Та...
Виждам, че идва син Citroen , но тръгнах по пътеката понеже колата беше далече, а и се движеше с такава скорост, че дори не се налагаше да спира, просто да намали, аз минавам и готово. Пък съм си и в правото, на пешеходна пътека.
Стигам аз до средата на пътеката и се задава лъскаво Audi, което се движеше може би с 60-70 км/ч, като задминава Citroen-а и същевременно лети право към мен, а аз - ни напред, ни назад.
За щастие действието се развива на разстояние, в което Audi-то може да спре преди да ме блъсне.
Обаче, нашия човек решава, че е по-лесно да натисне клаксона, отколкото спирачката, при което на мен не ми остана нищо друго освен да притичам, спасявайки се от поредния гъзар!

Тъй както си и притичвах ми мина идеята заради, която пиша тук.
В ръката си държах бутилка от кока-кола (1.25л) наполовина пълна, та ако съвсем неволно в пристъп на паника (от клаксона) бях метнал бутилката по колата му, то ако не му строша предното стъкло, със сигурност нервите му ще са потрошени до края на деня, а нищо чудно и лъсквото возило поодрано, щетите застрахователя ще ги покрие, на него разправиите му стигат!
И тогава, като дойде чичко поУицай какво да очаквам?
Лично за себе си, аз съм си прав - минавам по пешеходна пътека, ясно обозначена, а онзи изпреварва точно преди пътеката, т.е. трябва да не е много прав !?
От случката ми стана много криво.
Сякаш аз съм му длъжен да му търпя на онзи изцепките, да бързам и тичам при положение, че съм си на пътеката, само защото 15-те секунди, за да спре и тръгне отново му нарушават спокойствието...
