Като казахте маршал и река та се сетих за пилешкия ми мозък и как се вързах на онези моторджии на реката. Та на поредното прекосяване на реката (малко преди сипея) тъкмо се засилвам да газя смело когато някакъв моторджия ми маха и обяснява със знаци как нивото на реката е до гърди на мястото, където съм се засилила. Казва да отида при него, поема ми колелото на отсрещния бряг и ме кара да скачам и аз през реката. Аз премислям 100 пъти, гледам, преценявам хлъзгавия бряг и оценявам риска на прекалено голям да се приземя накриво и да си изкълча крайник. Също така си мислех, че моторджиите са част от организацията и поставени там от мамутите да помагат. Та оня моторджия пак ме кара да скоча, аз му викам "няма". Той: "скачай!" Аз: "няма!" Той: "Хайде де, ще те хвана". Аз: "Тцъ!" И така се пазарихме сигурно 5 минути докато човекът, когото бях изпреварила малко по-нагоре, мина споойно през реката като потъна не до гърди, а само до колене и аз се проклех в пуешкия мозък да не слушам повече мъже. Върнах се на мястото, където щях да минавам преди този тъпунгер да ме разконцентрира и си минах, газейки в реката и си измих хубаво обувките.
После малко по-нататък пак същия тоя ми показва пак откъде да минавам. Усетих се, че е прост моторджия, а не официален маршал и му казах

да си гледа работата, леля веднъж можеш я излъга!
Та, изводите за мен бяха: не слушайте мъжете!