Първо кроскънтри (разказче)

[Yavkata]

Въртях си кротко на ниска предавка по стръмното, когато зад завоя пътя се белна. Хубав твърд сняг, със заледени коловози. Е, това ако не е истинско удоволствие! Обаче не бях сам. Зад мен въртеше съпругата ми. Беше вече решила твърдо след някой и друг неуспех през последните години да се научи на ХС. Е, сега ще падне едно бутане , си помислих аз. Не е много 5-6 километра катерене , има -няма 250 метра денивелация. Да ама не познах. Тя упорито не слезе от колелото. Следваше препоръките за каране в сняг нагоре, от време на време поизпищяваше на занасянията, вълнуваше се на леките спускания. За щастие спускането бе от по -слънчевата и безснежна страна, та до ексцесии не се стигна. Хм, казах си, ами давай направо следващия етап. И завъртях през полето...или поне имах доброто намерение. Естестествено калта се оказа качествена и показах следващия урок- за движение в непроходима кал. Побутахме ,що побутахме, докото преминахме през разораното. Когато стъпихме на здрав затревен участък и изгребахме по няколко кила кал от байковете, мацката се яхна на фелосипеда и отпраши напред. Бря, кво и стана на таз жена. После докато карах в реката с цел къпане на возилата се наслаждавах на разказчето и "как карала и дрифтила по сняг, как карала и дрифтила по кал." По блясъка в очите й разбрах, че в семейството на ХС-карачите се е появил още един.

[taurus13]

Ще избегна умишлено разказ за моята приятелка, но само ще кажа какво каза - "Ти си ужасен, никога повече няма да карам колело с теб!"
Обаче се сещам за един случай преди години - Имам един познат, който сега кара мотор, но тогава още беше на вело вълна. Та той мъкнеше жена си навсякъде с нас и тя героично понасяше всичко - още малко ще кажеш, че и харесва. Дори веднъж падна лошо на лице, та получи някаква лицева фрактура и няколко шева, но и това издържа героично. Та веднъж след една обиколка, завършила с малко лутане из храсталаците, се добираме до колите изподрани до кръв от тръни и той доволно се протяга, поглеждайки жена си - Ама, хубаво се пораздвижихме днес а?!
А тя смирено каза: - Иване, другите мъже водят жените си на почивка на хотел, басейн и такива работи, пък ти само по трънаците и чукарите ме мъкнеш....!
Е от тогава повече не я видяхме да кара колело....

[veskoz]

Ще избегна умишлено разказ за моята приятелка, но само ще кажа какво каза - "Ти си ужасен, никога повече няма да карам колело с теб!"

+1
Аз се предадох.

- Иване, другите мъже водят жените си на почивка на хотел, басейн и такива работи, пък ти само по трънаците и чукарите ме мъкнеш....!

Старата позната истинска бета версия.

[PowerSlide]

никога повече няма да карам колело с теб!

Туй колко съм го викал на Анелия ...

[veskoz]

Абе шибано е, щото и мойта си е леко тортичка, та идеята ми е не да има подвизи от храброст, а за подържане на тонус, съответно здраве. Ама ти му говориш, оно... нали.

[Yavkata]

За едно- две кратки съвместни карания с Верката, се убедих, че "работата е дебела" и направих ъпгрейд на скоростната и спирачната система на "нейната" НТІ. За тест избрах един хубав маршрут в Средна гора- с.Караполци - връх Големата Икуна. Това са 60 - 70 км, първата половина качване по асфалт, връщането по черни пътчета, на пясъчна основа. Е, казх си, това каране или ще я откаже от ХС-то или...не Сърбал веднъж попарата на зверска дехидратация по този маршрут, натъпках раницата с вода...и един сандвич. Времето беше с нас. Типичен прелестен пролетен ден за Средна гора.Изкачихме баира край ловното стопанство "Арамлиец" , свих по едно пътче покрай бившето стопанство на Вакарел, и извъднъж чух зад гърба си скърцане на дискове и нечовешки , смазяващи кръвта крясъци. Спрях и се обърнах стреснато. Верката както си седеше на седалката на колелото размахваше във въздуха крака и крещеше ужасяващо. Чак няколко секунди по-късно осъзнах, че тя се отбранява с тази тактика от налетелите я местни псета.Както и да е , адреналина я държа още няколко километра. Махаличките се нижеха покрай нас, облачетата ни пазеха сянка, зеленината галеше очите. Тридесетте километра изкачване в крайна сметка се отразиха на съпругата ми и когато спряхме на отклонението към върха разреших почивка. Имах едно "отскачане", до с. Белица, още 8 километра на изток, което реших да направя сам, докато тя възстановява. Дадох един час за контрола, дадох й и сандвича и я оставих. Пътя полетя край мен със 50 км/ч. Това малко ме притесни , като си мислех,че трябва и да го кача обратно. Свърших ангажимента който имах, отказах благоразумно да пия предложената бира, и я пъхнах в раницата. Понеже се бях позабавил, дадох всичко от себе си по нанагорнището. В момента в който се срещнахме, върху ни се изля прекрасен майски порой. Кархме в дъжда и се наслаждавахме на пролетта. Вече бях, поуморен и изгладнял, чувствах липсата на пауър. Знаех, че правя глупост но,реших да ударя бирката, все пак следваше предимно спускане. А, то си е едно готино. наклона е лек и приятен, на места по- голям и още по приятен. Пътя се раздвоява и разтроява, суче и преплита като пияни змии. Настилката е мека, пясъчна, тоест спирачките са безполезни, защото веднага се губи контрол. Коловози има само на места, макар, че където ги има са по половин метър дълбоки. С две думи "следвай линията" и пей сърце. Това хубаво, ама докато катерих от Белица към отклонението бях претоварил дясното си коляно. В стремежа си да го пазя настъпих повече с левия крак и започнах да усещам последствията, под формата на леки крампи в бедрото. Внезапно и клепачите ми натежаха зловещо и започнах да заспивам докато карам.Проклетата бира, как ме хвана. Захвърлих байка край пътя и се проснах на тревата. Да затворя очи само за минутка. В просъницата "начинаещата" мина покрай "трупа ми" и спря да ме чака. Поглеждах с едно око към нея и напразно търсех воля да се изправя. По дяволите, а аз се чудих дали тя няма да има проблеми. С нечовешко усилие се изправих и свалих ниско седалката. Оставаха 3-4 км стръмно спускане да с.Голямя Раковица. Полуразтваряки клепачи полетях надолу, на "алах, алах" и дано не заспя. Нататък е проза...влетях в кръчмата. Сладолед, кафе, кола, шоколад и кюфтета. А, ето я и милата ми байкърка. Е оставаха още катерене по асфалт, но края вече се виждаше. какво са 12 километра когато си буден и по -голямата част от единия крак ти функционира. Първото истинско Кроскънтри свърши. Верка не говори за отказване. Нещо ми бъбре за Обиколката на Витоша...нека, аз отивам да спя.

[LandShark]

блазе ти...

[outfaced]

Yavkata нещо ни се хвали тука май май
Поздравления ... случил е дет се вика . Следващата стъпка е да я накара тя да зариби свои приятелки

[hrissim]

...

Специални поздрави на "Верката" от един дръвен шоп!!!
Блазе ти!

[hitar_potar]

Следващата стъпка е да я накара тя да зариби свои приятелки

Баси стъпката дето ще бъде това!!!

[Yavkata]

Ами май си е така, скромничко си се хваля
А следващата стъпка беше тази:
viewtopic.php?f=47&t=86133&start=120

[Alpina]

И завъртях през полето...или поне имах доброто намерение. Естестествено калта се оказа качествена и показах следващия урок- за движение в непроходима кал. Побутахме ,що побутахме, докото преминахме през разораното.

Май си ти е запазена марка, да прекарваш хората през разорани кални полета

П.С. Което ме подсети как ми се е доходило до "Мелмак"

[Watanabe]

Явка, браво, байкдилър такъв. Да зарибиш половинката си по МТБ-то е основно задължение на всеки от нас.

Преди месец незнайно защо, но момата с която движа реши и тя да "покара с мене" и като извади един кютюк от мазата, малииий... И иска да кара моля ти се. Само че взе, че тя избра маршрута из некви градски покрайнини и имахме няколко срещи с дребните, но злобни първи неприятели на човека- полубезстопанствени песове. Брех тая мома каква скорост можела да развива!!! Честно, хем си беше вдигнала краката от педалите, за да не я гризат жуотните, хем сякаш въртеше и ускоряваше ей.

[natalito]

Честно, хем си беше вдигнала краката от педалите, . . . хем сякаш въртеше и ускоряваше ей.

Колко добре ти се е получило. Ние сме си оборотни по природа. Не е нужно винаги да въртим.

[Ver]

Поздравления ... случил е дет се вика

Късметлия си е, к'во да го правя

Следващата стъпка е да я накара тя да зариби свои приятелки

Баси стъпката дето ще бъде това!!!

Не знам защо,но и мен ме избива на смях

[Ver]

Ще пиша тук, не защото това е първото ми кроскънтри (вече са 5 ), а защото ми се иска да опиша усещанията си за това занимание. Първоначалните подозрения ми се затвърдиха: това е работа за Мазохисти . А факта, че днешното каране дори ми хареса (с. Войняговци-Локорско-Кремиковски Манастир-х. Стрелец- Билото-с. Войняговци) означава, че леко-полеко и аз започнах да ....
Ще си изкривя душата, ако кажа че абсолютно всичко днес беше приятно , пръхтейки и бутайки там някъде по билото, радвайки се, че вече избутвам калното нанагорнище, срещам сериозната физиономия на Явката, който ми забива Въпроса:
"Не можеш ли да буташ 2 пъти по-бързо?" 2 пъти?!?!?
"Ама ти сериозно ли?" Ако можех да бутам "2 пъти по-бързо", щях ли да бутам 2 пъти по-бавно?!
Раелизирах и първото си падане на скорост , добре, че беше на трева, че иначе нямаше да съм толкова ухилена.
Като обобщение на темата - май ще вземе да ми хареса. Уклончива съм още, защото не знам какво ми е приготвило милото за утре
... но поживьом, увидим

[Ver]

Заведе ме на Витоша За първи път карах там.
Цялото ми каране (Бялата Вода-Тихия Кът-Владая-Кладница-Владая- Тихия Кът-Бялата Вода) премина като в унес заради ранния час на тръгване, призрачната гора, хлъзгавите камъни .... Бях като пребито, мокро куче в Кладница в търсене на топла супа. Каква ти супа , те хората в 9.30 още си пиеха кафето ....
Въпреки, че по едно време (докато катерехме след Кладница към Мърчаево по паветата) си мислех, че едва ли ще се добера жива до вкъщи, сега се чувствам добре. Дори си мисля, че пак бих се качила на колело

[PtD]

Koй е казал, че колоезденето трябва да носи удоволствие

[Ver]

Второто ми каране на Витоша мина добре. 100 километровото трасе и денивилация от 1500м ... ами това бяха моите пределни възможности Доволна съм от моите 9.30 часа.
Явка, благодаря ти
С това смятам да приключа сагата за "Първото крос-кънтри"

[Admin]

Ахъм, после може да се завърнеш със сага за първия сезон!

[Yavkata]

Слънцето кротко напича когато напускаме асфалта на селото. Няма как, в началото на пътя през полето е чакъл и леко друска. После чакъла изчезва, но за зла участ се появяват коловозчета. Има къде да се кара и в страни от тях, но прашния път подлъгва чат-пат сликовете и има емоции. По някое време голямата ми дъщеря , която кара с нас почва да се оплаква и иска да се връщаме. Аз питам "новачката " и за нейното мнение. "Не, ще стигнем до края!" . Все пак "края" е твърде далеч, спазаряваме се до ей онуй дърво. Връщаме се, нямаме вече и вода, мечтаем за сладолед, а ни чакат още няколко километра. На влизане в първото по пътя ни село претърпяваме произшествие. Наклон, лежащ полицай, по -стръмно спускане със завой. Колелото неовладямо изправя завоя. Следва рязка контра върху пясък и плонж. Ръкавиците спасяват дланите , но без наколенки ...Няма как първото ХС-кръщене е със кръв.Винаги съм твърдял, че на асфалта е опасно. "Искам си колелото със спирачките, не искам с контра!". Права е, и пак беше права когато преди два дни поиска да и махна помощните колела. След 10 години и Клаймър ще поиска, с дискови. Виж това няма да я огрее, харесвам си Рамчетата.

[did]

Бре махай ги тия помощни! Те само пречат. 4-5 години е максималната възраст, може и преди 4. Казвам ти го от личен опит.

[Yavkata]

Ааа, махнах и ги щом го поиска. И ще препоръчам на всеки който иска да кара ХС да си махне първо помощните колелца. Много по -лесно ще му е. За други дисциплини в МТБ не се наемам да давам съвети.
http://vver.snimka.bg/nature/razni.507875.24934060

[PtD]

Бре махай ги тия помощни! Те само пречат. 4-5 години е максималната възраст, може и преди 4. Казвам ти го от личен опит.

+1

Може и на 2. Казвам го от личен опит

[tanya]

А на 4г вече каране в планината по "камъните" или бутане по стръмното Радостта е гарантирана.
Бяхме с хлапетата 10 дена на почивка в планината. Естествено колата беше натоварена с колелета. Мислех да ходя следобед да карам сама, ама сметките ми излязоха криви. Успях да се измъкна само 2 пъти. През останалото време карах с големия си син. Първи карания по каменисти черни пътища с дължина около 3км. Оказа се, че се справя учудващо добре надолу, по равното и при лек наклон нагоре. На по-стръмни места следва бутане. Не ми е мрънкал обаче аз да му нося или бутам колелото.

[ve_san]

Здрасти !
Вчера карахме от Бояна през Тихия кът до Владая и Кладница и после обратно, по пътя през Мърчаево. Не мога да кажа, че това ми е"първото крос-кънтри", но за първи път изминавам толкова голямо разстояние наведнъж. Пък и с мойто скромно колелце (Лейди спринт от незнам си коя година)...И понеже никой не ме води, а по-скоро ние с другарчето водихме някого, мога да кажа, че не съм се изморила особено много - това е щото си карам с мойто темпо (все пак не съм на съзтезание), а и спирахме да пием бира във всяка възможна кръчма
Най-гадното по маршрута беше качването от едната до другата шахта (знаете го къде е, да не обяснявам), където в момента (а може би и по принцип) тече водопад. Но като едно видно девойче-планинарче се изкатерих догоре, барабар с колелото и скъсаните маратонки без проблем.
Това за падането, че е задължително при първото каране - изобщо не съм съгласна. До сега нямам падане, освен едно поднасяне, което не се брои.
И така че... правилото за "мойта", "твойта" и зарибяването XCто не винаги важи ;. Мен си ме кефи да си карам в гората (сигурно защото обичам гората), и нямам нужда някой да ме зарибява. За съжаление и мое най-голямо огорчение колегите-пичове по трасето (защото такива от женски пол и през последния месец така и не срещнах), ме гледат много скептично. Хохохохо, почакайте да си купя гоцко колело и тогава ще видите

[taurus13]

Нищо, ти давай смело. Ние, дето не сме големи пичове няма да те гледаме скептично.

[ve_san]

Нищо, ти давай смело

Давам
http://planina.e-psylon.net/viewtopic.php?t=6301

Ние, дето не сме големи пичове няма да те гледаме скептично.

Ааа, видях една твоя снимка в един твой разказ, от който се върглях от смях пол'вин ден, немой скромничи !

[mariko]

Давам http://planina.e-psylon.net/viewtopic.php?t=6301