Страхът от падане

[kikon]

Вчера докато спусках по една пътека не успях да взема един завой, предната гума влезе в един коловоз от дясната страна и последваха кълбета, добре че бях с фулфейс, че сега едва ли щеше да ме боли само врата. Като изключим емоционалното сътресение, всичко е наред, но след като се изгуби чувството за безсмъртие, изпитвам едно такова нежелание, даже страх, да правя разни откачени работи. Започвам да преценявам рисковете и ползите от дадено начинание и виждам че трябва да си направя застраховка
Даже шосейното колоездене вече не ми се вижда чак толкова лош вариант

Затова искам да ви питам вие как постъпвате?
Как се справяте със страха от каране след тежко (или не толкова) падане? Хвърляте се веднага на колелото и не ви пука особено или изпитвате лек дискомфорт придружен с голяма предпазливост и ниска скорост?

Предполагам, че след Сопот ще има много хора, които ще имат прясно отношение към въпроса.

Безаварийно на всички!

[bluskanie]

Попринцип, предполагам, че има някакъв определен брой тежки падания, след които вече нямаш срах от нищо. Така че... постоянсво му е майката

[An Alien Hoopajupe]

Demons както казва Bender

[crazybiker]

Аз когато падна след това забравям,че съм паднал,какво толкова едно падане повече .А пък кво толкова малко си се потрошил голяма работа,ако не е сериозно,ще има и други падания след това

[Neth]

Ми зависи от травмата...ако просто падна и се ударя малко,даже на момента ще продължа да карам.Ако си счупя нещо сиг ще се замисля преди да почна да карам пак,но надали ще ме откаже ;Р

[Alpina]

...но след като се изгуби чувството за безсмъртие...

Изобщо не е трябвало да го имаш.
Но интересно, че при мен е обратното, след инцидент, започвам да си мисля, че нещо ме пази и съм безсмъртен

...и виждам че трябва да си направя застраховка...

Застраховната не те пази в планината.

...Затова искам да ви питам вие как постъпвате?...

Чакам да спадне нивото на адреналин и да ми се успокоят мусколите и продължавам, макар плахо в началото

...Предполагам, че след Сопот ще има много хора, които ще имат прясно отношение към въпроса....

Дано бъркаш в предположенията си

[kikon]

@bluskanie
Ти тях ли гониш?

@An Alien Hoopajupe
Тва не го сфанах

@crazybiker
С това мислене няма да стигнеш далеч. Човек трябва да се учи от грешките си и поне да се опитва да не ги повтаря.

@Neth
И мен няма да ме откаже, но и мен ме кара да се замисля

@Alpina
Дано!
А чувството за безсмъртие, реално за него си даваш сметка чак след като паднеш.

P.S. Какво значи подписът ти, много е... необичаен

[nikitoMTB]

Преписал го е от някоя бомба от "Пришълецът срещу хищтника"

[agent_Jekov]

Като падна първо сядам, тегля няколко псувни, успокоявам се, виждам какви са щетите по мен и по колелото и ако съм в състояние се качвам и продължавам, малко по-предпазливо в началото.И така до следващия път...Иначе вече не падам много често.

[eurolit3]

Падам,лежа,тегля една псувня,ставам и продължавам.(това ако е просто падането)А иначе като се ударя гадно,добутвам си колелцето с мен до някое ъгълче и си чакам да ми мине,докато си охкам

[An Alien Hoopajupe]

В повечето случай след като падна съм в адреналинов шок и не чуствам нищо , ако ми има нещо ми проличава след 5-10 мин .

[Alpina]

@Alpina
P.S. Какво значи подписът ти, много е... необичаен

Do not be a stupid написан на Yautja

[botroid]

Вчера докато спусках по една пътека не успях да взема един завой, предната гума влезе в един коловоз от дясната страна и последваха кълбета...
Затова искам да ви питам вие как постъпвате?
Как се справяте със страха от каране след тежко (или не толкова) падане? Хвърляте се веднага на колелото и не ви пука особено или изпитвате лек дискомфорт придружен с голяма предпазливост и ниска скорост?

Всяко падане носи поука, какво ДА НЕ правиш, за да не паднеш следващия път. Например на следващия завой бих намалил за да го взема и да не падна. Голямата предпазливост е нещо изключително полезно в планината, особенно ако си сам.
Вече много рядко падам, но докато се науча да карам разумно, след падане псувах яко, ядосвах се, измъчваха ме болките от раните. Нямаше как да не ми пука, защото се получаваха повреди и по колелото, които ми бъркаха в джоба. След това ме беше страх, инстинкта за самосъхранение надделяваше и се научих да намалям където трябва и сега всичко е наред.

[Sp3c7r3]

Страхът е нормално и полезно чувство, и липсата му трябва да те притеснява, а не наличието му. Според мен има 2 начина да научиш какви са ти възможностите - първият е като започнеш "отгоре-надолу" и вторият - "отдолу-нагоре". Пи първият първо падаш, после правиш изводи от това, коригираш началните условия като този цикъл се повтаря. При вторият правиш нещо, не падаш, искаш да стане по-бързо, коригираш началните условия, и така на малки интервали до първото падане или 50/50 шанс за падане. Вторият начин е далеч по-бавен, но и изключително безопасен. Първият е кратък, поучителен и травмиращ.
Страхат няма да те напусне при втория, докато при първия нещата се променят след онзи лимит за който говори bluskanie. Както каза той - постоянство му е майката . Успехи с ученето

[bikerider]

Вторият начин е далеч по-бавен, но и изключително безопасен.

Както му вика една небеизвестна личност "defensive cruising"

@kikon: Страха от падания винаги го има. Точно затова и карам. Ако не ме беше страх, щях да мина на друг спорт. Няма да цитирам Мусаши

[climber4o]

имам подобен проблем значи тука в русе имаме скокове но така и ме е страх да ги скоча защото винаги мисля как ще падна и ще ми стане нещо и немога да преодолея страха да ги скоча моляви ако можете да ми препоръчате нещо как да преодолея страха

[BulgariaNadVsi4ko!]

имам подобен проблем значи тука в русе имаме скокове но така и ме е страх да ги скоча защото винаги мисля как ще падна и ще ми стане нещо и немога да преодолея страха да ги скоча моляви ако можете да ми препоръчате нещо как да преодолея страха

Налей си от татко ти домашната гроздова 2-3 чашки колкото ти дойде от сърце ,след 2-рата не ги броиш, и ти гарантирам ,че ще го скочиш (разбирасе ако стигнеш здрав и читав до скока ,а не се пребиеш по пътя ). Късмет

[climber4o]

имам подобен проблем значи тука в русе имаме скокове но така и ме е страх да ги скоча защото винаги мисля как ще падна и ще ми стане нещо и немога да преодолея страха да ги скоча моляви ако можете да ми препоръчате нещо как да преодолея страха

Налей си от татко ти домашната гроздова 2-3 чашки колкото ти дойде от сърце ,след 2-рата не ги броиш, и ти гарантирам ,че ще го скочиш (разбирасе ако стигнеш здрав и читав до скока ,а не се пребиеш по пътя ). Късмет

хаха мерси за съвета ще пробвам директно на скока 2-3 чашки

[did]

Вторият начин е далеч по-бавен, но и изключително безопасен.

Както му вика една небеизвестна личност "defensive cruising"

@kikon: Страха от падания винаги го има. Точно затова и карам. Ако не ме беше страх, щях да мина на друг спорт. Няма да цитирам Мусаши

Без страх и риск няма развитие.

Ако, обаче, страхът е прекалено силен или рискът прекалено голям, развитие няма!

Нещата стават бавно, с трупане на опит, стъпка по стъпка, година след година... Така хем е кеф, хем няма травми, хем накрая можеш повече и не се страхуваш.

... ама си иска време, а безсмъртните искат да научат всичко за едно лято

[crazybiker]

имам подобен проблем значи тука в русе имаме скокове но така и ме е страх да ги скоча защото винаги мисля как ще падна и ще ми стане нещо и немога да преодолея страха да ги скоча моляви ако можете да ми препоръчате нещо как да преодолея страха

Налей си от татко ти домашната гроздова 2-3 чашки колкото ти дойде от сърце ,след 2-рата не ги броиш, и ти гарантирам ,че ще го скочиш (разбирасе ако стигнеш здрав и читав до скока ,а не се пребиеш по пътя ). Късмет

Ами ако не оцели скока

[eurolit3]

То след ракиите скоковете стават много

[BulgariaNadVsi4ko!]

имам подобен проблем значи тука в русе имаме скокове но така и ме е страх да ги скоча защото винаги мисля как ще падна и ще ми стане нещо и немога да преодолея страха да ги скоча моляви ако можете да ми препоръчате нещо как да преодолея страха

Налей си от татко ти домашната гроздова 2-3 чашки колкото ти дойде от сърце ,след 2-рата не ги броиш, и ти гарантирам ,че ще го скочиш (разбирасе ако стигнеш здрав и читав до скока ,а не се пребиеш по пътя ). Късмет

хаха мерси за съвета ще пробвам директно на скока 2-3 чашки

Ще скачаш и без колело дори

[BulgariaNadVsi4ko!]

имам подобен проблем значи тука в русе имаме скокове но така и ме е страх да ги скоча защото винаги мисля как ще падна и ще ми стане нещо и немога да преодолея страха да ги скоча моляви ако можете да ми препоръчате нещо как да преодолея страха

Налей си от татко ти домашната гроздова 2-3 чашки колкото ти дойде от сърце ,след 2-рата не ги броиш, и ти гарантирам ,че ще го скочиш (разбирасе ако стигнеш здрав и читав до скока ,а не се пребиеш по пътя ). Късмет

Ами ако не оцели скока

И да падне и да го оцели пак ШЪ сЪ напий

[MIRO A]

Аз те съветвам като ще караш екстремно да имаш екипировка, зощото всичко не свършва с каската....

[BulgariaNadVsi4ko!]

Аз те съветвам като ще караш екстремно да имаш екипировка, зощото всичко не свършва с каската....

Ти карай с трион на главата другите не ги мисли

[kotka12]

при мен след падане
винаги има кратък период на преосмисляне
какво точно е довело до него
ако е моя грешка
ми се е случвало да се връщам малко
и да минавам пак
просто за да си докажа
че не е чак толкова страшно
и че може да се направи
но това са нещата в последствие
първичната профилактика е много по-важна
разумен риск
това е ключът
просто трябва да си наясно какво можеш
и как го можеш
няма полза от прекалено рискуване
защото една травма те връща много много назад

[MIRO A]

Аз те съветвам като ще караш екстремно да имаш екипировка, защото всичко не свършва с каската....

Ти карай с трион на главата другите не ги мисли

Не просто се познаваме и знам каква екипировка има (освен ако не се е екипирала още наскоро).

[Alpina]

Сега си спомних, как в началото ми казаха, че някой ден ще падна и след като 2 месеца това не се случи, веднъж влезнах нарочно с много по-висока скорост от възможната за преминаване на един завой и паднах доста артистично. След това бях щастлив, че съм сбъднал предсказанието на всички и повече падания няма да има, а това си бидейки едва ли не целенасочено, беше и до някъде контролирано - е имаше още и почти всичките са били през кормилото (всъщност не помня падане в което не съм бил прескочил кормилото
Най-сериозното ми беше приземяване на колена и след това около седмица едва се движех, а около още 2 ми трябваха да отминат болките и спадне напълно отока.
2 месеца след това се спусках от лявата страна на лалето, м/у дърветата. Излезнах на една поляна и явно снега там се беше поразтопил... както си карах спокойно предното ми колело затъна до главината на място и аз пак полетях - макар в снега, колената ми отново го отнесоха яко.
От както ползвам наколенки (не тези на доктор Ливайн) не съм успял да видя, до колко ще е различно с тях

[CYBER]

Аз пък след падане се концентрирам и днеска след най-сериозното ми падане досега поради каране със изтъркани стрийт гуми и само задна спирачка на 4Х трасето със огромна скорост (Сопот шит-лакти до китки с половината кожа,колена през наколенките,цялото тяло,част от зъб избита,рани в устата,разбит нос МНОГО кръв и рани по лицето и къде ли още не...) се качих пак на 4Х-а отново се изшусках доколкото ми в възможно

[Neth]

Ти си се самоубил ;Р