Тази игра, приятели мои, е гениална, феноменална... не, тя е незабравима... това, което изпитвам, играейки я, е неописуемо... Стигнах мястото наречено Red Forest (червена ли беше, к'ва беше, не знам, твърде съм екзалтиран да помня подобни имена...

)... Първите впечатления от мястото беше картинката, докато зарежда нивото... някаква сграда и четири "кули", високи колкото небето, и някакво синьо-лилаво електричество, излитащо към небето от тях... БЕЗУМНО красиво... зареди...отворих картата и разгледах какво има наоколо... един шибан път, няколко разбити хеликоптера на тъпите военни, някакво място, в което трябва да отида, за да... няма да разказвам.

Видях какво има в местността отгоре - там беше прословутитят Brain Scorcher... побиха ме тръпки при мисълта, че стигам ТАМ! След него - Chernobyl NPP... е как да не ти стане мило на душата... Тръгнах. Посрещнаха ме едни нещастници, кръстили се Monolith. Доста подходящо, предвид какво "пазят" (ако поиграете ще разберете какво имам предвид). Гадни копелета са, признавам. Чувството... чувството... ходиш си, виждаш в далечината по пътя няколко скупчени таратайки, което означава неприятност. Оп снайпера, оп 2ма-3ма... опуцваш първия, но копелетата се усещат и започват да бягат настрани... аз почвам да гоня втория, но се чува един зверски пукот, при което куршумът, излетял от цевта на ТЕХНИЯ снайперист, се забива с гръм в камъка до мен, оставяйки дупка, която щеше да седи лошо на главата ми... гениално, казвам ви! Смяна на тактиката. Ще трее да се крия. Докато се усетя, обаче, гадовете са ме обградили. Единият отляво заминава, само за да разбера, че зад мен е имало друг. Лоуд. Сега вече знам за що иде реч. Тичам настрани към някакви къщички, но само приближавайки се Гайгеровия броч почва да пищи нечовешки (както и при всички превозни средства), аз се наяждам с брутално много радиация, бягам още по-далеч, там ме погват едни кучета, депресия... айде обратно при войниците, те поне изглеждат... човешки... спринцовка против радиацията, опуквам войниците. Аре нататък... екранът целият е в "онзи" ефетк на белите точки заради нечовешката радиация. Добре, че имам хубав сют... засега. Излизам от един ляв завой, и това, което чувам, е един тътен. Поглеждам наляво и погледът ми хваща само следата от ракетата, изтреляна от РПГ -то на един от Монолит... Аз не знаех, че имам такива рефлекси. Баси чувството, ревеш от кеф колко е брутално, трескаво се обръщаш и хукваш да се криеш зад някой камък, като зад теб се чува някакъв зверски гръм. После го наказах. А колко е яко - след като ги поразмазах и се ръшнах към последните - един се депресира и тръгна да бяга панически назад. И не видя една електрическа аномалия. Така се изпържи, така светна всичко, че аз изкрещях от кеф. Е НЯМА ТОЛКОВА брутално усещане!!!! После пътят направи рязък ляв завой покрай една ограда и там се откри гледката... отсреща в мъглата се виждаха тези кули от картинката, или по-скоро само присветкаха високо в небето... ех, да беше ясно времето, като предната нощ, когато имаше ЕДИН залез, който беше толкова невероятно красив, абсолютно реален, честно ви казвам! Но не, една депресираща мъгла, един мрак (въпреки че беше около пладне), едни изоставени постройки, вой на гадни изчадия, аномалии хвърлят искри, една радиация, смърт и разруха навсякъде, а аз съм сам, съвсем сам... това е... без думи... Заваля и дъжд. Светкавици. Околните дървета оставят играещи сенки върху земята, само да ме стряскат... как е възможно да е ТОЛКОВА красиво... искам да остана тук, завинаги... тръгнах уверено напред... към адски неизвестното. Пътят продължи леко нагоре. Един горкичък човечец беше застанал зад едни избухливи варели... много красиво се взривиха и озариха всичко около себе си. Помислих си какъв глупак е. 20 метра по-нагоре, когато към мен по склона се затъркаляха десетина такива, отгоре бивани пуцани от Монолитци, си помислих същото. Крещях от кеф и ужас и бягах назад. Замалко да се натреса в една аномалия. Абееее култ! Как да е, стигнах базата. Радиацията и пси-ефектът от Брейн Скорчъра си казваха думата... пред очите ми всичко беше жълто, адски депресиращо. А ужасът стана реален, когато едни ГНУСНИ същества-призраци започнаха да излизат от земята... ебаси гадното... вътре ме накараха да изключа Скорчъра. Влязох в някакво подземие... а тука колко гениално са се справили нашите украински колеги... освен че всичко е пълно мъртвило, освен че всичко е грозно изоставено, жив човек не е бил тук в близките години, всичко се порутва, обелени стени, красота... и гробна тишина... безумно е... влияе страшно на възприятията, когато си с 5.1 слушалки, 1 часа през нощта е, тъмно е, пердетата са спуснати и единственото пред теб е мониторът, Играта... само тук-таме се чуват конкретни звуци... плъх, моите стъпки, собственото си ускорено дишане (реалното), счупена газова тръба, нещо изскърцващо, ръмженето на едно невидимо изчадие... треперейки замирам... не дишам, ослушвам се и се оглеждам с все сили... ето те, мръсна гадино, виждам ти белите очички... ти очевидно още не си ме усетило... зЕми тоя куршум... аааа що не умираш, беее, къде изчезна, мамка ти!!! Панически тичам назад, поглеждам да видя какво има, празен коридор, чудесно... тичам назад, гледайки напред... изведнъж се спирам в нещо, което просто...... НЕ трябва да е там... сърцето спира, стомахът се свива... ебаси ОТВРАТИТЕЛНОТО чувство... ужасно е пристрастяващо... как да е, отрепах го... имаше ДВЕ изчадия в цялото огромно ниво... това не е Дум 3, тука само те плашат, без накрая реално да има нещо... мамка ви... абе, после изключих Скорчъра, Монолитци ме налазиха, а отвън стовариха и хеликоптери с военни. Ебаси култовата пуцалка... Аре стига, че прекалих... тази игра, това гениално творение, то не се описва. То се изживява... не... то се... ПРЕживява. НЯМА такава игра...
Ако с цялото си безсмислие съм накарал поне един човек да я пробва (конкретно - Софчо, Метален, Хамстер и т.н.
) - мишън акомплишд. Не му мислете, това не се забравя. Оставя трайни последици в паметта. Само вижте какво изписах, баси.
П.П. Абе, к'во да разправям... в Припят е жестоко, няма да обяснявам. После отидох в Чернобил НПП... леле мале... това е... не знам... безумие е... там е ВОЙНА, истинска ВОЙНА, разбира те ли? Едни хеликоптери летят, единият влезе в една аномалия, майката му разкатаха... другите пуцат зверски с ракети и картечници по нещо... аз само се крия и се наслаждавам. Отвсякъде истрели, касапница, взривове, хеликоптери, радиация, ебаси майката. Хеликоптерите по едно време и мен ме погнаха. СПЕк, БЯГ, леле лууууудница. Абе защо обяснявам бееее, това е ебаааааааааси играта. НАЙ-ДОБРАТА, НЯМА друга такава!
Edit: аз я врътнах, БТВ.
I feel terrified, which is... you know, sickest feeling ever.
Brandon Fairclough