Честито на победителите, както и на всички, които успяха да стигнат до върха и да се върнат!
По отношение на организацията имам само 2 дребни забележки:
1. Маркировката на места не беше достатъчна или беше трудно забележима
2. Времената на контролите не бяха удължени, въпреки закъснението на старта (с около 40мин)
Това ми беше първото участие и не се мина без подобаващо приключение
Още при записването ми бяха дали номер, който се дублираше с този на друг участник (81). Смениха ми го с 91, но на старта се оказа, че и той е дублиран. В резултат на това в калсацията на сайта Probike под номер 30 пише моето име, вместо името на момчето което е финиширало на 30-то място. Ако някой има контакт с организаторите, моля да се погрижи тази несправедливост да бъде поправена.
Изкачаването си беше нормално - малко каране до х.Бор, после носене и бутане до върха. Успях да стигна за малко под 5 часа горе (14:35ч) и споделих разочарованието на още 30-ина участници, че контролата си е тръгнала. Хапнах, пооблякох се малко (до горе карах само по къс клин и тениска

) и към 14:50 тръгнах надолу - предимно носене и влачене по пътеката от върха. По едно време се престраших и реших да покарам, но само след няколко метра предната ми гума потъна в един коловоз и аз полетях надолу по корем с протегната напред лява ръка и изпънати назад крака - нещо като Супермен в полет.

За мой късмет с велосипеда паднахе на меко и се разминахме без последствия, но реших повече да не рискувам с каране по подобни пътеки. Скоро ме застигна един младеж и заедно продължихме надолу. Той имаше велокомпютър, гледаше описанието на маршрута по километри и ми казваше какво следва

, а аз през това време отчаяно се опитвах да проведа поне един разговор по GSM-а (Mtel...

). По едно време пътеката се разклони като на лявото разклонение имаше стрелка и флагче и без да се замислим тръгнахме по него. Повече флагчета не видяхме

, но на едно от колчетата по-надолу пишеше, че пътека води до с. Кладница. За момент се усъмних, че сме на правилната пътека, но все пак тя беше с флагче в началото. Продължихме надолу по маркировката (бяло-оранжево-бяло) с много носене и бутане през камъни, локви и храсталаци. Младежът караше където е възможно и скоро изчезна напред, а когато пред мен се откри чудна гледка към язовир Студена разбрах, че сме на грешната пътека. Обадих се на GSM-a на организаторите да им кажа да не ме чакат, но само след няколко сек. им падна батерията (около 16:20ч). След няколко опита успях да се свържа с nicky bike, обсъдих положението и с Боби, и взех решение - спускане до Кладница и прибиране през пътеката към Бояна, а те щяха да предадат на организаторите за моето "отказване".
Възможно е някой "шегаджия" да е преместил флагчето на грешното отклонение, защото пътеката, която хванах не се разклони никъде чак до черните пътища над Кладница. Както и да е - приключението започна именно от това флагче
"Спускането" надолу беше по-скоро неприятно - много храсти, тясна криволичеща пътека, чести препятствия под формата на камъни или кални участъци и доста сериозен наклон (на повечето места беше поне 40-ина градуса). По някое време влязох в гъста иглолистна гора, която постепенно премина в смесена и някрая - в широколистна. Наближавах Цивилизацията!

След провиране из гъсти клони и шубраци, най-после излязох на 1 черен път, яхнах велосипеда и се спуснах надясно по него - селото трябваше да е в тази посока, пък и наклонът ми хареса. Задминаха ме 5-ма души с ATV-та и спряха по-надолу, обсъждайки маршрута си. Спрях да се консултирам с тях за местоположението ни, но и те не бяха много наясно. Все пак успяха да ми кажат, че съм на правилната пътека за Кладница и се разделихме - те хванаха някакъв черен път нагоре, а аз продължих смело надолу. Скоро пътя стана павиран (спускането по павета е "лудница"), а след 1-2км най-после излязох на асфалт, който ме изведе в горната част на селото. С малко лутане успях да намеря добре познатият ми от Обиколката на Витоша магазин и влязох да си попълня запасите от вода и храна. Вече беше към 17:45ч. Хапнах набързо, посъблякох се, яхнах велосипеда и закарах с всички сили по пътеката от Кладница над Мърчаево, Рударци и Владая към Бояна. От дългото спускане силите ми явно се бяха повъзстановили, защото поддържах доста добра скорост (като за мен), а и се "състезавах" с постепенно настъпващия сумрак - слънцето бързо слизаше надолу и лъчите му все по-рядко успяваха да намерят път до пътеката през короните на дърветата. Срещнах само няколко души и 1 голямо куче, което беше трудно усмирено от стопанката си да не ме захапе (тази година 2 пъти ме хапаха кучета докато карам и вече почва да ми писва

). Тази случка ме подсети за глутницата около конната база над Владая и като минавах от там се постарах да е максимално бързо и тихо, че да не ме погнат. Без допълнителни премеждия около 19:25 успях да изляза на шосето до Тихия кът. Обялкох си якето, сложих фара, който предвидливо бях взел от колелото на на по-добрата половинката сутринта (сякаш съм знаел, че ще ми потрябва!

), и започнах шеметно спускане надолу през Бояна към булевард България - исках да вляза в София преди да се е стъмнило напълно. Няколко боянски песа се опитаха да ме подгонят, но само ми дишаха прахоляка

- нямам велокомпютър, но скоростта ми беше сериозна. "Открих" и една истина за дупките по пътищата - колкото и да избегнеш, все ще има поне още 1, в която да се натресеш!
София! 2 пъти през живота си съм се радвал толкова много на този град. Едният беше преди година, когато с баща ми обиколихме за първи път Витоша и след многочасови мъки най-после го видяхме след един завой по шосето от Ярема надолу. Втория път беше сега - изморен и измръзнал (реших да остана по клин

), но само на няколко километра от дома. В Борисовата градина се натъкнах на задръстване от автомобили, ЦСКА-ри и полицаи - явно е имало мач. Без други инциденти в 20:25 си бях вкъщи. Останалото е ясно - топла храна, топла баня (от Топлофикация ме изнанадаха приятно като пуснаха топлата вода няколко дни по-рано), топло легло...
Равносметката за деня - почти 13 часа на велосипеда, покорен Черни връх, изминати към 100км.
Някой друг да си е изкарал по-интересно от мен вчерашното състезание?!
Поздрави на всички нови и стари приятели, с които се срещнахме и покарахме заедно на състезанието!
