@bluskanie: не си в час, приятелю.
съветвам те при първа възможност да видиш на какво приличат дългогодишен "боцкалник" в абстиненция и дългогодишен алкохолик в абстиненция. Виждал съм с очите си отблизо и двете явления.
Едно ще ти кажа - алкохола е доста по-ужасния наркотик, хероина бледнее пред него. Така че не ми пробутвайте "традиционните" наркотици, щото можете да видите "традиционното" пиянство докъде е докарало руснаците например...
Една жена не може да е "малко" бременна. Наркотиците или ги има, или ги няма изобщо. Така че всякакви деления на "традиционни/легални" и "опасни/нелегални" са яко тенденциозни и подвеждащи.
@Alien:
Имам точен и прецизен отговор на въпроса ти със закона, но не мисля, че ще го разбереш (с най-добри чувства), но ще се опитам внимателно: нещата опират до социология и народопсихология.
След легализирането на марихуаната в Холандия, новите хероиномани (тия които се зарибяват, а не са вече зарибени) са намаляли с пъти, което на практика обрича хероиноманите на изчезване от обществото.
Вече дали това е добър или лош резултат за обществото, зависи от конкретното общество и устройството му (+communis opinio) както и процесите които текат в него към момента на анализа.
Та нашия законодател (без коментар) явно има конкретно виждане за това какво е нашето общество в момента и към какво се стремим, затова не му пука за хероиноманите и страданията им и не легализира марихуаната. Не отричам, че е най-добре без никакви наркотици, но това е утопия и е нереално. Който иска да живее в утопия - моля. Kotka12 отрича конспирациите и е съвършено прав - конспирациите по дефиниция са нещо потайно и зловещо, а тук става дума за законодателя, който е избран от индивида
Иначе за хероиноманите - че немалка част от отговорността за решението е тяхна е факт - човека е слабо създание. Но в нашето общество има тенденция да се преиндивидуализират проблемите и отговорността за тях да се стоварва 100% върху индивида, вместо да се отчитат социалната обстановка и тенденции, които имат особено силно влияние върху всеки един индивид, бидейки част от това общество. Срещу това възразявам - срещу фрагментарното вторачване в индивида, вместо да се гледа по-голямата картинка.
Да ме извиняваш за дървено-философкия стил, но той в социологията е обичайно явление за разлика от (например

) строителното инженерство, затова си позволявам такъв стил.
Дано да съм отговорил на въпроса ти.