Boko-Loco написа:todor_todorov написа:А и да едно възмущение към РЕЙСЪРИТЕ! Не знам кой/кои са но по трасето видях доста опаковки от така наречените пауър гелчета. Никой не ви забранява да си ги ползвате, просто си ги прибирахте там от където ги вадите! Никой не е длъжен да върви зад вас и да ви чисти боклуците!
Аз финиширах 12ти и боклуци по трасето не видях! Сигурен съм, че и тези след мен поне до 20то място не са хвърляли, та дори и до 50то. Ние сме в планината всеки ден и повече от всеки друг се дразним от боклуците! Така, че да обвинявате "РЕЙСЪРИТЕ" за боклуците е лекомислено и комплексарско.
Борис е много прав и аз се ядосвам всеки ден за много неща(което е пълна глупост и загуба на енергия).
Аз се движех втори и имаше енергийни гелчета навсякъде по трасето пред мен,а на старт-финала беше бъкано.След финала събрах няколко поне...
Събирал съм боклуци дори по състезания,когато съм гонел Уолтър - шишета и други боклуци от гората,но те просто нямат край.
Идеята е - всеки да работи над себе си;над всички негови аспекти от личността му и да ставаме по-добри хора;но аз лично чуствам че е някак нередно да се обвинява който и да е в каквото и да е.Всеки си има собсвен живот;действия и си носи той отговорност за тях;нека си е понесе той,а не ние да се съдим.
Вместо да си мислим защо другите постъпват така;дали е правилно;дали не - нека се замислим над себе си и собствените си постъпки.
Знам,че всеки ще се хване за конкретния случай и ще кажа - аз не съм хвърлял боклуци,така че аз съм добър;вие правите лошо.
Но не е ли еднакво лошо да мислиш лошо за някой друг.
Но се замислете - как реагираме повечето най-вече на това: с отвръщение и лек неприязън към този,който го върши.
Даже сега ми е непрятно да пиша подобен пост - но не ме разбирайте погрешно;аз не искам да обвинявам никого в нищо - просто се опитвам да обясня една различна гледна точка с отделни примери и факти.
Е,аз като малък си хвърлях обелките от вафли между краката и едва на 18-20 години разбрах колко е грозно това и как сме заобиколени от все повече боклуци.Сега събирам когато намеря за добре боклуците на хората(понякога се притеснявам като го правя особено пред блока ни - аве какво ще си помислят съседите за мен?)А баба като ме види и направо се побърква - е какво да правя аз?Сякаш си между чука и наковалнята1Тя се ръководи от това какво мислят хората и че щели да ме нарекът боклучар,че им събирам боклуците!Ами тези,които ги хвърлят какви са?И да стоим безучастни?Да ги обвиняваме -тези са лоши към мен,но и аз ще си мисля лоши неща за тях и тогава ти не си по-различен от тях в крайна сметка?
Обществото ли ще ни налага кое е правилно и кое не.А ние ще имаме ли собствен живот и свободна воля или всичките ни постъпки трябва да са съобразени с някакви норми и който не ги спазва е лош?
Така заприличваме на тези от телевизията, които само се обвиняват един друг,но никой не прави нищо за да стане той по-добър като личност.
Сега се сещам за Тино например,който е един от най-добрите хора които познавам и преди го обвинявахме,че е хвърлял боклуци.
Е,той го правеше,но ако подходим така предубедено към даден човек,група от хора и се разграничим от тях - ние никога няма да пожелаем да разберем тези хора истински.И да осъзнаем колко добри сме всички отвътре.И ако се намери някой който да ти го покаже - ти ще искаш да разкриеш наистина добрата си същност и да помагаш на другите и така....
Всички сме малко или много в заблуда;аз го осъзнавам постоянно,но трябва да забравим предрасъдъците,всякакви мисли и да се наслаждаваме всеки миг на живота.
В такова състояние на любов всичко е хубаво и от само себе си - никой от нас няма да направи постъпка,която да навреди и физически или духовно на някой друг;просто всеки усеща със сърцето си кое е правилно - нека се вслушваме повече в този вътрешен глас!И ако сме в такова състояние няма да се дразним от другите хора;дори да правям нещо,което си мислим,че е неправилно,лошо.Всяко нещо има свой смисъл и ние не разбираме какъв е той;така че нека си бъде...
Няма рейсъри и други хора - Тодор знае това много добре,защото във Варна на състезанието реши да се състезава и завърши 3-ти дори.Но сега казва "рейсъри"? Или само защото в неговите мисли той дори да стане 1-ви на състезание няма да е рейсър,а останалите ще сме винаги.
Ами на тренировки пак ли сме "рейсъри" ! Защо това делене - аз всяка година виждам едно и също нещо : един напише че го е подразнило хвърлянето на боклуци(конкретно за обиколката на Витоша е така - вижте темите от предишни години) и след това 5-6 мнения подвръждаващи на други участници и дори на някои които не са минали трасето нея година в този ден!
Интересно дори - даже аз писах нещо подобно преди 2 години и чак на следващия ден се осъзнах как съм реагирал на случая просто и че може би повечето действия в живота ми са били така?Че се водим от принципи,идеали;норми,закони?!
Е,къде сме ние тогава и сякаш някой друг ни ръководи живота и постъпките?
Щастието е сега ; каквото било-било.А ако искаме утре да е хубав и щастлив ден като днес; нека започнем със себе си сега и да живеем щастливо със семействата и приятелите си.
Колко истински и красиви кратки разкази на много непознати за мен участници на Обиколката прочетох в темата.А аз знам,че сте изживяли много по-силно всичко с душата си и с думи трудно може да се опишат тези неща.
Е, пожелавам ви още много подобни изживявания отсега нататък и другата година да сме 1000 колоездачи и 500 бегачи.
Наслука!Хубава вечер от мен дами и господа!
Тодор Ангелов край!
В последния участък м/у драгалевци и бояна ту ти ме задминаваше на изкачванията, ту аз теб на спусканията. С твърда вилка и 1.8 гуми не е било лесно надолу предполагам.
Имах доста притеснения дали 12- годишния ми син ще бъде достатъчно благоразумен на спусканията и как ще изкара жегата на баирите, но за мое най-голямо учудване и приятна изненада още от старта дръпна напред и успях да го настигна чак след втората контрола. После се разделихме и оставих баща му да кръжи около него! И се молех да не ми звънне телефона, защото инструкцията беше само, ако се случи нещо да звъни на мен! Поздравления за моето дете - финишира с време 7ч и 15 мин и е 213-ти от мъжете !!!Не мога да не се похваля 
) Хранта беше достатъчно, водата също... като цяло организацията е супер, нямаше никакви проблеми и с маркировката и намирането на пътя. Единствено разстоянието между 5та и 6та контрола (от с. Чуйпетлово до местността “Брезите”) е доста дълго и водата на доста хора привърши.. Аз минах голяма част от него на ход: бутах 2-3 км там, където са коловозите под ужасното слънце.
, колелото си 
.
