@ACID BURN
"Ендуро" пак означава тип велосипеди. Някои ги смятат за различни от АМ велосипедите (по-здрави и с повече ход - най-често 150-170мм, докато АМ са по-леки и с ход 130-150мм), други предпочитат да не делят байковете на толкова много категории, т.е. смятат АМ/ендуро за една по-широка категория велосипеди.
@stroker
Е какво улеснение? ХС не е само нагоре, не знам кой заблуден човек го е измислил това, но то просто не е вярно. Освен това ХС не е само състезателна дисциплина.
Внимание! Дълго четиво!
Крос-кънтрито като вид каране на планински велосипед е най-разпространеното по света (у нас не съм сигурен) и понеже може да се практикува по много и различни начини, производителите отговарят на това с различни видове велосипеди.
За състезателите по крос-кънтри това са най-леките и бързи велосипеди, които обаче не возят комфортно върху груб терен, ограничени са откъм здравина и геометрия, т.е. с тях не е толкова приятно и безопасно да се кара по трудни и технични пътеки. Поне за обикновените колоездачи не е.
За дълги ХС преходи и маратонски състезания се предлагат велосипеди, които отново са доста леки, но имат малко повече ход на окачването, по-комфортна возия, малко по-различна геометрия евентуално.
След това стигаме и до АМ/ендуро велосипедите - ако искате като една категория, ако искате като две.
Тези байкове отново са направени за каране, включващо изкачвания и спускания (за мен това си е крос-кънтри). Само че са насочени към хора, които са склонни да преглътнат малко (или не толкова малко) по-високо тегло и ефективност при изкачването, за да получат повече свобода, сигурност и комфорт при спускането и да могат евентуално да използват велосипеда си
и за други видове каране, например за спускане или фрийрайд.
Знам, че отстрани изглежда сякаш много се впрягам. Та това са само едни буквички! Така е, за мен също най-важно е самото каране, то ми носи удоволствието, не нещо друго. Проблемът е, че като опрат нещата до разговор за карането, до съвети за подходящ велосипед и т.н., тогава става страшно (или пък смешно), защото не можем да се разберем.
Според мен видовете каране в момента са следните, като за някои от тях ще кажа и с какво ги свързвам аз. Не желая да налагам на някого мнението си, но ако не друго, поне ще знаете какво имам предвид в мненията си тук или в статиите си в сайта:
- Dirt Jump, Street, Trials, Urban - за тези видове каране не съм достатъчно компетентен, имам идея какво значат, но не се наемам да им давам определение.
- 4-крос, дуал, дуал слалом - тези са ясни, надявам се.
-
Крос-кънтри - каране по пресечен терен, включващо изкачвания и спускания, които в по-голямата си част се осъществяват върху колелото.
-
Спускане - каране надолу по определено трасе за време. Качването нагоре е с лифт, с друг вид превоз или с бутане. Не казвам, че това е само състезателна дисциплина, но водещото е това, че при нея основната цел е по-бързо минаване по трасето. Затова и велосипедите за спускане в повечето случаи са оптимизирани с тази цел наум. Затова и трасетата за спускане са проектирани в тази насока.
-
Фрийрайд - един от най-трудните за дефиниране начини за каране. За мен фрийрайда е каране надолу, но за разлика от спускането целта не е най-бързо и устремено преминаване, а по-скоро най-разнообразно, игриво и технично. От това произтичат следните разлики: 1) При фрийрайда често се кара не по трасе, а по обикновени пътеки. Кара се и без пътеки. Кара се на всякакви места, където наклонът е надолу и има някакво предизвикателство - дали ще е пад, дали ще е улей, дали ще е стръмен наклон, техничен терен или нещо друго... 2) Има и трасета за фрийрайд и те са доста различни от тези за спускане - преобладават препятствия и елементи, които предразполагат не към най-бързо преминаване, а към най-много трикове, скокове, технично каране. Разбира се, между фрийрайда и спускането има доста допирни точки, защото и двете са надолу - велосипедите са сходни, но и достатъчно различни в детайлите, екипировката е кажи-речи еднаква. Изкачването догоре при фрийрайд каране по правило не се осъществява върху велосипеда, макар да са възможни изключения.
Така, дотук говорех за видове каране. Това е примерно като се прибереш, да си кажеш: ето, днес карах спускане или пък днес карах крос-кънтри.
Различните видове велосипеди са насочени към един или повече начини на каране, но не ги определят. Затова е некоректно за всяка нова категория велосипед да се измисля и нов "стил".
Разбира се, горната класификация (като всяка друга) не може да обхване цялото многообразие, налично в планината. Една от верните ми дружки за каране например редовно прави следното: караме, караме ХС, пък току вземе, че се метне от някой пад или скок, т.е. "изпълнява фрийрайд пирует"

Ама това е, защото кара с АМ велосипед, който позволява и двете неща. Ако караше с ХС байк, нямаше да се замисля толкова за скокове и дропове, а пък ако караше DH байк, нямаше да се замисля изобщо за ХС карания
За да видите колко объркващо става, като почнат да се измислят "стилове" за щяло и нещяло, ето ви още няколко примера да помислите над тях:
През 2005-2006г. направих няколко карания в Рила. Теренът беше труден. Велосипедът ми беше един и същи - Ram HT2 с вилка Rock Shox Pike. Аз бих го определил като "АМ твърдак", което други може би биха нарекли "ХС/АМ велосипед". Както и да е.
В два от случаите ставаше дума за ХС карания по два или три дни, с много изкачване и спускане, дори с много бутане нагоре. За спусканията си носех наколенки, както правя винаги, когато очаквам техничен терен. И все пак това си бяха ХС карания - и като екипировка, и като психическа настройка, и като тип физическа активност. Според някои мнения в тази тема обаче се оказва, че тогава съм карал в стил АМ...
Третото каране беше спускане от вр.Мусала и си беше чист фрийрайд. Нагоре само бутахме. Надолу карахме колкото можем. Поне половината ми багаж се състоеше от защитна екипировка. Бях отишъл с едничката цел да спусна върха по супер-техничната пътека от северната страна и си се бях подготвил за това. Според някои мнения в тази тема отново излиза, че съм карал в стил АМ.
Със същото колело многократно съм карал и спускане. На Пампорово, на Добринище, на Витоша. Ама нали колелото е тип АМ, излиза, че и при спускането пак съм карал стил АМ.
Да погледнем към самото колело. Ако HT2 се сглоби с вилка със 100мм ход и леки компоненти, това ще е обикновен ХС байк. Ще ми е по-удобен нагоре, по-лек, по-приятен за въртене и ще ми е по-трудно надолу, по-некомфортно и т.н. Аз си го бях сглобил така, че да е по-тежък, не толкова комфортен нагоре, но пък по-приятен и способен за каране надолу. Това не влияе на вида каране, който практикувам.
Миналата година карах предимно Ram AM. Типичен ендуро велосипед с доста ход на окачването. Но видовете каране и местата си бяха все същите. Имаше 4-дневен преход в Родопите с много изкачвания и спускания... ми беше си ХС каране, а не някакъв измислен стил АМ. След това имаше 10 дни Рудопия - пак си беше ХС каране. Рила - този път ударихме на камък, т.е. на гора и се наложи да мъкнем на ръце велосипедите няколко километра надолу, след като предишния ден само се бяхме катерили нагоре... да не би пък тоя гърч да е бил прословутия стил АМ? Ама се съмнявам, щото брат ми пък беше с ХС велосипед
Ето го и любимият ми пример: в момента карам един Drag Zx5 с вилка ХСМ и V-образни спирачки. По дефиниция това е ХС байк, при това не от висок клас. Вярвам, че с това определение всички ще се съгласим. През есента с трима приятели карахме един ден над Лакатник. Изкачването е 7-8км по асфалт, спускането е 2км по уникални пътеки с някои доста трудни и технични участъци. Четирима души, четири колела, едно и също каране. Аз бях с въпросния Zx5 (ХС велосипед). Alien беше с Ram AM. PtD беше с Iron Horse 7Point (фрийрайд велосипед). screamBoy беше с неговата си екзотика (аз бих я определил като "FR твърдак"). Моля сега някой да ми каже дали това означава, че четиримата сме карали различни стилове? Не отричам, че при спускането на повечето места другите изпитаха по-голямо удоволствие и минаха през трудните места, а аз трябваше да сляза на някои, но това не променя факта, че карането си беше едно и също и предвид съотношението 8км въртене нагоре и 2км каране надолу (умножено по две, защото го повторихме), за мен това си е крос-кънтри по всички възможни критерии.
С тези примери и особено с последния искам да наблегна отново на основната си теза:
видът каране не зависи пряко от вида велосипед. Видът велосипед има отношение към терена, по който може да се кара и към начина, скоростта и сигурността, с които може да се преодоляват едни или други негови препятствия и особености. Но тъй като разликите между крайните положения вече са доста големи,
специализираните велосипеди няма как да не ограничат човек (в общия случай говоря!) до определен вид каране.
А пък за АМ/ендуро велосипедите е характерно това, че не са толкова силно специализирани, поради което могат без особени проблеми да се ползват за повече от един вид каране. Днес за крос-кънтри, утре за спускане или фрийрайд. Така, както е било преди 10-15 години, когато планинският велосипед и бил просто "mountain bike" без разни представки и наставки от типа DH, FR, XC... Разбира се, в универсалността на АМ/ендуро велосипедите се крие и основният им недостатък - не са способни на това, което могат специализираните байкове. Например, ако трябва с АМ велосипед да измина 80-100км по лек терен, това е напълно възможно, но определено не е толкова лесно и бързо, колкото с лек ХС велосипед. А пък ако отида на трасе за спускане, с АМ велосипед ще мина, но не толкова бързо и смело, колкото с с DH байк. Ама я пробвайте да минете 80км с DH байк или пък да се спуснете по истинско DH трасе с ХС велосипед. Не е невъзможно, но не е и много смислено.
Съжалявам, ако съм ви отгечил за пореден път, но не е зле следващия път, когато някой потърси съвет за велосипед, който ще бъде каран в "стил АМ", да уточни дали неговият "стил АМ" включва повече елементи на ХС каране или на фрийрайд каране. Или по равно от двете. Защото не е без значение
