. 
Няма по-голям нож(даже сатър)с две остриета в нашия спорт от адреналина.
Колкото удоволствие доставя,толкоз и болка раздава. И в двата случая замъглява съзнанието и пречи на трезвото мислене и преценка.
ВъпросЪТ! е:
Как да се справя/ме с него,да запазия/им хладнокръвие в състазателни и несъстезателни* условия
?ВъпростЪТ ми е породен от изминалото(за мен 1-во в дисциплина спускане)състезание на Сопот по-време на което се "порязах" и на 2-те остриета.
2-та дни по-рано престигнахме с моя приятел,за оглед на трасето,каране,доизкусоряване на повечето линии.
На 2-та тренировърни дни и тренировъчното спускане преди квалификацията в неделя,си бях спокоен,карах си премерено,големи рискове не съм поемал,опити в границите на нормалното.Нямаше инциденти всичко беше прекрасно,удоволствието и кефа изразени на лицето ми се забелязваха от километри и БУУУМ,дойде квалификацията. Обърнаха ми са червата,уж до последно бях спокоен,а кво стана? Идва моя ред да стартирам и краката изведнъж се превръщат в желе
чувството е ужасно,но не по-ужасно от състоянието на духа и тялото,когато застанеш отново на стартовата позиция за финалното спускане.Имам чувството,че не знам к'ВО прааа ве братче... т'ва трасе не го бях минавал по по-кашкавален начин,сърцето бие с такава мощ,че ще изкочи през бронята,тез крака,който седят в обувките мой ли са?Нямам сила в мусколите,половината трасе го минавам кошмарно 
...жив и здрав да ми е ангела пазител,не съм падал.Както и да е,минало бешело,научих доста неща и не съжалявам,за нищо.Не мога обаче да превъзмогна ядът,който ме обливаше 3 дни след състезанието,как всички усилия,които съм положил за подготовка отиват на кино,заради шибания адреналин.Това е нещо,което определено не искам да изпитвам отново 
Очаквам включване от ваша страна със съвети,похвати,идеи и всичко,що може да бъде направено по тоз въпрос
.Живи и здрави
Речник:
несъстезателни - имам предвид другите несъстезателни условия,които често се превръщат в такива.Група млади яренца се събират с лъскавите си велосипеди и започват да се надкарват,тва скочих,онова скочих,тука дрифтих,там дрифтих...ама ти не можеш...от там тръгва едно съревнование,което за жалост(не дай си Боже)свършва с кофти падане и всичките му последици + родителски притеснения
.
" 
Bikezilla-та е ясен 
