Всъщност обикновено по-чувствителните хора са склонни към пикове и падове. Да ги наречем и емоционално нестабилни. Аз се числя към тях..малко или повече. И аз понякога завиждам на машините с непроменлив дух, но на тях всъщност им е скучно.
Имах едно врем един приятел с който игарехме тенис на маса като млади. Той винаги беше на едно ниво - каквото си е научил, просто го е научил и може на сън да го вдигнеш и пак ще го направи....но толкова.
Аз пък един път така, друг път онака. Понякога не мага да върна една топка, друг път се е случвало да изплувам и да правя такива неща, че сам не мога да повярвам на себе си....кво остава за околните. Разбира се, тия колебания от една страна са ми донесли много промени в живота и познанствата. От друга страна съм преживял неща, които иначе не бих. От позицията на възрастта и лекото помъдряване свикнах да знам кога ме бива и кога не. Когато съм смачкан и депресе, просто си седя и не правя нищо, наслаждавайки се на депресията си. Когато съм ОК, то всичко си върви, всичко се случва и се кефя на живота. Туй то....научаваш се да работиш с всяка машина - както научаваш точно спирачката на колелото, така научаваш и себе си.
Освен това, никой не знае целта на живота, което предполага всеки да може да си измисли такава каквато го устройва. Ето аз например упорито вярвам, че съм тук и съм жив, за да науча нещо за себе си и за другите. От време на време вярвам, че съм тук един вид на почивка от ада, където ще се върна като умра - тва много ми оправя настроението, кат се замисля колко си ми е гот сега, докато другите там се пържат. Никога не вярвам, че съм тук за да създавам живот(считай деца), поради което ич нямам угризения, че съм на 41 и не съм татко.
Врявам, че има висши сили които ми помагат, когато знам какво искам, проблема е, че рядко наистина знам какво искам, но пък си е гот да знаеш, че когато го поискаш истински то ще се случи. Радвам се че съм бил със всички жени, които наистина съм пожелал, без две с които можех да бъда, но се въздържах по други причини. Щастлив съм, като си спомня че съм преживял една дълга нещастна и несподелена любов....просто щото съм я преживял, па и щото знам че човек сам се вкарва в тия филми, но пък от друга страна това си като да пробваш един адски силен наркотик, който може и да те убие. През живота си един път съм мислел да се самоубия, обаче после реших че е несериозно без сериозна причина. За това пък сега имам задача да се сдобия с пистолет, щото твърдо съм решен, че ако се разболея, няма да мра като инвалид, а ще си пръсна мозъка за радост на горските обитатели, които ще ме изкльопат и особено ще се радват на мазния ми черен дроб.
(абе тукк нали не четат деца)
Дали вярвам че в БГ нещо ще се промени....че то нищо не се е променило на земята от 10 000 години - само си къкри супата и току някъде изплава некой макарон, а един морков и две листа целина потънат. Ма кво ми пука - кой съм аз че да прозра божествения замисъл на нещата. Устройва ме, че усещам хладния въздух по лицето когато карам колело, че слънчевия лъч пробива облака и ми се усмихва ей така тайно само на мен, че днес съм ял крем карамел случайно и че една девойка с красиви очи ме е погледнала все едно ме познава от предишен живот. Дребните тайнства на живота, който колкото е сложен, толкова е и ...ето избяга ми думата за цели 30 сек, но кво от това - все някой ще се сети коя е - за какво има толкова хора по земята.
Като казах толкова хора, ако искате да видите много недепресирани хора, отидете в 22:15 на 7 и 8 ми коловоз на Централна гара, откъдето тръгват нощните влакове за Бургас и Варна - направо ще се депресирате от толкова чуждо щастие....
...а думата е прозаичен...