В последните години възхода на светодиодната индустрия, а също така и на батерийната доведе до появата на фарчета и челници, абсолютно достатъчни, че и излишно силни, за да може спокойно да се кара в планината през нощтта. Много хора притежават подобни, но за мое голямо учудване, все още те се ползват основно за градска светлина или за аварийно излизане от планината. А всъщност нощното колоездене е много приятно и красиво усещане. Разбираемо е, че много от хората са на работа, след което са уморени и предпочитат са си полегнат пред телевизора, но според мен, не точно там се крие липсата на популярност. По-скоро съвремения човек, все още смята нощтта за по-лошата част от деня, а нощната планина, за по-опасна и враждебна. То това си е един такъв набит в подсъзнанието от вечни времена архаичен инстинкт, който казва, че който много скита нощем далеч от огъня, го изяжда саблезъбия тигър.
Е, тия времена отминаха, горите ни са почти стерилни, ако не броим някое прасе и някоя баба меца в най-дивите части от планината.
Лично за мен нощтта е по-романтичната част от денонощието, когато всичко притихва, светлинките мъждукат, а земята си почива от попълзновенията на човеците. Представете си лятна неделна вечер, хората отдавна са по домовете си, заети с тривиално битови дейности - кой с деца се занимава, кой перални пуска, кой с бирата пред телевизора...утре е понеделник, въртележката ще се завърти с пълна сила. Както казваше Том Сойер(интерпретация), мразя неделите, защото заради тях делниците изглеждат още по-тягостни. А ти...ти си в планината, някъде из горите. Наоколо пълна тишина, мастиленото небе обсипано със звезди, а нахапаната медна луна виси в ъгъла на небосклона леко накривена, като закована с пирон. Мощния челник пали листата, пукота от прегазените от гумата съчки отеква в гората. Излизаш на полянка, посядаш на скалата, гасиш челника и тишината и тъмнината те обгръща и ти си там, заедно с вселената, заедно с тия всички звезди и светове горе. Минало и настояще се сливат и ти като че се връщаш хиляди години назад, когато пак си стоял на тази скала, облечен с кожи и пак си гледал звездите със същия трепет.
Обличаш се, палиш фаровете и поемаш устремено по скалистата пътека. Светлината канализира терена пред теб, нищо не те расейва. Чуваш само тропота на камъните и собственото си дишане. Всъщност нощем се кара по-лесно. Преди години, когато ходех по пещери и бях млад курсант, вечерта край огъня старите коментираха един траверс на една пропаст, през който бяхме минали през деня и как добре сме се справили с това. Ами че то беше елементарно, репликирам аз. Елементарно, ама знаеш ли каква пропаст имаш отляво? Имаш, но не я виждаш, така че какво значение има, отговарям аз. Те се смяха, но истината е, че така е устроен нашия мозък. Същият ефект се проявява и при нощното колоездене. Фара ти дава линията и нищо встрани не расейва съзнанието. Факт е, че има дузина пътеки, на които нощем карам по-добре, отколкото денем.
Разбира се, има го и момента с ориентирането. Лесно се карат познати пътеки, но както знаем това рядко се случва на хора които обичат да не повтарят много пътеките. Нощем се губи пейзажа и човек с фар вижда до под носа си. Понякога можеш да минеш на 10 метра от пътеката и да не я намериш. Нощното лутане в гора, също не е от най-приятните изживявания, защото трудно се намират рехавите места в гората. През деня прониква светлина и така можеш лесно да определиш линията на придвижване из храсталака, докато на светлината на фара, пред теб има стена от храсти и дървета. Разбира се, GPS апаратът е незаменим помощник в нощните пътеко търсения. В крайна сметка обаче, ако сте приключенски настроен, гарантирано няма по-добър начин да задоволите тая си потребност.
Макар лятото да е основния сезон за нощните скитания, зимата също има своят чар, макар и по познатите поутъпкани пътеки. Леки снежинки падат и припламват на лъча на челника, снегът под гумите скърца, но звука някак веднага попива и изчезва, звездите блестят със студена светлина като изумрудчета на синьо-кадифеното небе, хладния въздух "хапе" лицето, а по земята хиляди ледени кристалчета прибляскват за миг и угасват, като светлинен калейдоскоп, лъжейки съзнанието и очите да ги следват. Катериш нагоре по едно джърси, противно на всякакви представи на хората за планинска екипировка, включваща пуфкави якета и шапки ушанки. Топло и свежо ти е, не се потиш. Знаеш, че ако спреш трябва веднага да се облечеш, но докато въртиш ти е добре. Горе те чака една светла топла и уютна хижа, където ще хаппнеш, ще пиеш чай с ром или бира, палачинка с кафе. След това ще облечеш дрехите за спускане и ехааа. Снегът сам по себе си хлъзгав, всъщност е перфектна настилка за каране, ако не е кишав или заледен. Всъщност, на сняг се вдигат най-виски скорости, а по пътеките често се образуват в резултат на туристическата дейност чудесни скокчета и виражи. Паданията са меки и предизвикват само смях, както у падащия, така и в околните. Снегът е страхотен отражател, така че светлините на фаровете предизвикват истинска нощна феерия в гората. Страхотно е да спреш и да погледнеш назад, как 6 човека палят гората със бяла светлина. Всичко е едно такова коледно, че аха ей сега, ще мине и дядо Коледа с елените. Прибираш се доволен и щастлив, оттърсен от всякакви негативни емоции, мушваш се в топлото легло и заспиваш.
В заключение все пак трябва да кажа, че техническата подготвеност е основен фактор при нощните карания. Всяко подецянаване на техническото състояние на челници, фарове и батерии, може да ви изиграе лоша шега. Винаги трябва да се носят достатъчно резервни батерии и никога не трябва да се разчита само на един осветител. Хубаво е да си имате дрешки и ако сте любител на нощните пътекотърсения, задължително запалки. В крайна сметка, ако човек все пак се загуби, много по-удачно е да си запали един огън и да изчака светлината, отколкото цяла нощ да се лута до изнемога в кръг.
И накрая, пускам тая тема, не за да ви занимавам с излиянията си по тоя въпрос, а за да споделите вашите нощни карания и приключения, както и за обсъждане на технически въпроси свързани с осветления. Също така се надявам да предизвикам интерес у някои хора към този вид изживявания.