но това налягане не е същата величина, като налягането, което гумата прилага към земята. Казах ти за пример - напълно спадната гума (0атм) оказва налягане върху земята различно от нула.
За това дали шарката има значение - ви оставям да се разберете. Според мен има.
Домашното е така формулирано, че не търпи коментар.

За да излезем от теорията прилагам едно линкче (в 14то мнение е публикуван резултат от практически тест): http://forums.mtbr.com/29er-bikes/26-29 ... ost4423365

И понеже забелязвам, че имот-иконките придават изключителна тежест на поста:

[zero knowledge]

Чукча писател, чукча не читател. Чукча поства линк към пост със счупен линк за неясния експеримент. Иначе малко по-нататък, пост 45, има все още активни линкове с предимно смислено съдържание (и малко неточности). И там се казва същото, каквото и тук:

Between 700c and 26" there is no difference in the AREA of the contact patch. "Pounds per square inch" means just what it says. ... Tire diameter does, however, effect the SHAPE of the contact patch.

Сега по темата на Iced Honey - "Дискусия, ... която да е в помощ на всички ни" може да стане, само ако си по-конкретен с изискванията си - кое те кефи и кое е важно за теб. Иначе темата ще си остане твърде обща или ще се превърне в поредния спор с читатели ...

Не те знам как караш, но за "нормално" хц по-големите колела може да са по-удачни. Аз обаче обичам да се забавлявам с колелото по завои и бабунки. За кефа от завоите и изпомпването по-големите колела са пречка, а и се усукват още повече.

[rarekin]

Чукча писател, чукча не читател. Чукча поства линк към пост със счупен линк за неясния експеримент. Иначе малко по-нататък, пост 45, има все още активни линкове с предимно смислено съдържание (и малко неточности). И там се казва същото, каквото и тук:

Between 700c and 26" there is no difference in the AREA of the contact patch. "Pounds per square inch" means just what it says. ... Tire diameter does, however, effect the SHAPE of the contact patch.

Сега по темата на Iced Honey - "Дискусия, ... която да е в помощ на всички ни" може да стане, само ако си по-конкретен с изискванията си - кое те кефи и кое е важно за теб. Иначе темата ще си остане твърде обща или ще се превърне в поредния спор с читатели ...

Не те знам как караш, но за "нормално" хц по-големите колела може да са по-удачни. Аз обаче обичам да се забавлявам с колелото по завои и бабунки. За кефа от завоите и изпомпването по-големите колела са пречка, а и се усукват още повече.

Тъкмо щях да питам Емо (EmZo ) как стои въпроса с подскачането и като цяло подмятането на велосипеда насам натам. Моите впечатления са, че е доста тромава 29ката в това отношение.

Отделно от това, във впечатленията на Емо не видях да споменава за това

а и се усукват още повече.

а, като го знам как кара, направо не мога да повярвам, че не се усеща (освен ако не е сложил някакъв брутално висок клас карбонови колела, които да са и префектно наплетени, отгоре на това. Не, че не биха били по-огъващи се от 26ци при равни други условия, но по спомени, последния път когато съм го виждал на велосипед, още не беше изпаднал в крайности в това отношение. т.е. караше си с нормални колела ) този ефект.

[pascoff]

Иначе казано с 2 думи, контакната площ на гумата си остава същата но формата е различна - при 26" формата е по широка и къса а при 29" формата е по-тясна и дълга. Което обяснява по-доброто (усещане за) сцепление при еднакви други условия. Правилно ли съм разбрал?

А по темата, мисля че за автора ще е по-удачно да пробва един 29" но най-вече заради високия му ръст (ако не се лъжа) и начина му на каране.

[PtD]

Иначе казано с 2 думи, контакната площ на гумата си остава същата но формата е различна - при 26" формата е по широка и къса а при 29" формата е по-тясна и дълга. Което обяснява по-доброто (усещане за) сцепление при еднакви други условия. Правилно ли съм разбрал?

Част си разбрал правилно - за различната форма. Сцеплението обаче не е задължително по-добро, особено при завиване би трябвало 26" да е с по-добро сцепление. Виж например тази дискусия: http://www.physicsforums.com/showthread.php?t=330790.

[Pr3d4t0R]

Емо - сподели, моля, геометрията на 29-та ти и на мекицата (май беше F9 с 68-69 челен ъгъл)?

[Admin]

Тъй като на мен ми беше много интересно какво има в счупения линк, защото много уважавам статиите на сп.Bike, включително заради лабораторните тестове, успях да проследя въпросната статия до работещ превод на английски: http://forums.mtbr.com/29er-bikes/germa ... ost3431423
И в нея се оказва, че поне за една конкретна гума, макар на теория контактната площ да трябва да е еднаква, на практика може и да не е. Вярно, не е речено, че всички бутони контактуват с цялата си площ и с еднакъв натиск, но се вижда ясно, че разлика в широчината на следата почти няма, докато в дължината е значителна.

Благодарение на Ram Bikes вчера за пръв път карах малко по-сериозно 29ка. И ще го правя още 2-3 седмици. (Днес пък на същото място в парка се върнах с мекото си колело, за да сравня 1-2 неща, и беше интересно.) За мен това е изключително ценно, за да мога да събера лични впечатления (пък дори и самовнушения да ги наречете, ще рискувам да ги споделя, като му дойде времето) и да ги съпоставя с чутото, прочетеното и с теоретичното. Засега умишлено не искам да ги споделям, пък и те в никакъв случай няма да са универсални - все пак става дума само за един конкретен велосипед. Според мен обаче всякакво залитане в крайни твърдения, че едното е по-добро, а другото по-лошо, са просто безсмислени - хора различни, стилове на каране различни, велосипеди различни. Дори и без да бях карал 29ка, съм убеден, че за много хора тя би била по-добра, а за много други не би била. Кои са повече? За мен няма значение, но това в крайна сметка ще реши пазарът.

[EmZo]

Тъкмо щях да питам Емо (EmZo ) как стои въпроса с подскачането и като цяло подмятането на велосипеда насам натам. Моите впечатления са, че е доста тромава 29ката в това отношение.

Отделно от това, във впечатленията на Емо не видях да споменава за това

а и се усукват още повече.

а, като го знам как кара, направо не мога да повярвам, че не се усеща (освен ако не е сложил някакъв брутално висок клас карбонови колела, които да са и префектно наплетени, отгоре на това. Не, че не биха били по-огъващи се от 26ци при равни други условия, но по спомени, последния път когато съм го виждал на велосипед, още не беше изпаднал в крайности в това отношение. т.е. караше си с нормални колела ) този ефект.

По първия въпрос с подскачането не бих могъл да изкажа адекватно мнение, защото нямам база за сравнение (по пресечен терен поне) с 26" твърдак. Подсдкача си колелцето при по висока още повече, че нямам и добра техника на каране за твърдак още, свикнал съм да карам напряко и да газя всичко , да по-друсливо е от мекицата ми с по 15/16см ход, нормално. Като цяло не съм усетил голям проблем.

Относно сученето на каплите, не съм забелязал никакви проблеми в тая насока, а за момента съм с евтини капли и шини (Mach1 Neo).

За поведението в завой също нямам проблеми, може би е малко по-кофти при скоростно влизане в завой с лягане, но не е нещо съществено. А и аз повече обичам серпентини със стръмен наклон и по технични неща за надолу и при тях няма абсолютно никакви проблеми.

Емо - сподели, моля, геометрията на 29-та ти и на мекицата (май беше F9 с 68-69 челен ъгъл)?

Dragomir F7:
Frame Size L-19"
A Head angle 69.0
B Seat Angle 72.5
C EFF Top Tube 585
D Chain Stay 440
F BB Offset 10
G Wheel Base 1110.4
H Fork Offset 45
I Actual Frame Size 483
J Head Tube 135

Drag Twenty Niner:

Frame Size M-17"
A Head angle 71.0
B Seat Angle 73.0
C EFF Top Tube 605
D Chain Stay 445
F BB Offset 52 52
G Wheel Base 1100
H Fork Offset 46
I Actual Frame Size 432
J Head Tube 90

[4getcredo]

И в нея се оказва, че поне за една конкретна гума, макар на теория контактната площ да трябва да е еднаква, на практика може и да не е.

Това, например, може да се дължи на евентуалния факт, че 29-ките ги правят с по-плитък борд (отколкото същия модел гума на 26") - опитват се да спестят още тегло, но пък така (ако ширината на петното се изравнява за сметка на "височината" на гумата) се изравнява и вероятността от snake bite... Само предполагам. Да не се чудим, защо има противоречие с теоретичния модел.

Любче, хайде да пробваме 29-ката и на пъмпа - искам и аз Там би трябвало да усети най-добре ефекта от по-смачканите амплитуди спиране-ускоряване.

[PtD]

Вече пробвах и 29-ка. Не ми допадна. С Любчо стигнахме до извода, че има толкова много променливи в уравнението с 26 срещу 29, че ще е много трудно да се достигне до еднозначен резултат за това, кое е по-добро.

[boriss13]

То тва е като жената-едни харесват слаби, други руси, трети брюнетки...въпрос на вкус и как ще си допаднете...

[Admin]

Любче, хайде да пробваме 29-ката и на пъмпа - искам и аз Там би трябвало да усети най-добре ефекта от по-смачканите амплитуди спиране-ускоряване.

Няма проблеми, аз вече го пробвах на пъмпа в Борисовата, ще намина и към Западния, може и там по пътечките да отидем да го покараш.

Що се отнася до контактното петно, моето лаишко обяснение е следното - ако правилно разбирам, теоретичният модел от физиката разглежда една идеална като форма и балон гума върху равна и гладка повърхност, най-общо казано. Само че велосипедната гума си има конструкция. На някои места тя е подсилена, на други не е, има форма на самия балон, която в повечето случаи не е идеален кръг (като сечение) и т.н., и т.н. Казано по просто, според мен конструкцията на велосипедната гума е такава, че при натиск се сплесква така, че да се получи колкото се може по-голямо (и широко) контактно петно, което при 29ките логично е и по-дълго. Пак казвам, това ми хрумва като на лаик, нищичко не разбирам от физика и очаквам веднага да бъда опроверган, няма лошо.
Но аз лично нямам причини да се съмнявам в резултатите на сп.Bike, защото съвпадат и с реалните ми, субективни впечатления и то не говоря в случая за 26 срещу 29, а примерно за 26х2.1 срещу 26х2.5. Защото и там на теория контактната площ трябва да е еднаква, но ако Bike направят такъв тест, не бих се учудил, ако петната на две такива гуми се окажат еднакво дълги и различно широки.

[М.Паунов]

Теория, която не описва точно практиката е неточна теория.
Според мен и на теория и на практика площта зависи и от широчината на гумата и от радиуса.
По-нагоре даже ви обясних как се доказва, ама го игнорирахте.

[4getcredo]

а примерно за 26х2.1 срещу 26х2.5. Защото и там на теория контактната площ трябва да е еднаква ...

Няма как да е еднаква, защото сечението на гумите е различно. Цялата теория, за която си говорим, е при случай, в който прякото сечение (всички останали параметри, включително разположението на грайферите) на гумата е еднакво, а само радиусът е различен. Не можем да твърдим, че контактното петно на 2.1 и 2.5 е едно и също, защото напречното сечение (преди деформацията от контакта със земята) на гумите е различно. Както и ти казва, те не са идеален балон, имат си профил. Твърдението за площта и формата на контактната площ важи при гуми с еднакво напречно сечение (материал, оплетки, ала-бала... също), но различен радиус.

Ако това, което казваш, е вярно, то и г-н Паунов, би бил прав за трактора и шосейното колело.

[Pr3d4t0R]

Dragomir F7:
Frame Size L-19"
A Head angle 69.0
B Seat Angle 72.5
C EFF Top Tube 585
D Chain Stay 440
F BB Offset 10
G Wheel Base 1110.4
H Fork Offset 45
I Actual Frame Size 483
J Head Tube 135

Drag Twenty Niner:

Frame Size M-17"
A Head angle 71.0
B Seat Angle 73.0
C EFF Top Tube 605
D Chain Stay 445
F BB Offset 52 52
G Wheel Base 1100
H Fork Offset 46
I Actual Frame Size 432
J Head Tube 90

Интересно - челните ъгли и на двете колела са далеч от агресивни (примерно 68 и надолу). Как е усещането върху 29-та при сериозно стръмен терен в сравнение с Ф-7? Компенсират ли големите гуми 2-та градуса повече?

[4getcredo]

Припрян делничен експеримент

Благодарение на нашия любим Admin и косвено на РАМ Байкс вчера сложих ръце и крака (от време на време и стегнат задник [пии-ип - минутки за самореклама]) на един екземпляр HT Three 29.1, M размер. Има разлики от описанието на сайта (вилката e Reba вместо Float, а гумите са IKON 2.2 вместо 2.1.), но като цяло доста лека и лачена окомплектовка: http://www.ram-bikes.com/bg/view_bikes.php?bikes_id=10 Чудесно сглобен байк, в който аз не видях/усетих функционални дефекти, но жена ми не хареса по цвят Такъв е животът – и в най-щастливите семейства, цветът е проблем.

С какво сравнявам и къде? С нашия (на жена ми, но аз го карам ) твърдак – HT Two 26, 17“ размер (http://www.ram-bikes.com/eng/view_bikes.php?bikes_id=8), лична и шарена сглобка. А посоката беше Бояна, Княжево и обратно – шосе, павета и пътеки със и без серпентини, корени и тук-там подвижни камъни, по които карам поне два пъти в седмицата, а после малко бордюри, пъмп трак и... обратно на работа. Да обобщя, един почти досаден, но добре познат на тялото ми маршрут.

Директното сравнение между двете возила е трудно, но най-очевидните неща (освен по-големите колела... очите ми също станаха по-големи като ги видях ), които се усещат веднага при възсядане, са: 1) по-голямото тегло на моето дръвче главно заради по-тежките колела (по-идиотоустойчиви шини и по-големи гуми... е, и някои други работи от накичените по рамката), но и 2) по-различната предавателна система. Аз съм с класическите 3x8 (22-32-44 към 11-32 отзад), докато 29-ката е с модните 2x10 (26-36 към 12-36). На междинните предавки си имах достатъчно избор, но при малък отпред и най-голям отзад се усещаше разлика (HT2.26 = 1.45, а при HT3.29 = 1.38 предавателно число). С 29-ката трябваше да въртя на по-бавен каданс, отколкото съм свикнал, пък и да натискам повече с бедрата на по-стръмните участъци.

Друга осезаема разлика е по-голямото налягане на гумите, с което карах 29-ката. Главно в името на деликатната грижа към леката наплетка EASTON XC WHEELSET 29”. Трябва да сме нежни към скъпите ни же... байкове.

Уточнявам ги тези неща, защото те имат съществено значение за поведението на байка (спускане и катерене) и ще ги имам постоянно предвид, когато се опитам все пак да отлича ефекта от разликата в размера на колелата.

Настроихме с Любчо седалката и газ по бул. България. Трябва да кажа, че размерът на рамката (M размер, припомням) и изобщо целият велосипед ми беше екстра като геометрия. Аз съм 184 см. висок, „нашият“ HT2 ми е малкинко малък (къс, по-скоро), но съм му свикнал и съм доста повратлив с него. Не трябва да се пренебрегва като факт и сравнително късите ми крака... шшшт, това си е между нас. Pascoff, например, е колкото мен висок, ама има кокили вместо ноги... и си кара 20“ рамки... Отплесвам се излишно към някои житейски драми от по-общ характер...

Та, по асфалта имах чувството, че се движа доста бързо и гладко. Нямах скоростомер и няма да съм прецизен, но такова беше впечатлението ми. За това оказваха влияние, както добре напомпаните гуми, така и по-големият им радиус. Чувствах се и много добре изправен на педалите, но това се дължи и на по-издължената кройка на новия байк в сравнение с моя. Баирът към Бояна го изядох както Тъпото Копеле дъвче байкарон. Първото нещо, което ми направи впечатление още на първия светофар и което според мен се дължи на по-големите колела сега, беше по-стабилният баланс на място. Сигурен съм вече, че с 29-ката ми беше по-лесно да пазя баланс. Мога да го сравня донякъде с разликата между твърдака и мекото ми колело. Леките трепвания и колебания се обират по-ефективно и в крайна сметка седенето в баланс е по-меко, удобно и небрежно почти като във фотьойл.

По павираната стръмнина от Боянското ханче нагоре ми беше трудно да усетя някаква разлика спрямо моя велосипед. Може би се изкачих по-бързо, но това е главно заради по-различните предавки (1.38 предавателно число при най-леката), които трябваше да използвам в търсене на моя каданс. Паветата се усещаха доволно главно заради добре издутите гуми. Бедрата ги натоварих повече от обичайното.

По-бързата част от пътеката над Бояна ми вървеше като мед и масло – с плавни завои и добра скорост. Очаквах с нетърпение първите (гледани отдолу-нагоре) серпентини на т.нар. „Крива пътека“ от Копитото. Обикновено се изкачвам по първите четири от тях и после се спускам към шосето от другата страна и не след дълго хващам още една стръмна пътека, която ме извежда над Белята вода. С моя твърдак последната от четирите серпентини понякога я вземам, понякога не успявам – пробугсувам или губя баланс. С 29-ката първите три ги взех без никакви проблеми и като че ли по-гладко и без много чекнения върху велосипеда в сравнение с 26-цата. На четвъртата се пробвах два пъти, но не успях... дори не бях близо. Според мен определящото беше по-голямото налягане на гумите и мокрите корени (снощи валя), а и по-тегавата предавка, която трябваше да използвам. Надали е заради по-големите колела. Като цяло не усетих никакъв проблем при маневрирането с бавна скорост.

След като излязох на превала не се спуснах към шосето, а се обърнах кръгом и спуснах същите серпентини (не че не исках да сурна стълбите на Белята вода, но имам вечерен час ) Нямах никакъв проблем с маневрирането надолу. Чувствах се много стабилен и изписвах завоите добре. Връткането на задницата се получаваше без проблем – байкът беше доста лек и податлив на чупки в кръста. Пак имах по-нетипичното за такива стръмни ситуации усещане за плавност и стабилност. Запомнете го това.

След серпентините следваше бързото, в началото с малко подвижни камъни, а после и с много корени спускане към Княжево. Там изпитах май най-голямото удоволствие. Пътеката позволява доста скорост, но корените дебнат да те вхърлят или хлъзнат... в храсталака – не знам – може и други работи да се случват . Въпреки по-напомпаните гуми, въпреки по-лекото като цяло тегло на велосипеда се чувствах доста стабилен надолу. Нямаше критични подмятания. Веднъж зададена, велосипедът следваше траекторията доста сигурно. Лягането в завоите отново се случваше с някаква нетипична плавност и постепенност, налична само при мекото ми колело. Според мен това се дължи както на по-големия радиус на колелата (инерционния им момент), така и на по-голямото им усукване, а и (да не забравяме) по-дългата ходова част на сглобката като цяло. Те действат като амортизация и усещането е за плавност, за flow и за комфорт. Кефът идваше точно от това скоростно плуване от завой в следващия.

Слизането по стълбите над обръщалото на трамвая в Княжево не ме изненада. Не усетих някаква кардинална разлика в сравнение с моя по-малък твърдак. Големите гуми газят добре, няма съмнение. Както и с баланса на място, при бавна скорост се чувствах малко по-стабилен.

На път за вкъщи взех и редовната си порция каране по бордюра, т.е. следване на тясна линия и баланс. Характерното тук е, че посоката се коригира без много движения на кормилото, а с тежестта на тялото. Направи ми впечатление, че с този велосипед по-трудно излизах от баланс, но ако се случеше, т.е. изгубя точната линия, по-трудно и се връщах към нея.

Преди да се прибера се поврътках по алеите около нас – резки ляв и десен завои. Нещо като конусчетата в Борисовата градина и завоите с непрактични съвети. Усещах се отново доста стабилен и плавен – няма хлъзгания, няма залитания, като желаната и рязка траектория се следваше без грижи. Може би малко повече сила/натиск влагах, но байкът ми отвръщаше с вездесъщата плавност. По подобие на бордюра обаче при грешно зададена с тялото траектория, коригирането ѝ ставаше доста трудно, ако не невъзможно. Нещо като онова „презавиване“, за което веднъж бе споменал taurus13.

Преспах, отпочинах и свеж преди работа наобиколих пъмпа в Западен парк. Противно на очакванията ми не усетих кой знае каква тегавост при изпомпването – сходна с моя твърд байк... Да не забравяме обаче, че 29-ката е по-лека, с по-напомпани гуми. Не знам дали заради вчерашното каране или не добра загрявка, но по-бързо се задъхвах от обикновеното. Регистрирах и нещо неоспоримо според мен: един от виражите не е много точен и те изважда в неправилната посока. С моя твърдак успявам да коригирам посоката, още докато съм във виража, докато с големия твърдак не успявах да го направя. Той неумолимо следваше неточната траектория на виража. Други грижи не ми е създавал.

Накрая още една категорична констатация. На вчерашното и таз-сутрешните карания десетки пъти прескачах различни по размер бордюри, но тласкането с бедрата напред и дърпането с ръце назад, както и скока след това (т.нар. bunny hop), ми се получаваха далеч по-тромаво и ниско отколкото с моето байкче – с вдигната и със свалена седалка. Една от основните причини е по-дългия чейнстей на 29-ката (439 мм) спрямо този на HT 2 (425 мм), а той пък се дължи на по-големите гуми – енциклопедичен случай на яйце и кокошка. За сметка на дървеното усещане от скока, евентуалната среща с ръба на бордюра протичаше доста по-безшумно и безболезнено за каплата отколкото съм свикнал да чувам при моето колелце.

[В добавка на въпроса на Pr3d4t0R бих предположил, че при еднакъв челен ъгъл байкът с 29'' колело би бил по-стабилен на стръмното. Според мен е поради същите причини, поради които се прави по-трудно bunny hop]

Ще се напъна да обобщя впечатленията си. Ако гледам на отворената бира като наполовина пълна, ще ви споделя, че 29-ката дава с една идея повече комфорт, стабилност и плавност при карането на твърдак. Страшно удоволствие е гмуркането с байка. Както обсъждахме и в теоретичните напъни, това се дължи не на някакво илюзорно по-голямо сцепление (спомнените си доста твърдите гуми, с които карах), пък в същото време и по-гладкото търкаляне (wtf ??), а на по-големия инерционен момент на колелата. По-големият маховик следва и увлича към зададената траектория по-устойчиво (по-независимо от сцепление и препятствия) цялата система.

Тук идва и печалният момент с наполовина празната бира. Другата страна на стабилността и плавността на 29-ката е неговата по-голяма инертност (като българска реформа по време на Прехода ). Грешките с траекторията се компенсират по-трудно. Нямах възможност да го пробвам на наистина техничен терен (бързо, бавно), но резките движения върху байка с 29-ката се предават към точката колела-земя по-трудно, или, инак казано, резките движения/маневри се по-малко възможни, защото амортизацията им е по-ефективна. А както знаем, импровизацията в секс... в байкаризЪма е от фундаментална важност за любовния трепет.

Това са моите лични усещания и навярно не много прецизни обяснения.

Наслаждавай се на ездата!

[pacy4]

Толкова добре си го описал , че все едно съм я карал 29ката. Помогна на такива като мен, където няма къде да я пробват.