от koned » Пон Авг 06, 2007 11:08 am
Здравейте!
Благодаря на всички за преживените емоции. Най- хубавата част от мероприятието май е вечерта. Подходих доста лекомислено и благодаря на съдбата, че и този път ме закрипяше.
Благодаря на Добри Добрев и на съпругата му за проявеното отношение. Наистина тази вафла се оказа изключително навременна.
Благодаря на момчетата с които бяхме на една маса / е нали всички сме момчета и момичета - възраст и пол нямат значение .... /, благодаря на семействата с които си поговорихме,
Специални благодарности и на ръководителите на габровската група - В. Денизов и Ники.
Извинявам се, че тръгнах без да се обадя, но се отказах от първоначалния план да се предвижа по билото до Шипка и после до Бузлуджа.
Времето минаваше и аз бях притеснен. Отидох до посетителския информационен център и жената беше изключително любезна и ми обясни с най-големи подробности най-добрият вариант за слизане на юг. Това може би не трябва да ме учудва, явно истинските хора са в планината / малко е пресилено и не е точно, но в голяма степен е истина /. Даде ми и визитка с номера на моб. телефон, и на мен ми беше неудобно, да и кажа, че аз и телефон нямам.
Слязох до Ясеново по един път, който тръгва надолу точно от големия завой, непосредствено преди х. Узана. След около 1.30 ч. суркане надолу / аз не мога да карам по такъв път, предполагам, че има хора, които биха опитали / се включих в пътя по който се качихме и от там вече карах надолу, но съвсем бавно и внимателно. Мислех си, че падането в ресторанта ми е достатъчно. Сега най-много ме боли г..а, но не е от това падане. Изобщо трябва сериозно да се замисля за екипировката си. Добре, че маратонките които купих за 18 лв. и които обувах за първи път се оказаха удобни и не ми пречиниха рани по краката.
После имаше силен вятър, който ме принуди да тикам по асфалта, имаше объркване.
Не разбрах как се озовох в Шипка /мисля, че е село /, после влязох в с. Крън по един черен път. Сигурен съм, че имаше възможност, да поема за Сливен и без да прекосявам Казанлък, защото настигнах едно семейство колоездачи, които се отбиха преди да се навлезе в града и после ги видях на десетина км. от Казанлък да си пият кафето / е не знам дали е било кафе, просто бяха спрели и носеха чаши / После имаше дъжд, изпреварващи коли, сякаш отдалечаващо се в безкрайноста Николаево, глад, крайпътно завение, преоличане, три кебабчета с половин хляб и една бира. И едно голямо куче, което реши да се включи в спомените ми, като ми разкъса горнището и ризата.
Всичко е добре, когато завърши добре!
Малко преди 19.00 ч. си бях в къщи. Миене първо на велосипеда / той дъжда почти го беше измил /, пране, обилна вечеря.
Днес съм със стария велосипед, вятъра така силно надува, че едва се тътрех, а и колелото нещо скърца, не бях го карал близо два месеца.
Всъщност, исках само да кажа, че съм се прибрал благополучно, а то какво излезе.