Silvestroff Gabrovo написа:Прибрахме се по живо по здраво, грубо се събраха около 100-ина километра.
Атей!

100 км са си здраво каране, за разлика от 29.9

Аз в събота покарах 127 км. в любимата ми Тревненска планина. Увлечението ми по нея вече започна да се превръща в истинска страст. От кв.Ябълка се качих на Бедеци. Преди билото както знаете си е бутане и е стръмно, но пък има гледки отвисоко към Трявна, а и се накефих че успях да открия известната по тези места чешма "Деветте чучура", която досега ми се беше изплъзвала от очите. Въпреки засушаването, дебита й е добре, всичките чучури текат и хубаво се освежих, след тикането в жегата и прахта. На билото слънцето беше безмилостно, затова побързах да стигна х.Младост, отдето хванах пътя за Розовата долина. Последва 20 км каране до нея, като повечето е спускане, а хубавите гледки изобилстват. Излязох до с.Долно Изворово, където жегата беше трудно поносима, а слънцето печеше като за последно. Довлякох се до с.Горно Изворово, което беше изпитание, щото дотам е баир, а и гумите позалепваха на напечения асфалт и бучаха, недоволни че ги карам по несвойствен терен. В подножието на Балкана попочинах, пийнах студена водица и се заредих с нея, щото следващата чешма е чак след двайсетина км. на х.Българка. Почнах да изкачвам южното било и тук дойде размазването

Почти никъде няма сянка, прахоляци, по пътя има участъци с пясък, все едно караш в някоя пустиня, гумите затъват. Изобилно отделяне на пот, което привлече рояци магарешки мухи (оводи) и други по-малки на размер видове, които допълнително утежняват ситуацията с тяхното нахалство и стръвно желание да пробиват с жилата си кожата ми и да смучат кръв

Постоянно трябваше да мятам ръце и да ги гоня, отпсувах си. Еле, стигнах въпреки всичко предела "Ушите", вдигнах скороста на 15 км/ч и мухите останаха назад. Поех към върховете "Купените" с цел да ги изкача. Спрях в подножието им и оставих колелото, защото са стръмни и до тях се стига само пеш. Изкатерих вр.Малък Купен (1314 м.) и се омаях от панорамата надлъж и нашир на Тревненския Балкан и всичките му върхове. За съжаление силите не ми стигнаха да кача Големия Купен, та го оставих за друг път, а и почти бях слънчасал вече. Последва продължително каране до х.Българка през едни гъсти и мрачни гори, толкова тихи, че чак зловещи и звука на някое счупило се клонче, те кара да затаиш дъх в очакване да изскочи... нещо

. След излизане на северното било се спуснах до Драгневци/Брежниците по една нова пътека, която се оказа перспективна. До ГБ се прибрах през с.Радино, където солидния баир ме довърши и за неделя не останаха силици, ама нейсе
