Благодаря за всички отговори. Да си призная - твърдака го отписах. Най-малкото - така или иначе, както отбеляза колегата
Stuny, твърдака ще продължа да си го карам най-вероятно в моментите когато караме с жена ми. ХС2 също го отписах. И ако не беше колегата
dimitrov, вероятно избора щеше да е ясен - АМ. Сега се разколебах за ХС3, макар че цената му е доста над определения за целта бюджет. Да си призная много голям проблем ми е да убедя жена ми, че може да се дадат толкова пари за колело . То за 2К едва успях (предвид че миналата година Онтариото й се струваше скъпо, иначе още тогава щях да си взема НТ2)...
Та сега съм изправен пред дилемата АМ или ХС3 (второто вероятно ще доведе и до известно забавяне в осъществяване на плана). ХС3, доколкото разбирам от колегата
dimitrov, ще позволява повече агресия при изкачването, за сметка на комфорта и донякъде удоволствието при спускане. Хм, на мен това ми звучи добре. Макар че вероятно и кефа от АМ не е съвсем за изпускане... И все пак това е нещо, което ще трябва да реша за себе си: дали АМ или по-скъпия ХС3. Честно казано комфорта съм склонен да жертвам.
Тук е може би момента да направя кратко отклонение и да разкажа (надявам се да не ви отегча) малко повече подробности около това как се запалих по велосипедизма. Колегата
PtD ме разпозна като един от бившите активни участници в един автомобилен форум. Няколко години бях много запален автомобилист, шофирането и скоростта ме опияняваха... И все още го правят всъщност, но сега има и друго. Не че колата ми е нещо специално - със своите 170 коня на 1200кг не може да се каже че е особено бърза... но има нещо в цялостната й настройка: комбинацията от задно предаване, шпер диф, невероятния звук на редовия шестцилиндров мотор и спартанския дух на салона. Резултата от тази синьо-бяла лавина е че много често след шофиране усмивката ми се простира по цялото лице и просто не може да слезе от него. Опиянение. И все пак има много неща, които ме карат да се чувствам не съвсем удовлетворен и не особено горд от себе си - стила ми на шофиране варира леко в зависимост от настроението в границите на: леко агресивен, агресивен, по-агресивен, силно агресивен. Имам се за спокоен човек, но седна ли зад волана... ги минавам всичките... основен проблем (отново

) е жена ми, която е основната озвучаваща уредба в автомобила, както и играе ролята на ограничител. Проблемите ми силно се засилиха след един ляв завой на едно Т-образно кръстовище в Дружба. Приближавах с не особено висока скорост, видях че съм с предимство, асфалта е перфе, както и имам достатъчна дистанция от други автомобили, което бе последвало от лек форсаш, втория зъб мазно влезе, а шестака - в обороти, сърцето радостно заби, последва завой... и г-а-а-а-зз, контриране с волана, усмивка до ушите... и дребно обстоятелство почти отхвърлено от периферното зрение, но рязко набило се в слуха след като жена ми завика "идиот! @#*@#@#!", ме принуди метри след кръстовището да накова спирачките. Оказа се че gsm й излетял през отворения преден десен страничен прозорец...

Е, спорта иска жертви. После имаше...

Както и да е, пак се отплеснах (ще извините, все си повтарям че трябва да внимавам и постоянно ме избива да вмъквам какво ли не). Та, вероятно повечето младежи ще сметнат, че във това уличното авто-хулиганство няма нищо лошо, дори се възприема като геройство...
Напротив - няма нищо геройско в това да тероризираш другите участници в движението, да виждаш как бабичките по улиците те кълнат, как като тръгваш с мръсна газ от едно кръстовище пресичащите пешеходната пътека 500м по-надолу отчаяно се хвърлят към най-близкия тротоар чувайки шума от яростния рев на шестака излизащ през не-особено заглушаващата го отворена генерация. Истината е че така постепенно се превръщаш в поредния бездарен малоумник, който си мисли че в мощната си кола е хванал господ за... шлифера. Но лошото е че тези усещания са като наркотик, към който се привиква и въпреки че се опитваш да бъдеш цивилизован... все има - "айде това беше за последно". Да вярно че критиците ще кажат че вероятно трябва да се търсят специализирани писти, или безлюдни места... на теория е така, но на практика ежедневната ти кола като има известни качества... е страшно трудно да се сдържаш и да бъдеш културен към останалите. Все още страшно се кефя на колата си, макар и на практика да не е нещо особено - някой би казал замени тази 20 годишна кошница с нещо друго по-споко. Не помага. Отделно че след почти 10 годишен съвместен живот съм бая емоционално привързан към тоз автомобил с който съм имал толкова много приятни изживявания. Но и съвестта си казва своето и периодично натрапва мисълта - "трябва да я продадеш! трябва!" - но не мога, или по-точно - не искам! Но и не искам повече да съм уличен хулиган и не искам да ме възприемат като безмозъчен малоумник в какъвто без да искам се превръщам.
Има още един етичен аспект, който не по-малко ме тормози. Постепенно взех да си давам сметка за влиянието на автомобилите върху околната среда. Ако човек се заинтересува малко повече лесно ще открие че съвременния ни начин на живот постепенно и все по-уверено води към унищожението на заобикалящата ни среда. Какво по-страшно и по-трагично има от това да отнемем на нашите деца възможността от преживявания сред истинска, девствена природата? И то най-вече заради собственото ни удобство, удоволствие и безобразно разхищаване на ресурси. И как човек да понесе мисълта че с действията си унищожава средата за тези които идват след нас? Всъщност не е трудно - като завъртя ключа в стартера и чуя звука на шестте дявола подредени в редица - всичко остава някъде назад. Но като изляза от безумието съвестта веднага ме подхваща. Като цяло обаче съм потресен от това как живеем в тия градове - какво безумие е това! Затворили сме се в уютните си, удобни и подредени килийки - апартаменти, залъгваме се с утопични тв картинки. А около нас - смог, задръствания, бедност, прах, мръсотия, презастрояване, пълна кочина. Все повече пластмаса, все повече изкуствени неща, добавки в храните, вода от чешмата не смееш да пиеш. Малоумие на всички нива - като се почне с политици, журналисти, артисти, учени, шефа (мога ли да го пропусна!) и се стигне до обикновените хора. Не мислете че аз се изключвам от това число - напротив, аз съм не може би по-голям малоумник, който от време на време се поразсабужда, но все още си седи в кочинката. И така, след тази дълга еко-етична тирада, накратко - ето как станах "велосипедната батка"

:
1) Обичам природата, обичам да съм сред нея. Действа ми успокояващо и отпочиващо. => Туризъм.
2) NEED FOR SPEED! => Велосипедизъм.
3) По-далеч от града, мръсотията и малоумието. => Планина. По възможност сам.
По принцип еко-настроенията ми нашепват че е по-добре да съм по-въздържан, т.е. да избирам по-евтиното. Но чак такъв мазохист не съм станал все още. АМ или ХС3, това е въпроса? Благодаря ви, в темата (а и с множество ЛСта) вие ми дадохте достатъчно и чудесни насоки, остава да избера.
Между другото:
Бихте ли препоръчали от къде в София да се закупи велосипед с марката RAM? Аз досега гледам основно сайта
www.ridespot.net но нещо ме притеснява да пазарувам онлайн - най-малкото за да съм по-сигурен за размера на рамката искам първо по възможност на място да гледам, да питам, да пипам.
Още веднъж благодаря на всички, и съжалявам за дългия пост.