Реших да посвърша някои неща от сутринта и да карам след обяд. Посъбрах жега. Гледам
мотаят се едно две облачета по небето ама си знам, че до след обяд може всичко да се
промени. Така и стана естествено. Започна да прогърмява ама аз нали съм си наумил да
карам - викам си маршрута е кратък ще успея да го претупам докато се накани сериозно
да вали. Закъснявам и си забравям калниците в нас. На бегом - /опа - с въртене/ се
придвижвам до Германския Манастир. Закъснявам с 10 минути, но както и предполагах
няма никой. Продължавам нагоре и малко след манастира ме забрули първия дъжд - нахлузих
ТСМ-ското яке и настъпих педалите нагоре. Дъжда беше нормален ама гледам разни хора
дошли на пикник с коли си тръгват, а аз тепърва въртя към планината. Не искам да си
представям какво са си мислили при разминаването с мен. Малко по-нагоре дъжда спря и
си казах, че може и да се размина с нещо по-голямо. Да ама не. Около 10 мин. след първия
дъждец се появи батко му. Сигурно се е блъскал със забранени медикаменти, защото беше
бая по-обемист. Е виждал съм и по-силен дъжд ама бая ведра в минута ми се изливаха
върху кратуната. Няма обаче такова усещане като това да влезеш под някоя зелена арка.
Буковете са оградили пътя отвсякъде става сумрачно, земята е топла и има изпарения, а
въздуха е много свеж. Караш и в същото време се наслаждаваш на поредното късче природа.
По едно време както си "плувах" с колелото из разните вади се разминах с група мотористи
с четириколесни мотори - ATV мисля се казваха. И те се спускаха надолу. Доплувах и до
високото и след малко равно, и бая мокро дойде, и спускането. Добре че не е особено технично,
но това не ми попречи да се бухна напред с главата в някакъв водоскок. Оказа се че е под-
ровил бая земя и отбелязах редовната човка. Както бях без калниците надолу похапнах разни
неща. Асортимента беше разнообразен - кал, пясък, букови листа и клонки. Перманентно си
стисках лостчетата на спирачките, но в един момент усетих че това действие не е особено
ползотворно, защото и склона се спускаше с мене. Понеже съм много хитър и съм си взел
дъждобран за 60 литрова раница пък мойта е 35 литра. Хубавото е че при такъв дъжд отзад
на раницата се образува допълнителен резервоар за вода и виси като сопол. Не съм имал
възможност да видя как се размахва ама сигурно е интересна гледка. През цялото време имаше
и светлинни и звукови ефекти. С тоя алуминий под мен можех да стана и главно действащо
лице. Трещене, проблясване, потоци от вода ама маршрута беше по интерсен отколкото когато
е сухо. Накрая един душ на колелото и после, и на мен, и сега съм готов за утре.
И аз за утре ще пробирам останали сухи дрехи.
А и раницата леко се понакисна. Май ще и пускам сешоар.
4getcredo,
Значи 9:00 на Арена. Хубаво е че се освободи.
Reactor,
В такъв случай може да се срещнем с теб малко по-рано - да кажем
9 без 10 на онзи мост - той сигурно е близо до Арена.
