

Няма по-голям нож(даже сатър)с две остриета в нашия спорт от адреналина.
Колкото удоволствие доставя,толкоз и болка раздава. И в двата случая замъглява съзнанието и пречи на трезвото мислене и преценка.
ВъпросЪТ! е:
Как да се справя/ме с него,да запазия/им хладнокръвие в състазателни и несъстезателни* условия



ВъпростЪТ ми е породен от изминалото(за мен 1-во в дисциплина спускане)състезание на Сопот по-време на което се "порязах" и на 2-те остриета.
2-та дни по-рано престигнахме с моя приятел,за оглед на трасето,каране,доизкусоряване на повечето линии.
На 2-та тренировърни дни и тренировъчното спускане преди квалификацията в неделя,си бях спокоен,карах си премерено,големи рискове не съм поемал,опити в границите на нормалното.Нямаше инциденти всичко беше прекрасно,удоволствието и кефа изразени на лицето ми се забелязваха от километри и БУУУМ,дойде квалификацията. Обърнаха ми са червата,уж до последно бях спокоен,а кво стана? Идва моя ред да стартирам и краката изведнъж се превръщат в желе



Очаквам включване от ваша страна със съвети,похвати,идеи и всичко,що може да бъде направено по тоз въпрос

Живи и здрави

Речник:
несъстезателни - имам предвид другите несъстезателни условия,които често се превръщат в такива.Група млади яренца се събират с лъскавите си велосипеди и започват да се надкарват,тва скочих,онова скочих,тука дрифтих,там дрифтих...ама ти не можеш...от там тръгва едно съревнование,което за жалост(не дай си Боже)свършва с кофти падане и всичките му последици + родителски притеснения
