Транспортът
. Организацията на градския транспорт е много особено предизвикателство. Докато културата, здравето и образованието на хората се подобряват с икономическото развитие, тенденцията при транспорта е противоположна. При доминиращият днес модел, стопанският растеж води до увеличение на автомобилите и все по-тежък трафик. Най лошото е, че още продължават опитите за решаване на този проблем със строежа на повече улици. Истината е, че те само повишават неравноправието в града и деформират структурата му. Това е същото като да се опитваш да разрешиш проблема с корема си отпускайки поредната дупка на колана или като да се опитваш да гасиш огъня с бензин. Предвид че ситуацията се влошава с икономическия растеж, очевидно това не е една устойчива система.
. Някои истини противоречат на интуицията: Коперник е рискувал смъртна присъда заради твърдението си, че Земята се върти около Слънцето, а не обратното, както са били убедени всички. По същия начин изглежда очевидна истината, че проблемите с градския трафик могат да се решат с изграждането на още и по-широки улици. В действителност е точно обратното - всяка нова улична инфраструктура (голям паркинг до метростанция, разширяването на една улица, една нова градска магистрала и т.н.) произвежда допълнителен трафик, докато идва момент, в който се оказваме в старото положение. Да предположим, че построим нов булевард свързващ периферията на града с центъра (тангента). Това ще стимулира строежа на нови жилища, предприятия и магазини в близост и в краищата на булеварда, предизвиквайки допълнителен трафик. Вече няма съмнение, че средният брой на придвижванията в един град зависи много от структурата на уличната му мрежа: ако до далечни търговски обекти се отива сравнително лесно, хората отиват, ако ли не, не биха отишли никога. Само за няколко години движението по новия булевард ще бъде напълно парализирано, но междувременно се е случило нещо ново - градът ще се е разраснал, а гъстотата на населението му ще е намаляла.
. За градовете в индустриализираните страни е характерно развитието на рядко населени крайградски зони. Но за нас това е едно от нещата, които на всяка цена трябва да се избегнат. Тази характеристика е типична най-вече за Съединените Щати и е причина за редица негативни явления. В слабо населените предградия е невъзможно да има редовен, оправдаващ-разходите публичен транспорт. В град разпрострян на по-обширна територия средната дължина на линиите се удължава, а малкия брой жители в близост до спирките или гарите е причина транспортните средства да се движат почти празни. И обратното, където гъстотата на населението е по-голяма автобусите са по-начесто, а разходите по превозването на един пътник – значително по-ниски. Благодарение на по-късите дистанции цената на такситата също е приемлива. Таксито е немасово публично средство, чийто най-големи предимства са в това, че не са му необходими паркинги и че подтиква хората да изминават по-късите дистанции пеша. Липсата на икономичен и редовен градски транспорт (на места дори липсата на какъвто и да е публичен транспорт) е в ущърб най-вече на децата, на младите без коли, на старите хора и на гражданите с ниски доходи. Това създава обстановка базирана на изключването. Освен това при изграждането на градовете с малка гъстота не се е мислело за пешеходци - разстоянията са прекалено големи. В много от предградията в Съединените Щати дори няма тротоари, поради което пешеходците, и особено много децата, се чувстват много несигурни. Ако гъстотата на населението е недостатъчна и ако не се помисли навреме за пешеходците, улиците в предградията ще бъдат пусти, а на живущите там ще се налага да ходят до търговските центрове, за да срещат други хора. Накрая, който живее в покрайнините ходи по-рядко в центъра на театър, ресторант или музей и това е причина градовете с ниска гъстота да нямат добре развит културен живот.
. Единственото решение на предизвикателството „автомобилно движение в големия град” е добър публичен транспорт използван не само от бедните, но от всички граждани. Проблемът е политически, а не технически. Ето защо първата стъпка по разрешаването му е изясняването на въпроса какви са целите на градската управа: а) да даде възможност на всички граждани да пътуват като хората, изразходвайки възможно най-малко публични средства или б) да се справи със задръстванията, който притесняват най-вече по-богатите групи от населението. Отговорът изглежда очевиден, но в действителност целта преследвана от по-голямата част от местните администрации в развиващия се свят е именно втората.
Хеликоптерите
. За илюстрация на ситуацията можем да си представим, какво би се случило, ако 300 граждани имащи на разположение хеликоптер, решат да го използват за ежедневните си предвижвания. Първото нещо е, че никой не би искал да има такъв съсед: оглушителният шум на апарата, отлитащ за офиса, киното или пазара, би бил непоносим. Очевидно не е задължително това, което функционира добре за някои да функционира добре за всички. Може би 300 човека биха могли, все пак, да се движат с хеликоптер из града, но това е неприложимо за всички, защото би довело само до серия катастрофи. В това отношение колите са като хеликоптерите - напълно възможно е малцинство от, да кажем, 25% от населението на един компактен град, да се движи с кола, но ако всички решат да го правят по едно и също време ще настъпи хаос. Погледнато общо разходите по автомобилния транспорт са по-високи от онези по въздушния, защото автомобилите имат нужда от поддържани скъпи инфраструктури и от големи площи за улична мрежа. В добавка на всичко това автомобилите са постоянна заплаха за пешеходците - жертвите по улици и магистрали са десетки хиляди годишно. Леките коли заемат прекалено много място и принуждават градските рейсове да се движат бавно. Последствията за пътниците са закъснения и загуба на време от порядъка на хиляди часове годишно.
. Строежът на нови булеварди вреди най-много на най-много нуждаещите се. Най-икономичния начин за изграждане на такива структури е събаряне на всичко по трасето им – обикновено това са цели квартали в най-бедните градски зони. От друга страна замърсяването и шумът намаляват стойността на близките имоти. Улиците на две нива умножават тези негативни ефекти, но въпреки това все още в много градове на третия свят, са сочени за свидетелство за цветущо развитие. В действителност са монументи на неравенството.
. През последното десетилетие процентът на пътуващите с градски транспорт е намалял в почти всички градове на Земята. Най-голямо е намалението в развиващите се страни регистрирали най-голям растеж. В същото време те отбелязват и най-голямото увеличение в ползването на лични автомобили. Противно на очакванията тези промени не са пряко свързани с качеството на градското движение. В Париж, градът с една от най-ефикасните транспортни мрежи в света, ползването на градския транспорт е било стабилно в продължение на 20 години (1980 - 2000 год.), докато броят на циркулиращите леки коли се е увеличавал с 3% годишно и въпреки отварянето на една отлична нова метро-линия. Причината за стабилните стойности на ползващите градски транспорт е, че средната дистанция от жилището до службата се е увеличила значително.
. Градовете в развиващите се страни не биха могли да осигурят железопътен транспорт на мнозинството от жителите си. Той е много скъп както за изграждане, така и за поддържане, особено ако е подземен. В Латинска Америка той покрива по-малко от 10% от придвижванията. Естествено ако една градска администрация разполага с изобилни ресурси, а инвестициите в такъв тип транспорт не са особено големи, това може да е подходящ избор, но използването на метро, освен когато не е за съвсем къси разстояния, е неприятно. Много по-добре е да пътуваш на дневна светлина, виждайки сгради, дървета и хора. Принципно трябва да се внимава много с въвеждането на релсовия транспорт поради следните причини: за по-заможните граждани това е добър вариант, понеже не стеснява пространството за автомобилите им; автобусите за по-бедните няма да пречат по улиците, защото хората ще пътуват под земята. Метрото придава модерен облик на града, но погълнатите ресурси за изграждането му обезкървяват работите по други належащи проблеми на по-бедните. Най-накрая, търговете за изпълнение на градския метрополитен са, по правило, повод за корупция. Една автобусна мрежа, особено когато е в ръцете на частни компании, предлага по-редки поводи за подобни практики.
Автобусите в Куритиба
Най-евтината система за качествен градски автобусен превоз в света е създадената от кмета на Куритба (Бразилия) Хайме Лернер в началото на седемдесетте години. Базирана е на автобуси с голям капацитет, движещи се по запазени улични ленти. Оттогава тази система е била въвеждана и другаде, като е била подобрявана с нововъведения от типа на „интелигентен билет”. Ако се забрани движението на частни автомобили по определени улични ленти, това ще позволи по тях да се движат двойни автобуси с вместимост и скорост близки до онези на метрото, но изискващи далеч по-ниски инвестиции и оперативни разходи. Строителството на възможно най-икономичната железопътна мрежа изисква инвестиция от $50млн. на километър, ако е наземна, и рядко по-малко от $100млн., ако е подземна, докато за километър автобусна мрежа са необходими едва $3млн. За разлика от релсовия транспорт, който рядко покрива оперативните си разходи, автобусите (като Трансмиленио в Богота) стават печеливши с билет от $0,40 за едно пътуване.
. Необходимите елементи на една такава функционираща система са:
. 1. запазени ленти - по възможност по средата на улицата, за да се избегне препречването от паркиращи или включващи се в движението автомобили;
. 2. управление, поверено на големи компании, а не на дребни собственици печелещи в зависимост от броя на превозените пътници;
. 3. билети, заплащани на входа на автобусната спирка за спестяване на време;
. 4. вдигнати до височината на вратите платформи на спирките, които да позволяват бързото излизане и влизане (100-ина пътници за броени секунди) и които да позволяват движението на детски и инвалидни колички; и накрая
. 5. „ интелигентни” билети, които да продължават да са валидни и при смяна на линията или превозното средство.
. Системата измислена и въведена от Лернер има толкова много предимства, че изглежда без всякаква конкуренция. Въпросът, който възниква тогава е: защо трябваше да минат двайсет години преди да бъде възприета и в други градове? Отговорът е прост: градският транспорт не е интересна тема за високите социални пластове и за градски управи, които предпочитат да изграждат улици за автомобилите на по-заможните.
. Нещо подобно се случва и с велосипеда. В най-напредналите държави с много студен климат като Холандия и Дания, повече от 30% от населението се движи с велосипед. Почти по всички улици имат колоездачни алеи и дори междуселските пътища имат паралелни ленти за колоездачи. В градовете на развиващите се държави единственото достъпно за повечето хора индивидуално превозно средство е колелото; зимата, по правило, не е много студена; ресурсите за изграждане на улици са ограничени и трябва да бъдат отбити от работите по други неотложни проблеми. Тогава какво е обяснението на факта, че уличната мрежа все още не е преструктурирана по начин поощряващ използването на колела? Отговорът още веднъж е, че най-богатата прослойка контролираща политическата власт влага публичните ресурси предимно в строителството на инфраструктури за автомобили. Обикновено представителите на тази прослойка не са заинтересовани нито да ходят пеша, нито да карат колело.
. Не е случайно, че общества, които отреждат важна роля на колелото в градоустройствените си планове са онези в северна Европа, отличаващи се с постоянните си усилия за постигане на равноправие и към опазване на природата. Строителството на качествени велосипедни алеи може да подобри стандарта на живот и да бъде знак на по-реална демокрация.
Енрике Пенялоза (бивш кмет на Богота, Колумбия)
Превод: Павел Лазаров
email:
[email protected]
www:
http://www.probujdane.com
http://www.mediatimesreview.com/december06/Penalosa.php