bluskanie написа:Говорите абстрактни неща. Справедливост НЯМА. Правосъдие НЯМА. Не в България - НИКЪДЕ.
Подкрепям

@PtD: относно СССР и глада - очаквах да споменеш износа на зърно. Все още обаче не си цитирал закон, член и алинея. Бих искал да видя дали можеш да намериш точния такъв. Продължавам да не виждам какво общо има това с нашия случай. Масовата смърт от глад в СССР можеш да я видиш сега, след N-години. А тогава? Такива "паралели" са абсолютно безсмислени. Разбирам какво искаш да ми кажеш, но сравнението е произволно. Да не говорим, че точно в СССР най-ужасните и нечовешки решения НЕ са узаконявани, НЕ са протоколирани и НЕ са известни на съветския народ по онова време. Сега са известни, но тогава не. Само това ми стига за да отхвърля примера ти като неадекватен.
PtD написа:Въпросът е, да се примирим с или да недоволстваме от това?
Ти си пределно интелигентен човек и сам знаеш, че люшкането между крайности, между черно и бяло, "добро" и "зло", примирение и недоволство е меко казано незряла позиция. Контрола чрез стесняване на избора е успешна модерна стратегия, но ти точно не би трябвало да ни го прилагаш на нас

Аз нито съм примирен, нито недоволствам. Напротив - аз съм обнадежден, защото като цяло виждам прогрес в такива дела. Дори само заради перничанката.
Не е ли време да издигнем гледната си точка до ниво системен анализ? Не е ли време българина най-после да осъзнае колко е изостанал като мироглед от останалата част на света? Не е ли време всеки един от нас да започне да променя това общество? Например като НЕ КАРА ПИЯН?!?
PtD написа:Или както е казано
Достатъчно условие, за да пребъде злото, е доброто да седи със скръстени ръце
Ето отново - "добро" vs. "зло". Какво е "добро"? Какво е "зло"? Добро за кого? Зло за кого? Няма по-разтегливи понятия от тези. Няма по-страшни престъпления от тези извършени в тяхно име, в името на субективно-моралния и етически абсолютизъм. И ако ще си цитираме поговорки, ето ти една от мен: "Пътят към Ада е постлан с добри намерения". Същото като теб е мислел и кроткия бюргер след пропагандата на Гьобелс...*
PtD написа:Всеки народ си заслужава управниците... защо? Защото си ги е избрал... а ако не ги е избрал - защото ги търпи.
Ти явно още не си разбрал, че живеем в коренно различно общество от това, в което "народа" властва. Живеем в индивидуализиращо се общество, в което властва индивида-избирател. Живеем в сложна адаптивна социална система, а не в онова общество на вълци и стадо. Това наблюдавате с bluskanie в Щатите - agent-based society. Такива сложни системи НЕ са хомогенни - те са хетерогенни. Следователно всички обобщения на база хомогенност ("народ" е такова обобщително понятие) с цел опростяване на модела са неадекватни и не вършат работа.... тоест вършат работа, но за едни други цели. Може би трябва да уточниш точно какво целиш с употребата на понятия и клишета от едно отминало общество. Чудя се и недоумявам - та ти сам го беше написал в подписа си: "good AND evil, right AND wrong". Не OR. AND! Не хомогенно стадо. Хетерогенно общество на самостоятелни зряли индивиди!
PtD написа:И за лицемерието съм съгласен, усмихват ти се любезно, как си, добре ли си, а всъщност пет пари не дават... Еб*м ти любезността. Тук у нас сме по-напред - откровено ти се зъбят - поне знаеш какво да очакваш.
Намесихте толкова различни неща, че няма накъде. Пак се люшкаме между крайност - трябва или да се прегръщаме, или да се мразим и да се зъбим. Истината е, че все още се кланяме на думите от езика, все още не боравим с нещата от реалния свят, а боравим с опростения и силно изостанал от света модел на езика. Щото е по-лесно и ни спестява мисленето.
Помня, че като бях малък се чудех на нашите като се скарат. Ми нали се обичаха??!!! Еб*м ти и любовта...

agent_Jekov написа:Така е.Както се казваше в един филм...
@PtD: извинявай, но не мога да не се разсмея на подписа ти. Какво значи "free" в условията на ограничени ресурси? Free ще сме, когато надскочим системата от конкуриращи се държави, враждуващи и воюващи за ресурси и пазари. **
Дотогава "free" е ужасна манипулация и точно ТЯ води до войни, смърт и страдания.
* Зигмунд Бауман - "Живот във фрагменти"
** Юрген Хабермас - "Постнационалната констелация"