Тоя път съм крайно ентусиазиран - нема да пушим, па ако ще да се пръснем от желание.
Онзи ден, сутринта преди последното ни каране запалих последната си цигара, след което е-пич-ното каране ме вдъхнови дотолкова, че(, бацета, ) вече трети ден не съм припалвал такваз смрад. 60 часа ми се видят безкрайно много, помня първия ден докато карах не ми се пафкаше, вчера не съм излизал от дОма и само вечерта като заотварях бирите ми стана едно носталгично, но немаше кой да ми покаже цигара и на картинка, та оживех некакси. Таа сутрин беше най- тежкото до момента - нема сутрин от как не си купувам цигари, да не съм измуфтил колегите за по една, нема... не е същото ако не си почнал с аванта деня и не ти меришат устата на лошо. Мина и туй, отмина, ядохме сандвичи, пак има сериозна абстиненция след папане, като се натпчеш цигарата отпуска червата и става едно лееко. Излично е да споменавам, че се лиших и карах на спомени.
Интересния фак' е, че два, павтарям два пъти клиенти ми предлагат цигари без да им искам и аз се се хвала от кокло часа живея, а от вътре ме гори едно такова, чудим се на себе си как съм се отгледал толко устойчив на вражески атаки и си представям как утре съм нощна, което значи, че деня ше си мине с биричка или в леглото, но желателно сам, а ако както предвиждат синоптиците не пафкам и цяла нощ, то натам всичко ще се повтаря докато не ми писне да го мисла толко и се откажа от нуждата да... стоя и гълтам дим (поздрав с една стара Българска песен на Клас).
Толко, поизлях си душата, межд другото мисля да си намисля няколко универсални маршрута <100км с по едно сериозно баирче за поне един път седмично. Требе да се гради!