

Reactor написа:Ами сега ми хрумва и един друг въпрос.От Южния Парк до старта в Бояна,ако тръгна с колелото на собствен ход няма начин да стигна за 15 минути.Минали състезания как е било,защото си мисля,че изгарям още от там ако тези времена се отчитат наистина стриктно.

4getcredo написа:Reactor написа:Ами сега ми хрумва и един друг въпрос.От Южния Парк до старта в Бояна,ако тръгна с колелото на собствен ход няма начин да стигна за 15 минути.Минали състезания как е било,защото си мисля,че изгарям още от там ако тези времена се отчитат наистина стриктно.
Не мисля, че трябва да се притесняваш. На "острия старт" се събират всички (пилотна кола е след най-последните) и тогава се дава старта.






HepBeH_XaMcTep написа:Май нямало...

как се справя вилчока ?
 
 
 Екстра,чака си врътката.Но иначе няма грешка
 Екстра,чака си врътката.Но иначе няма грешка  





 
 
 
 




Trip-tfk написа:Поздравления и от мен за всички участници.Беше супер.
Reactor готови ли са снимките?


tailor написа:класиране до 3-то място, скоро и пълното
 
 
  




 
 
 
 
 
 ) и към 14:50 тръгнах надолу - предимно носене и влачене по пътеката от върха. По едно време се престраших и реших да покарам, но само след няколко метра предната ми гума потъна в един коловоз и аз полетях надолу по корем с протегната напред лява ръка и изпънати назад крака - нещо като Супермен в полет.
 ) и към 14:50 тръгнах надолу - предимно носене и влачене по пътеката от върха. По едно време се престраших и реших да покарам, но само след няколко метра предната ми гума потъна в един коловоз и аз полетях надолу по корем с протегната напред лява ръка и изпънати назад крака - нещо като Супермен в полет.  За мой късмет с велосипеда паднахе на меко и се разминахме без последствия, но реших повече да не рискувам с каране по подобни пътеки. Скоро ме застигна един младеж и заедно продължихме надолу. Той имаше велокомпютър, гледаше описанието на маршрута по километри и ми казваше какво следва
 За мой късмет с велосипеда паднахе на меко и се разминахме без последствия, но реших повече да не рискувам с каране по подобни пътеки. Скоро ме застигна един младеж и заедно продължихме надолу. Той имаше велокомпютър, гледаше описанието на маршрута по километри и ми казваше какво следва  , а аз през това време отчаяно се опитвах да проведа поне един разговор по GSM-а (Mtel...
, а аз през това време отчаяно се опитвах да проведа поне един разговор по GSM-а (Mtel...  ). По едно време пътеката се разклони като на лявото разклонение имаше стрелка и флагче и без да се замислим тръгнахме по него. Повече флагчета не видяхме
 ). По едно време пътеката се разклони като на лявото разклонение имаше стрелка и флагче и без да се замислим тръгнахме по него. Повече флагчета не видяхме  , но на едно от колчетата по-надолу пишеше, че пътека води до с. Кладница. За момент се усъмних, че сме на правилната пътека, но все пак тя беше с флагче в началото. Продължихме надолу по маркировката (бяло-оранжево-бяло) с много носене и бутане през камъни, локви и храсталаци. Младежът караше където е възможно и скоро изчезна напред, а когато пред мен се откри чудна гледка към язовир Студена разбрах, че сме на грешната пътека. Обадих се на GSM-a на организаторите да им кажа да не ме чакат, но само след няколко сек. им падна батерията (около 16:20ч). След няколко опита успях да се свържа с nicky bike, обсъдих положението и с Боби, и взех решение - спускане до Кладница и прибиране през пътеката към Бояна, а те щяха да предадат на организаторите за моето "отказване".
, но на едно от колчетата по-надолу пишеше, че пътека води до с. Кладница. За момент се усъмних, че сме на правилната пътека, но все пак тя беше с флагче в началото. Продължихме надолу по маркировката (бяло-оранжево-бяло) с много носене и бутане през камъни, локви и храсталаци. Младежът караше където е възможно и скоро изчезна напред, а когато пред мен се откри чудна гледка към язовир Студена разбрах, че сме на грешната пътека. Обадих се на GSM-a на организаторите да им кажа да не ме чакат, но само след няколко сек. им падна батерията (около 16:20ч). След няколко опита успях да се свържа с nicky bike, обсъдих положението и с Боби, и взех решение - спускане до Кладница и прибиране през пътеката към Бояна, а те щяха да предадат на организаторите за моето "отказване".   
 
 След провиране из гъсти клони и шубраци, най-после излязох на 1 черен път, яхнах велосипеда и се спуснах надясно по него - селото трябваше да е в тази посока, пък и наклонът ми хареса. Задминаха ме 5-ма души с ATV-та и спряха по-надолу, обсъждайки маршрута си. Спрях да се консултирам с тях за местоположението ни, но и те не бяха много наясно. Все пак успяха да ми кажат, че съм на правилната пътека за Кладница и се разделихме - те хванаха някакъв черен път нагоре, а аз продължих смело надолу. Скоро пътя стана павиран (спускането по павета е "лудница"), а след 1-2км най-после излязох на асфалт, който ме изведе в горната част на селото. С малко лутане успях да намеря добре познатият ми от Обиколката на Витоша магазин и влязох да си попълня запасите от вода и храна. Вече беше към 17:45ч. Хапнах набързо, посъблякох се, яхнах велосипеда и закарах с всички сили по пътеката от Кладница над Мърчаево, Рударци и Владая към Бояна. От дългото спускане силите ми явно се бяха повъзстановили, защото поддържах доста добра скорост (като за мен), а и се "състезавах" с постепенно настъпващия сумрак - слънцето бързо слизаше надолу и лъчите му все по-рядко успяваха да намерят път до пътеката през короните на дърветата. Срещнах само няколко души и 1 голямо куче, което беше трудно усмирено от стопанката си да не ме захапе (тази година 2 пъти ме хапаха кучета докато карам и вече почва да ми писва
 След провиране из гъсти клони и шубраци, най-после излязох на 1 черен път, яхнах велосипеда и се спуснах надясно по него - селото трябваше да е в тази посока, пък и наклонът ми хареса. Задминаха ме 5-ма души с ATV-та и спряха по-надолу, обсъждайки маршрута си. Спрях да се консултирам с тях за местоположението ни, но и те не бяха много наясно. Все пак успяха да ми кажат, че съм на правилната пътека за Кладница и се разделихме - те хванаха някакъв черен път нагоре, а аз продължих смело надолу. Скоро пътя стана павиран (спускането по павета е "лудница"), а след 1-2км най-после излязох на асфалт, който ме изведе в горната част на селото. С малко лутане успях да намеря добре познатият ми от Обиколката на Витоша магазин и влязох да си попълня запасите от вода и храна. Вече беше към 17:45ч. Хапнах набързо, посъблякох се, яхнах велосипеда и закарах с всички сили по пътеката от Кладница над Мърчаево, Рударци и Владая към Бояна. От дългото спускане силите ми явно се бяха повъзстановили, защото поддържах доста добра скорост (като за мен), а и се "състезавах" с постепенно настъпващия сумрак - слънцето бързо слизаше надолу и лъчите му все по-рядко успяваха да намерят път до пътеката през короните на дърветата. Срещнах само няколко души и 1 голямо куче, което беше трудно усмирено от стопанката си да не ме захапе (тази година 2 пъти ме хапаха кучета докато карам и вече почва да ми писва  ). Тази случка ме подсети за глутницата около конната база над Владая и като минавах от там се постарах да е максимално бързо и тихо, че да не ме погнат. Без допълнителни премеждия около 19:25 успях да изляза на шосето до Тихия кът. Обялкох си якето, сложих фара, който предвидливо бях взел от колелото на на по-добрата половинката сутринта (сякаш съм знаел, че ще ми потрябва!
 ). Тази случка ме подсети за глутницата около конната база над Владая и като минавах от там се постарах да е максимално бързо и тихо, че да не ме погнат. Без допълнителни премеждия около 19:25 успях да изляза на шосето до Тихия кът. Обялкох си якето, сложих фара, който предвидливо бях взел от колелото на на по-добрата половинката сутринта (сякаш съм знаел, че ще ми потрябва!  ), и започнах шеметно спускане надолу през Бояна към булевард България - исках да вляза в София преди да се е стъмнило напълно. Няколко боянски песа се опитаха да ме подгонят, но само ми дишаха прахоляка
 ), и започнах шеметно спускане надолу през Бояна към булевард България - исках да вляза в София преди да се е стъмнило напълно. Няколко боянски песа се опитаха да ме подгонят, но само ми дишаха прахоляка  - нямам велокомпютър, но скоростта ми беше сериозна. "Открих" и една истина за дупките по пътищата - колкото и да избегнеш, все ще има поне още 1, в която да се натресеш!
 - нямам велокомпютър, но скоростта ми беше сериозна. "Открих" и една истина за дупките по пътищата - колкото и да избегнеш, все ще има поне още 1, в която да се натресеш! 
 ), но само на няколко километра от дома. В Борисовата градина се натъкнах на задръстване от автомобили, ЦСКА-ри и полицаи - явно е имало мач. Без други инциденти в 20:25 си бях вкъщи. Останалото е ясно - топла храна, топла баня (от Топлофикация ме изнанадаха приятно като пуснаха топлата вода няколко дни по-рано), топло легло...
), но само на няколко километра от дома. В Борисовата градина се натъкнах на задръстване от автомобили, ЦСКА-ри и полицаи - явно е имало мач. Без други инциденти в 20:25 си бях вкъщи. Останалото е ясно - топла храна, топла баня (от Топлофикация ме изнанадаха приятно като пуснаха топлата вода няколко дни по-рано), топло легло...  
 
 
 
 

 
   Тва за контролите беше много тъпо, мойта приятелка много се разстрои че не можахме да стигнеме навреме до Черни връх
 Тва за контролите беше много тъпо, мойта приятелка много се разстрои че не можахме да стигнеме навреме до Черни връх  ,  което щеше да е възможно ако не бяха все едно променили регламента както направиха..Честито на завършилите
,  което щеше да е възможно ако не бяха все едно променили регламента както направиха..Честито на завършилите  
 

codename47 написа:ама че приключение, добре че си се оправил...а всъщност значи не си успял да съобщиш че се отказваш и никой не те е търсил???
Тва за контролите беше много тъпо, мойта приятелка много се разстрои че не можахме да стигнеме навреме до Черни връх
, което щеше да е възможно ако не бяха все едно променили регламента както направиха..Честито на завършилите

 
 


тучо чучо написа:...върнахме две момичета...
...които за късмет успяхме да свалим до София...
 
   
  

TOYAGA написа:тучо чучо написа:...върнахме две момичета...
Е бива ли такова нещо!...които за късмет успяхме да свалим до София...
Е, по-добре късно, отколко да ги връщате ебаси...



Потребители, разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 20 госта