Денят започна тихо и приятно. От тримата мераклии, само Тодор се яви сутринта на автогарата.
Само след час каране се наложи инж. Ножаров да демонстрира ремонт на главина в полеви условия. Добре че беше оборудван с пълната гама инструменти
На колегата му дойде бая нагорно изкачването на Върховръх. Гледките бяха много свежи и ободряващи, особено десетките скалички с формата на гигантки мутрали мъжки репропродуктивни органи
Към обяд наближихме подножието на връх Момица и в пристъп на глупост реших да щурмуваме скалата. Духаше страшен вятър. На тази гериочна снимка всъщност не се качвам на колелото, а падам от него
При спускането имаше всичко, дори някои участъци с елементи на Наката. Зашумените улеи под Бряновщица бяха велики
Обратно в Перущица, малко уморени, но доволни. С карането до Пловдив километрите станаха 70. Vmax = 62km/h







