добре и тук идва прекрасния момент когато има микропукнатина запълнена с познайте какво ? снежинки, от тези 23 ъгловите
и така, натискаш спирачката примерно 20мин постоянно щото се движиш с 7.23км/ч, а се движиш с толкова щото колкото и да натискаш спирачката то не може по-бавно, та натискаш и снежинките стават на водица ... ся доколко е чиста няма да уточняваме, но е достатъчно чиста за да може като се качиш после на лифта водицата понеже е в микропукнатина и не изтича да си замръзне там и от микро да стане обикновена пукнатина (потому-что водата като замръзва и се увеличава като обем), след което натискайки отново спирачката пукнатината става цепка, и тъй като е точно под лапата и не се вижда много-много на третото натискане или първия по-така напън цепката става счупенооо
и така мили деца, студа макар и непряко е възможно да ви претакова ^_^
сега остава момента да уточним в кои материали с приложение в планинсковелосипедостроението е по-възможно да се появят микропукнатинииии ... и на първо място се сещам за г-н Алуминий, поне със сигурност е по-пуклив от г-жа Стомана
а кво ше кажете за карбона във вилките ?
разбира се хора които не карат и затова частите им са в идеално състояние това ама никак не им е интересно, те се осланят на формулите за това което всъщност ги интересува и се присмиват на тези дето карат задето са толкова неуки ^_^