



За да се стигне до Жребчево се налага човек да се направи на шосеен колкоездач за педнадесетина километра ...... аз лично нямам нищо против и го правя от време на време



Лошото е,че по шосето няма никаква сянка и доста се изпотих.

Около километър преди превала има един черен път-никога не съм минавал по него и реших да проверя какво представлява.





В крайна сметка се оказа,че не е кой знае какво,а и водеше в посока,която не предвещаваше нещо интересно.Затова се върнах обратно и продължих към язовира.
В подножието на връх Курт кая се наложи да оставя велосипеда да си почине малко-машина е все пак.


Следва спускане по северния склон на Средна гора.По пътя попаднах на няколко пеперуди и ги щракнах набързо защото много обичам да се правя на фотограф.



Тук започва оная част от трасето,заради която всъщност бях тръгнал.Някакъв горски стражар бе маркирал територията си.


Сянката е хубаво нещо,вярвайте ми .



На места пътеката е много песъчлива и се караше доста трудно.




След този завой се показа и самия язовир




И тук някъде стана грешката.Оказа се че има наколко пътя.Аз избрах този,който минава най-близо до брега на язовира(воден от спомените си)но се оказа,че в един момент пътя просто свършва


Иначе имаше хубави мравуняци


Покарах малко през една борова гора.

Имаше хубави гледки към язовира.



На това място походът ми приключи-обърнах обратно и газ към къщи


Все пак не съм се предал и в най скоро време възнамерявам да открия пътя към стената на язовира
