Началото на спускането започва в близост до Раздела. Най-лесния достъп до там за нас се оказа от към ЦПШ Мальовица. По готината пътечка се фирнахме, до пътчето към Яворова поляна, от там с каране и тук-там побутване до пътеката Вада -Зелени рид-Раздела. Е нагоре си е бутане, но пък за около 3 часа без особено да се натоварим бяхме на Раздела. До тук очакванията ми се потвърдиха-това е най-лекия достъп до там. Следваше спускането до първото езеро.
Очаквах някакво туфесто и малко тегаво спускане, а то пътечката се оказа една перфектна Т-чеворка, със всичките му екстри.
Серпентинки, прагове, скали.
Това езеро, с меандрите около него за мен е най-красивото в Рила.
Следва една подсичаща пътечка, за която се изисква доста кураж и вяра в баланса за каране.
Още повече, че погледа постоянно се отклонява в ляво за да се наслади на долината с меандрите.
След премката се спуснахме с лек фрирайд, до заслончето при долното езеро. Кратка почивка и се хвърлихме в следващия етап.
Пътеката към "Горните серпентини" е приятна и забавна.
Серпентинките обаче са доста интересни. Остри, без много сцепление, но пък си се карат.
Пътеката постепенно заравнява, без да спира да е интересна.
На места е като тесен улей, което я прави некараема и трябва да се измъкнем в страни.
След долния заслон , си е повечко въртене, отколкото спускане.
Терена е коварен, и може да хлътнете в някое тресавище при пресичане на поточетата.
Следва кратко каменисто прекачване, през гориста зоничка.
Очаквах след водопада да има каране до меандрите.
Терена обаче се запази доста тежък. Не бих казал невъзможен, ама Т-5 в горната му граница.
Е, с достигане на меандрите на Урдина река при Куки, си казах "Тук е часът на истината!".
Да ама пътеката се оказа бая тегава. Надолу, леко нагоре, равно...и всичко това със скали, прагове, улеи. Много трудно и предизвикателно. Караемо, но да си свеж. Ето добираме се и до Серпентините. Ами няма други такива!
Може да се минат изцяло, но от първия път няма как да стане. Някой от тях успяхме да минем с търкаляне надолу. Точно от тези места по традиция снимки няма, щото там мисълта отива за друго.Веднъж преодолели Серпентините, надолу няма сериозни предизвикателства. Пътеката става широка , бърза. Има си заигравки , но след това което сме минали си е просто едно прибиране.
Е, късмета и времето беше с нас. Бруталния порой с градушка се изсипа докато бяхме в кръчмата при ЦПШ-то. Мальовица ни изпрати с гледка.
Какво да кажа за тази пътека. Истинско гурме. В горната част , късчета различни пътеки , коя от коя по-интересни и предизвикателни. Гарнирани с лавина от гледки. Средната част е само за ценители с отлични умения. Това май е най-трудния участък от Рилска пътека с който съм се сблъсквал.Последния участък с прибиране до ЦПШ Мальовица, бих го нарекъл просто релаксиращ.
Животът не се измерва с броя на вдишванията, а с моментите в които ти спира дъха!
