[quote="screamBoy"]
а за днес пишете кво е било

)
[/quote]
Така ...
Да започнем с новината, че СЕЗОНА е ОТКРИТ подобаващо
Около 10:00 на Хладилника се събрахме 8 човека ( благодарение на доброто време ) и .. Приключението започна ..
Водачът на автобуса се оказа много разбран и културен човек и след кратък разговор ни отвори вратите да се качим преди да спре на спирката, за да се качат останалите пътници . Автобусът беше малък и гледката на 8 колела вътре будеше възхищение ( Любо документира за поколенията подредбата ). След като зелко производителите се натовариха потеглихме. След задължителното посещение на бакалията на последната спирка на 98 в ц.Железница ( запасихме се с вафли и други лакомства ) потеглихме ...
В началото по асфалта от с.Железница към с.Плана ... но стигайки до Куртова река се отклонихме и започнахме да се катерим към Ярема ( сигурно е излишно да споменавам кой беше на опашката на групата - разбира се аз

) ... Горе на Ярема поспряхме за малко повече и всеки си нападна хранителните запаси

:D. След като се подкрепихме подобаващо започнахме да се спускаме по черните пътища на Широки Рид и излязохме на асфалта там, където е отклонението за м. Елата. Последва катерене нагоре .. първо по асфалта, а след това и по черния път ( няма да споменавам пак кой беше на опашката - това сте го разбрали от преди малко

:D. След това трасето започна да редува кратки изкачвания с кратки спускания и така до Хайдушкото кладенче. Там май почти всички извършихме ритуала, подновихме водните запаси, подкрепихме се и всеки започна да си слага защитната екипировка, която носеше .. След кратката почивка започнахме да се спускаме по пътя за Манастира. На мястото, където трябва да завием надясно между двете огради решихме да пробваме един друг маршрут и малко преди това отклонение завихме в ляво

. Последва сравнително бързо спускане ( но имаше ниски храсти и много клони ) , след което пътеката се стесни и стана по-технична. Спуснахме целия хълм и се прехвърлихме през едно поточе на другия хълм .. и се започна здраво бутане нагоре .. до един момент в който пътеката просто свърши - изчезна .. побутахме още малко след което Любо се отправи на разузнаване . Резултатът беше, че пътека напред пред нас няма и след кратко съвещание решихме да се спуснем направо по хълма, след което да се изкачим пак направо и така, до момента в който се засечем с пътеката, по която дойдохме . Според мен това точно действие направи карането ЗАПОМНЯЩО се - представете си налкон от 75-80 градуса .. мъки със спускането до долу, след което кански усилия да се издрапа нагоре ( даже на момент направихме своебразно влакче, с което да се улесним с пренасянето на колелата - на момент ги третирахме като тухли четворки

:D:D ). Както и да е .. невероятното изкачване се увенча с успех и скоро се заизкачвахме обратно по пътеката, по която дойдохме .. След като се върнахме на разклона , хванахме царския път към Манастира и малко след това вече подновявахме отново водните запаси от чешмата на Манастира . След кратка почивка продължихме надолу по каменистия път ( мина почти без инциденти ) и се смъкнахме до Дяволския мост ...
След което по асфалта мирно и кротко се прибрахме в София - уморени, изтощени и доволни. На разклона за Цариградско шосе Юлиян ( ако бъркам името - не е нарочно и ще почерпя следващия път

) спука гума - и това го имаше днес ( с една дума - пълна програма

[:p]:D ) Преди да се разделим изпихме по една халба студена бира в Младост и покоментирахме изминалото каране ...
Няколко думи за времето - с риск да съм пристрастен - според мен идеалното време за каране ( нито много студено, нито жега и пек )
Имаше на моменти лек и на моменти неприятен насрещен вятър, но нищо сериозно
За състоянието на пътеките - почти няма кал, камъните след Манастира са сухи - с една дума идеални условия за каране ...
Аре, че стана ферман невиждан

:D:D:D