Храненето е тънка тема...Всичко зависи от него (рънъта праи бурбъта, както се казва в някои среди), от което следва, че и големи грешки могат да се правят с храненето. Ако млад човек, в прилична форма, каращ колело само за удоволствие, няма нужда да спазва специален хранителен режим (още по-малко има нужда от хранителни добавки, специални продукти), то за състезателя, дори и любител, храната е критична. Когато човек се подготвя за състезание и по време на самото състезание, едно неправилно хранене (а повечето нормални хранения са неправилни по отношение на спортната форма) направо те праща в дъното на класацията!
Та искам все пак да изложа моето скромно мнение за храненето преди и по време на
любителско състезание. Подчертавам "любителско", защото при професионалистите е съвсем друга бирата и няма даже смисъл да я обсъждаме тук.
Значи, подготовката започва няколко дена преди състезанието с т.нар. въглехидратно зареждане. Прекаратяват се всякакви тежки тренировки и само се ЯДЕ. Яде се обаче здраво въглехидратна храна - спагети, макарони и т.н. За разнообразие може да си правите спагетите с различен сос (но не мазен), че иначе ще ви писне с гаранция. Аз вече знам доста сосове

И така до последната вечер преди състезанието. Избягват се месата, мазнините, храните богати на фибри. Абсолютно противопоказен е алкохола! Това го заявявам отговорно, въпреки, че съм от любителите на мръвката и чашката.
В деня на състезанието се почва с обилна, но лесносмилаема закуска, разбира се, най-добре пак макарони с лек сос, която трябва да приключи не по-късно от 1:30 ч преди старта.
Около 30 мин преди старта се мушва нещо наистина бързо усвояемо, например някои от тия малтодекстрозните гелове. Пият се течности.
След такава диета, вервайте ми, се чувствате като зареден до горе с ракетно гориво. Ако в този момен по някакъв повод се отложи състезанието, най-добре е да изразходвате колкото си може по-скоро енергията, щото ще се пръснете!
Следва старта и самото състезание. Там вече нещата зависят от много неща, но най-вече от продължителността на състезанието. Ако е до два часа, едно гелче или енерджи бар взети някъде след първия час са достатъчни. Пие се достатъчно, но не се и прекалява. Около 0,5 литра течност на час е приемлива ориентировъчна доза според мен. Ако състезанието е по-дълго, трябва да се яде (пак гел или бар) средно на всеки 45 мин. И се пие - с всяко приемане на храна (по 200-250 мл), както и помежду, но умерено.
Накрая, много е важно,
веднага след състезанието да презаредите въглехидратните резерви, най-добре с...познахте, спагети

Затова, често в таксата за участие в състезанието направо си влиза и порцията спагети след това (абе, гарантирам ви, че ще намразите спагетите поне за известно време

) С две думи, това, което са протеиновите шейкове за бодибилдърите, това са макароните за велосипедистите
След състезанието се пият и много течности, до няколко литра, солени напитки идват като елексир (зеленчукови сокове и т.н.). Не знам, може би това пиене е нещо, като пречистване на организма от продуктите на усиления метаболизъм, не съм чел по въпроса, но идва много добре.
Разбира се, ако състезателят е наистина пълен любител, който може да си позволи да почива колкото си иска след това, спокойно може да се отдаде на пороците си около скарата и масата. За редовно спортуващите обаче е важно да презаредят въглехидрати колкото си може по-бързо.
Не знам, може би трябват и няколко думи за въглехидратите по принцип. "Въглехидрати" може да е химически точно, но биологически не е. От въглехидрат до въглехидрат може да има планини разлика. Важното е обаче да се знае следното - простите захари (глюкоза, фруктоза) се усвояват моментално, но имат един много кофти страничен ефект. Приемането им води до разко повишаване на нивото на кръвната захар, от там, компенсаторно увеличаване на инсулина, от което пък следва много бързо спадане на нивото на кръвна захар. Резултатът е батериията на нула и зверски глад.
Друг кусур на простите захари е, че имат висок осмоларитет, т.е. дърпат водата от организма.
И трети кусур е, че са много сладки, до степен да ти стане чак гадно, ако се прекали.
Та всичките тези кусури ги няма при малтодекстрина, който както казахме е модифицирано нишесте и се състои от различно дълги вериги от свързани глюкози. Малтодекстрина се усвоява по-бавно, не повишава рязко кръвната захар, по-слаба осмозност от простите захаре е и е почти неутрален на вкус. Разтваря се и във вода, което, заедно със всичко изброено по-горе, я прави много подходяща за приготвяне на спортни храни и напитки. Освен това се продава свободно и евтино и всеки може да си бърка сам собствени бъркочи (рецепти в Нета бол).
Разбира се, важни са и солите, и протеините и мазнините даже, но аз съм до тук.