След първия си поход из природен парк Златни пясъци, дойде време да покажа маршрута и да дам инфо за пътя. Карането в парка не беше особено много. Може би 2-3 км, но пък достатъчно изтощително, а и 35 км отиване и връщане от града до парка си оказва влияние.
Карта на маршрута из парка.
Пътища от града до Аладжа манастир има няколко. Покрай стадиона, през Виница и до манастира. По магистралния път към Златни пясъци до Дружба, оттам към Виница и пак до манастира. По магистралния път до разклона за Златни пясъци и Аладжа манастир и нагоре към манастира. По магистралния път през траката между вилите (малко ХС за загрявка извън асфалтовия път) през Виница и до манастира. Всеки може сам да си избере пътя до там.
На картата съм маркирал маршрута с червена линия. Из парка има табели с цветни знаци за пътеките и карти на парка. Можете по тях да се ориентирате. Със стрелки съм дал посоката по която минах с моята група луди глави. Разделил съм маршрута на участъци, за да дам повече подробности относно пътя, препятствията и други важни неща.
Участък 1 - от чешмата на автобусната спирка се тръгва по пешеходна алея към хижа Аладжа. Картата е до спирката и там започва и пътеката.
Участък 2 - покрай хижа Аладжа продължавате по пешеходната алея надясно и надолу. Има стълби, така че внимавайте. След остър завой има доста стръмни стълби (аз ги минах без да слизам от колелото, но не през тях, а до тях). Стигате и до първата чешма по пътя (означена е със синя точка).
Участък 3 - продължава се по пешеходна пътека (имаше малко ручейче, което я беше намокрило и беше леко хлъзгаво за каране). Бързо идва остър завой и спускане по пътеката. ВНИМАВАЙТЕ. насред пътеката има стълби, които можете да прескочике (само 2 стъпала са), но може и да се претрепете

.
Участък 4 - завива се наляво по алеята и се продължава по асфалтов път
Участък 5 - минаве се покрай хижа Корабостроител и асфалтовият път свършва. Започва чудна горска пътека (началото доста тясна). При следващото разклонение се продължава наляво.
Участък 6 - пътеката става доста по-широка и приятна за каране. По средата й има разклонение, което НЕ поемате. продължавате напред.
Участък 7 - пътеката се стеснява леко, но продължава да е приятна за каране. Стига се до втората чешма по пътя. Има доста пейки и маси. Има и малка рекичка или по-скоро поточе. Дървено мостче над него и последващ остър завой наляво (излиза се от оградената с дървени греди пътека).
Участък 8 - начало на изкачването. След като тръгнете нагоре пътеката вече е доста по-тясна. Наклона позволява каране, но на места има камъни и големи стръмнини. В повечето време може да се кара.
Участък 9 - тук цари диво изкачване със среден наклон от около 30 градуса. На места има доста камъни и е трудно да се кара. Малко преди кръсто пътя има невероятен баир. Наклона е от порядъка на 40 градуса. Невъзможно е да го катерите с велосипеда въпреки широчината и липсата на камъни. Докато бутах велосипеда нагоре дори аз буксувах с гуменките. Стига се до един широк камък насред пътя и баира свършва. Следват още баирчета с не особено приятни наклони и прилично количество камъни, но може с повече инат да се кара и там.
Участък 10- изкачването продължава с не особено малък наклон, но позволява каране. След поредното стръмно баирче има отклонение и място за къмпинг. Има някаква странна дървена конструкция, на която може да се качи човек да снима примерно. Следва кръстопът. Продължавате направо.
Участък 11 - тук наклонът е доста по-приемлив и може да се кара като се внимава за камъни. Има доста на брой малки изкачвания и спускания.
Участък 12 - След поредното спускане пътеката става по-тясна, още по-тясна, съвсем тясна иии ... и почти изчезва. Карате право през къпини и коприва и ниски клони на дърветата. Пътечката е педя широка. Има малко камъни, но не са голям проблем. Налични са и остри завойчета, така че внимавайте да не се озовете сред къпините и копривата. Изведнъж излизате от храсталака и се озовавате на пешеходната пътека до хижа Аладжа, от където тръгнахте надолу през гората. От тук нататък е ясно как се излиза по алеята до чешмата на спирката.
Интересното е, че почти всички камъни не са свободно търкалящи се, а са вкопани и както са уж по-безопасни, така могат да ви претрепят още по-лесно. Прехода определено си заслужава и ако карате само напред без да се връщате предполагам лесно ще стигнете края на парка и ще слезете на асфалта, но пък това не е толкова приятно, колкото карането през гората
Ето и една фотопрезентация с 15-тина снимки.
Снимките не се сменят сами, затова ползвайте бутоните. Сметнах, че така е по-добре, защото не знам кой колко ще иска да гледа една снимка.
П.П.
Извинявам се ако има правописни грешки, но нямам време да чета всичко в момента.
"Има само две безкрайни неща, Вселената и човешката глупост. За първото не съм съвсем сигурен." - Айнщайн