vladimir.dzhuvinov написа:Хей, банда, я разкажете как мина бригадата?
~ Младши бригадир Владо
Добре мина. Имахме си едни весели разговори с дядото от СОТ Алфа, който "охраняваше" язовирната стена и не искаше да ни пусне да минем по нея, щото в тая посока било забранено. Вика, да сме идели в Равногор, на билото от другата страна, и от там да се спуснем, щото оттам не се охранявало. Разговорът беше дълъг и весел, понеже нямаше какво да правим, докато чакахме групата да се събере, а "охранителят" си мислеше, че стоим и спорим с него, понеже сме респектирани от авторитета му и понеже хилавата бариера с нещо ни пречи.
Искаше ни някакъв пропуск. Питахме го откъде да си вземем такъв пропуск. Каза "От София". Питаме го "Къде от София?". Вика "Казах ви, от София!!!" Повече не можа да конкретизира. Помолихме го за телефон на институцията, която издава пропуски. Той вика "Там пише!". "Там" имаше само един стикер на СОТ Алфа, където наистина пишеше телефон на централата им, ама май не точно те издават пропуските... После го помолихме да ни се подпише на един лист, че отказва да ни пусне да минем. Не щеше нищо да подписва. Даже името не щеше да си каже, а като чу, че му искаме ЕГН-то, изпадна в ужас. Питахме го как с тия пропуски хората ходят да видят паметника от другата страна на язовира. Каза "само с пропуск може"! Тая реплика я беше научил перфектно. С пропуск се ходело и до хижата, която е от другата страна на стената, даже хижарите влизали с пропуск. Не можа да каже на основа на какви закони или правилници не ни пущат, нито да покаже нещо черно на бяло, само се оправдаваше, че него го били сложили там, за да не ни пуща, а ако сме искали обяснения, да сме се разбирали "със София". Разговорът ни продължи в подобен закачлив тон около час и беше весело. Двамата Ивовци и Наката също се забавляваха и хвърляха дърва в огъня на спора, докато дядото беше буквално притиснат до язовирната стена и нямаше накъде да отстъпва.
Накрая, когато и втората кола с колоездачи пристигна и цялата велогрупа с трионите и ножовете се събра в пълен състав, "охранителят" се скри, ние си минахме спокойно под бариерата и отидохме до пътеката, която търсехме.
Цялата история е достойна за поредния филм на абсурда, заснет в милата ни рОдина. Да знаете - там се минава или с черен джип, или с някакъв пропуск, който не е ясно откъде се издава, кой го издава и въз основа на какво решава дали да го издаде или да не го издаде. С колело не може. Ако ще минавате оттам, най-добре си намерете черен джип.
После рязахме едни дървета и бутахме нагоре колелета, докато не разбрахме, че в района, дето дядото отказваше да ни пусне, шефовете му бракониерстват. Решихме да не ходим да си търсим правата от мутри с пушки и не можахме да разчистим цялата пътека до горната и част, където се чуваха изстрелите, но и това, което окастрихме, си струваше.
Последва спускане по разчистената пътека обратно до нашия любим охранител, който тоя път се беше скрил добре и въобще не го намерихме. Искахме да го питаме дали знае кой гърми горе в "охраняемата зона", ама не можахме.
После се качихме до с.Черешка, където се запознахме с една баба (вероятно единствения жител на "селото") и с Бойко. Наката ни показа едни фантастични пътеки, в началото на които и Бойко беше с нас. После се оказа, че по-бавно се минава надолу покрай един камънак, отколкото се изкачва целия път до горната част на пътеката. Причината беше, че някои хора бяха помъкнали фотоапарати, а където има фотоапарати, все ще се намерят и позьори.
Пътеките в оня район са все едно някой ги е проектирал специално за MTB. Пак ще се ходи.
Q. b. f. f. f. s.