от КапитанПланета » Чет Юли 12, 2007 4:43 pm
Темата за мен е изключително интересна. Вярата ми е фундамента на целия ми живот - философия, мироглед и прочее. Тук едва ли бих могъл да споделя изчерпателно концепцията си, пък и форум за МТБ едва ли е точното място. Затова ще карам по-накратко...
По време на юношестването ми семейството ни премина направо през ада. Няма да влизам в подробности, но драмата беше пълна. Изключително тежък период (включва загуба на близки, апартамента изгаря след ремонт за който сме взели огромен заем и какво ли още не). Както и да е, тогава си зададох въпроса "Абе този живот като ще е изпълнен само с мъка, болка и страдание за какво изобщо си правим труда ???". Не че съм тръгнал да се гърмя, ама по принцип обичам като правя нещо да знам за какво го правя. Да се мотивирам един вид... Е, същото важи и за нещото което правим основно - да живеем. Та тогава се запитах аджеба какъв е смисъла от цялата хамалогия ? А и нещо не ми се връзва основната функция на човека да е преработката на хранителни продукти в л**** и размножаване. Трябва да има и още нещо... След кратък размисъл стигнах до извода че Нещото което осмисля живота (поне моя де) е Любовта. Във всичките и измерения и проявления. Около тази идея си изградих цялата философия и продължих ведро напред. Това беше темата, която ме вълнува и изгарях от желание да я споделям. Само дето по това време тийновете от "средата" ми се интересуваха кой кого изчукал, колко изпил без да повърне и прочее. Не ги вълнуваха такива "отвлечени" темАтики. Един ден "случайно" попаднах на Новия Завет и го прочетох. Бях потресен от това доколко учението на Исус се покрива с моята философия за живота. Тогава рабрах че това ще да е моят път. Дотогава не съм се замислял на тема религия, но пъзелът се нареждаше. Всичко почна да си идва на мястото... Понеже съм човек на крайностите се отдадох изцяло на идеята. Преди казармата бях пастор на църква, минал съм през няколко деноминации (включително старостилни православни), минах и през окултното (Кабала), източните религии и какво ли още не... На този етап не се причислявам към някаква общност. Където и да отида има достатъчно фактори, които ме отблъскват, но не това е най важното. В крайна сметка отношението към Бога и човеците си е нещо лично и уникално за всеки.
Ще ми се да споделя още един куп работи - за благодатта, за суетата и преходността на ценностите на този свят, за взаимозависимостите между всички неща, за причината и седствието, за живата вода която никога не свършва (за разлика от мимолетните кефчета от разни хобита примерно), за ползата от всички изпитания през които преминаваме, за смирението, за ролята на религията в културата... Абе темата е безкрайна...
Four wheels move the body, Two wheels move the soul.