За да се стигне до Жребчево се налага човек да се направи на шосеен колкоездач за педнадесетина километра ...... аз лично нямам нищо против и го правя от време на време
Лошото е,че по шосето няма никаква сянка и доста се изпотих.
Около километър преди превала има един черен път-никога не съм минавал по него и реших да проверя какво представлява.
В крайна сметка се оказа,че не е кой знае какво,а и водеше в посока,която не предвещаваше нещо интересно.Затова се върнах обратно и продължих към язовира.
В подножието на връх Курт кая се наложи да оставя велосипеда да си почине малко-машина е все пак.
rofl:
Следва спускане по северния склон на Средна гора.По пътя попаднах на няколко пеперуди и ги щракнах набързо защото много обичам да се правя на фотограф.
Тук започва оная част от трасето,заради която всъщност бях тръгнал.Някакъв горски стражар бе маркирал територията си.
Сянката е хубаво нещо,вярвайте ми .
На места пътеката е много песъчлива и се караше доста трудно.
След този завой се показа и самия язовир
И тук някъде стана грешката.Оказа се че има наколко пътя.Аз избрах този,който минава най-близо до брега на язовира(воден от спомените си)но се оказа,че в един момент пътя просто свършва
Иначе имаше хубави мравуняци
Покарах малко през една борова гора.
Имаше хубави гледки към язовира.
На това място походът ми приключи-обърнах обратно и газ към къщи
Все пак не съм се предал и в най скоро време възнамерявам да открия пътя към стената на язовира

