PtD написа:Нямам нищо против науката. Имам против непрекъснатите залитания в една или друга посока, що се отнася до диетата. Преди мазнините бяха полезни. После бяха вредни. После пак бяха полезни. Солта била вредна. Не, полезна била. Не, смъртоносна отрова била. Полезен холестерол, вреден холестерол. После пък нямало било вреден холестерол. Яйцата били вредни, не трябвало да се ядат повече от 3 на седмица. Не, суперполезни били, можело да ядеш колкото си искаш на ден. И т.н.
Не са чак толкова много и толкова крайни залитанията. Определено ги има, но вестникарските заглавия ги правят да изглеждат много, много по-зле така, защото търсят сензация и когато едно проучване казва "възможно е употребата на големи количества X си в продължение на еди колко си време при мишки да доведе до рак" във вестниците пише "X причинява рак", "Убиецът X". Разбира се да не забравяме, че има и бизнес интереси.
Ако вярвам на всички изследвания, трябва да умра от глад, защото всяка храна излиза вредна. Ето защо предпочитам да слушам тялото си - то поне еднозначно реагира, когато някоя храна му се стори вредна
Естествено, че отровата е в дозата и всяка храна е вредна при определени условия. То точно това е номера. Може би ти си от тези щастливци, които имат силно развита интуиция и нямат нужда от напътствия в съвременния изкривен свят.
Проблемите с този подход (слушам тялото си) обаче са няколко:
- Взаимодействията са много сложни: една и съща храна има много различен ефект в зависимост от контекста: генетично предразположение, в какво енергетично състояние сме (след спорт, преди спорт? какъв спорт? спортуваме ли изобщо?), с какви др. храни я комбинираме, колко често я ядем, имаме ли някакъв недостиг/излишък на витамини/минерали и т.н. и т.н. Ако трябва сам да експериментира човек, че му отнеме десетилетия. Ако родителите и обществото са ти задали грешен старт може да не ти стигне времето да намериш правилните комбинации...
- Понякога промените отнемат десетилетия и не са остро изразени: това е може би най-коварната част. Атеросклерозата е типичен пример и затова е отнело толкова дълго време в лутане и напразно обвиняване на всички мазнините. Хапва си човек горе-долу нормални количества, спортува си лекичко, всичко изглежда наред, и внезапно на 61 получава инфаркт. Защото са се запушили кръвоносните съдове с плака, като реакция срещу слабото хронично възпаление, което си е причинявал с храната в продължение на 60 години без да го усеща.
- Липса на база за сравнение: ако от малък се храни човек по определен начин, може да няма база за сравнение. Да си мисли, че това което усеща е нормалното състояние на нещата. Разбира се, ако се появят сериозни проблеми може би ще започне да търси какво става (мнозина не реагират дори тогава), но ако проблемите са слабо изразени може да не се усети с десетилетия, че затъва. Тютюнопушенето е доста добър пример: ако всички гадости които се случват се случваха за 1 месец, много малко хора щяха да пушат, но то е с натрупване. Всеки отказал се пушач (какъвто съм и аз) вярвам знае за какво говоря. Много дълго време хората не са знаели, че пушенето е вредно.
Ще дам и няколко примера:
... Аз преди 7 години бях достигнал 105 кг, въпреки че се опитвах да се храня уж горе-долу здравословно според масовите схващания, намалявах количеството храна все повече и повече, вкарах и някакво движение. По едно време бях стигнал до заветното
"абе защо така дебелея от въздуха, виж го еди кой си яде двойно и къ'в е слаб?". Оказа се, че има доста голямо значение с какво се храня и как се движа: за 6 месеца свалих първите 15 кг. и след това постепенно всичко се нормализира. Сега съм си трайно в диапазона 78-80 кг. и си ям нормални количества (през зимата по-нормални, през топлите месеци по-скоро големи количества заради интензивното колояздене
)
... Имам роднина, която е доста слабичка (направо хърбава), 77 набор. Яде много малко и то само боклуци (закуска: кафе + бисквитки, обяд: 1 таратор и вафличка за десерт, вечеря: малко салата + пържени картофки). Понеже маниакално се пази от простудни заболявания (облича се винаги добре, мие си ръцете и т.н.) почти не боледува. Нормално тегло, не боледува - всичко изглежда перфектно, а? Докато все пак не я докопа един грип миналата година, премина в пневмония и лежа в болница. Оказа се, че има начален стадии на остеопороза, проблеми в долната част на гръбначен стълб и т.н. Беше голяма изненада за нея (на 35 годишна възраст).
... Баща ми винаги е бил изкл. физически здрав, добро телосложение, бачка тежък физически труд, почти не боледува. Естествено, сериозната работа изисква сериозно хранене, като разбира се картофи, ориз, хляб и др. печива, слънчогледово олио са сериозно застъпени в бедняшката (без малко да кажа традиционната) българска кухня. Всичко изглеждаше отлично, докато на 50 години започна нещо да има колебания в теглото, като изпие една малка ракия му се завива свят... голяма изненада за всички - оказа се, че има диабет. Сега е на 65, на инсулин, трудно ходи заради невропатията, много отслабнало зрение, високо кръвно, инсулт.
това е всичко за което се борим. Всеки си идва с комбинацията от гени и случайности. Това което ни остава е да дърпаме в определена посока. Храната е разбира се само един от факторите, но така се казва темата и затова само нея обсъждаме.
, за което предварително се извинявам, но смятам за тежка заблуда твърдението, че на село хората живеели по-дълго отколкото в града. Все пак има нещо, което се нарича статистика и за България тя ясно сочи, че качеството на живот в селата е значително по-ниско отколкото в града, а от там и средната продължителност на живота. За да не съм голословен 
