Вчера докато спусках по една пътека не успях да взема един завой, предната гума влезе в един коловоз от дясната страна и последваха кълбета, добре че бях с фулфейс, че сега едва ли щеше да ме боли само врата. Като изключим емоционалното сътресение, всичко е наред, но след като се изгуби чувството за безсмъртие, изпитвам едно такова нежелание, даже страх, да правя разни откачени работи. Започвам да преценявам рисковете и ползите от дадено начинание и виждам че трябва да си направя застраховка
Даже шосейното колоездене вече не ми се вижда чак толкова лош вариант
Затова искам да ви питам вие как постъпвате?
Как се справяте със страха от каране след тежко (или не толкова) падане? Хвърляте се веднага на колелото и не ви пука особено или изпитвате лек дискомфорт придружен с голяма предпазливост и ниска скорост?
Предполагам, че след Сопот ще има много хора, които ще имат прясно отношение към въпроса.
Безаварийно на всички!