В човеко-велосипедната композиция имаме:
~5:1 съотношение в теглото между ездач и велосипед
~5:1 съотношение в способността на окачването между ездач и велосипед
Безкрайно :1 способности за проактивно адаптиране към терена между ездача и велосипеда (второто е реактивно)
Защо ги казвам тези Неща: най-голямо значение има какво прави самият човек.
Опитен ездач ще олекотява преди неравност и ще изпомпва след неравност велосипеда, дори несъзнателно. Ще си държи теглото над седалката (не върху нея) което ще позволи велосипеда да се движи по-свободно (да не губи толкова много скорост), същото е валидно с ръцете.
Ще прави по-малко корекции с кормилото (по-малко изминат път).
Ако един и същ ездач има различно време с различен велосипед за еднакво трасе (без да върти)... дори тогава е спорно, защото се адаптираме (променяме избора на линии и се изморяваме) но ако само велосипеда да е промяната и има осезаема разлика в скоростта едва тогава може да се замислим за технически грижи.
Ако ви се занимава бих сменил каплите на 2-та велосипеда за да видя дали това е фактор - ако не, бих заложил на ездача.
Ако все пак би смените каплите и проблема пътува с тях бих погледнал:
1. Пропорционално помпане на гумите според теглото (3 атм под 100 кила е по-меко от колкото 3 атм под 50кг)
2. Триене в спирачната система
3. Хлабини в апаратите на главините, които може да резултират в триене в спирачната система или по-страшно - на гумата в рамката
4. Хлабини или пренатегнатост на лагери/конуси, което при хлабина няма да си личи на сух тест (инерция на обърнат велосипед) но може при въртене да опира в диска.
5. триене във свободният венец (изисква тест със еднакво засилване и справка колко оборота трябват за да спре отново каплата)
Най-важното - бих писал пак в тая тема какво е било, че може да има някой в интернета на който му е интересно какво е било
