Уфф, що ме вкарвате в спомени, вместо да си работя усърдно...
Ние с брат ми си купихме първите планински велосипеди през пролетта на 1997 г. Но преди това една година прелиствахме едни списания, в които се мъдреше реклама на Cannondale Super V DH 4000, което по онова време си беше една от най-добрите машини за спускане - рамката и вилката имаха по-голям ход от повечето други, байкът имаше дискови спирачки, струваше майка си и баща си.
През лятото на 97 г. започнахме с каране на Витоша, Плана и т.н., но при едно посещение при Нина брат ми се запозна с Радо (Кюлджиев), който тогава работеше там като механик. И Радо му казал, че има разни хора, дето се спускат на Витоша и го поканил да мине някой път. Част от тези хора бяха членове и на клуб "Лавина", събираха се в едно кафене ("Фламинго", ако не ме лъже паметта) на ул. "Цар Иван Асен ІІ". Всичко беше съвсем неформално.
И така, брат ми отиде един ден при лифта в Симеоново, където събота и неделя се събираха спускачите. Като се върна от това каране, имаше страшно много за разказване. Най-впечатляващо беше това, че след като пристигнали разни хора, позапознали се с новобранеца, в един момент на паркинга пристигнала една хубава кола, а на покрива й стоял нов новеничък Cannondale Super V DH 4000. Брат ми не могъл да повярва на очите си. Това бил Боби Танев. Самото спускане (първо под лифта до междинна станция, оттам по "Кимбата", за чието име вече се спомена) се беше оказало на места доста трудно за напълно твърд велосипед с "кантарчета", но брат ми се справил. Разказваше ми как Боби Танев и някои други с хубави колела карали като луди, но най-луд бил Радо, макар и с твърдак и ХС вилка (Rock Shox Indy C, доколкото помня). На карането е бил и Жоро Танев, още невръстен младеж, но и той карал по-добре от повечето други. Страхотната новина, която беше научил брат ми, бе за първото състезание по спускане, което въпросните хора подготвяха. Не помня дали тогава беше учредена БФПК или година по-късно.
Състезанието май се проведе през месец септември. Беше страхотно зрелище за новаци като нас. Тогава финалната част на Кимбата беше права, гладка (още не беше изровена) - беше нереално да гледаме как Боби Танев кара по нея с около 60-70 км/ч. А още по-нереално да видим как Радо минава със същата скорост със своя велосипед. Той тогава нямаше години да участва, така че караше само извън състезанието, но си беше много впечатляващо. На финалното спускане Боби Танев падна с ужасна скорост точно преди излизането от гората (май спука гума, никой не разбра какво точно стана). За щастие се размина без тежки травми, само охлузвания.
И така се запознахме с разни хора, които караха DH на Витоша. Брат ми бе по-активен в тази дейност, защото повече го влечеше тази дисциплина. Караше се и на Симеоново, и на Драгалевци (тук пътеките доста се различаваха от сегашното положение, някои от тях в момента вече са почти заличени).
Като най-добри сред спускачите бяха сочени Радо, Жоро Танев, Иван Старозагореца, Любо Дашков и др. (не искам никого да пропускам, но ми е и трудно да помня всичко и всички). Имаше два три Scott Octane DH - жълти, с двукоронни вилки RST High 5, с едни дебели сини гуми Schwalbe. Всички тези колела ни изглеждаха просто от друга планета.
В следващите 2-3 години започнаха да се провеждат редовно състезания (по едно или две на година), не ги пропускахме. Радо вече имаше право да участва и започна да заема челни места. Спечели си един велосипед Scott Octane, сложи му двукоронна вилка RST. Жоро Танев също се появи на сцената със същия онзи Cannondale Super V DH 4000, докато Боби Танев понамали карането и вече не участваше в състезанията, а ги организираше. Появиха се и нови "звезди", които караха страхотно, макар и с някакви трошки - помня как Любето предизвика възхищение с доброто си представяне с една рамка Cross Montana (тая жълтата, Y-образната). Състезанията бяха страшно събитие за много такива като нас. Дойчин първоначално май караше с един Scott - помня, че в първото състезание, в което го гледах, караше много лудо, обаче и няколко пъти падна. Май на същото състезание Ники Титев беше още с един твърдак с вилка Manitou и също правеше впечатление с каране на много добро ниво, обаче някъде по трасето капачката на единия крак на вилката му се беше изстреляла и карантиите се бяха разхвърчали.
Имаше и други хора, които се появяваха сякаш от нищото и караха като луди. "Малкия" Радо, Крисо, Божидар, Виктор (Робо)... пак рискувам да пропусна някого.
Това са част от нещата и хората, които си спомням преди 2001 г., т.е. преди да ми щукне да направя сайта МТБ-БГ. От 2001 г. насам вече има снимки в галериите (умилително е на какви снимки сме се радвали тогава, и то от сърце!), репортажи от състезанията. Пък и нещата вече бяха почнали да се развиват все по-добре, с все повече хубави велосипеди и компоненти. Бумът като че ли наистина беше през 2002-2004 г., когато много хора започнаха да си купуват все по-добри велосипеди.
Ай стига толкова засега.
, а може ли да разкажете за начало не само на дх, а и на дърта и другите стилове 
