Хайде сега да се включа и аз, малко като при връчването на Наградите на Американската филмова академия ще звуча в началото, но мисля просто, че няма начин да пропусна тази част.
Благодаря на организаторите за състоялото се „мероприятие“ - за мен точно 24-часовата концепция беше стимул да се включа (голямо предизвикателство беше да разбера колко мога да издържа), досега никога не съм се пускал в XC състезания, а поради липса на време и в планината карам доста рядко; имам опит редовно изминаване на големи разстояния, но предимно по асфалт... за мен беше истинско предизвикателство да участвам в този уникален по рода си и провеждан в България поради инициативата на „Крива спица“ маратон. Благодаря за безупречната организация - толкова добре реализирано състезание за любители до този момент не съм виждал (а съм ходил на различни, макар и никое от тях не е било колоездачно). Като се започне от избора на трасе, на обозначаването му, настаняването на състезателите, осигуряването на спонсори, сервизна база, храна и напитки, разполагането на съдии по трасето на ключови места по време на първите обиколки, светкавичната реакция по поправката на мостчето, настроението... момчета, свалям ви шапка! (това, на което ще се радвам следващата година изключително много ще е „менюто“ за състезателите да включва месо (кюфтета, наденички, пържоли... BTW пържолите, които вкусих сутринта на контролния пункт, бяха разкошни), както и да има масажист(ка), защото при тези натоварвания схващанията не са изключени и могат да бъдат доста опасни, а и болезнени; полезно би било да се качат предварително повечко напитки на контролата горе - тази година, ако не бяхме предупредени да пестим и не беше качвана вода от чешмата от самоотвержени доброволци - там доста преди настъпването на сутринта нямаше да има и капка; също една добра идея ще е да има компресор (или поне маркуч с течаща вода) за миене на колелата - след няколко обиколки по трасето цялото движение започваше да скърца в предсмъртна агония; последно, но не и по важност - мисля, че спокойно може да се увеличи бройката на свободните места за участие - сега трасето определено не беше пренаселено и се караше съвсем спокойно, а разбрах, че е имало хора, които са искали да се запишат за индивидуално участие, но не са могли).
Също искам да благодаря на представителите на „Нашата група“ за подкрепата (и сока), на момчето от сервизната база за компанията през нощта, докато почивах, както и за съдействието му, когато имах нужда да извърша малък ремонт на колелото си, на един от съдиите, който ми услужи с инструменти, когато паднах по време на една от първите обиколки и ми се откачи ръкохватката, на момчето с №3 с Diesel рамката, който ми даде пакетче магнезий срещу схващания, на всички, които ми помогнаха през нощта като караха с мен, осветявайки пътя и помагайки ми да се справям със слабото си фарче, което дори не бях предвиждал да ползвам (но това е друга история, която част от участниците вече чуха, а другите ще могат да прочетат надолу), на човекът с минивана, който ме изтегли нагоре по пътя към Марково, на момчетата, записващи резултатите, чиято пържена царевица изядох, без те нищо да ми кажат, на момичетата от масата с напитките за внимателното търпеливо отношение, благодаря на облаците и вятъра, че не допуснаха да завали (екипировка за дъжд си носех уж, обаче не знаех, че разполагам с гуми, които стават само и единствено на сухо и едва се държат дори при наличие на малко влага)... Въобще, благодаря на всеки, който по някакъв начин допринесе 24-часовият маратон да се случи такъв, какъвто беше - а той беше СТРАХОТЕН.
Искам да напиша и няколко думи за състезанието, от моята гледна точка. Първо - искам да подчертая - изключително рядко имам и време, и възможност да карам XC. Велосипедът ми е за придвижване в града (и понякога - извън него), като единствено съм се стремил да е лек, а е full suspension просто защото да се кара в София си е сериозно изпитание
Специално за състезанието си купих нови XC гуми - Schwalbe Furious Fred... поръчах фарче, за което прочетох добри отзиви (и цената му не беше няколкостотин долара) -
този, както и челник. За жалост се оказа, че от този online магазин не пращали с експресна услуга до България и е много вероятно поръчаното от мен да не дойде навреме, но в петъка преди състезанието с радост установих, че пратката ми е стигнала до България и ще мога да мина през пощата да си я взема в сутринта... имах толкова много неща да свърша, че легнах в 3:30 и станах в 5:30 в събота... и като започнах да си приготвям багажа установих, че не мога да си намеря застрахователната полица. Загубих поне 30 минути да я търся и след като се видя, че вече и влака в 7:20 изпускам и ми остава само този в 8:30 - реших да потърся къде в Пловдив мога да сключа такава застраховка в събота... направих го, минах през пощата и с радост си взех пратката, натоварих се на влака... само за да установя с разочарование, че китайците са ми изпратили зарядно за батериите с кабел, чиито накрайник е за Type A стандарт, а не Type F (Schuko)... и точно започвах да обмислям как да мина през някой Техномаркет да взема такъв кабел (който иначе е стандартен откъм страната на зарядното), без дори да съм сигурен, че ще мога да разчитам на ток по време на състезанието, когато осъзнах, че нещо липсва... в плика имаше само батерии и зарядно, без никаква следа от фарче или челник - имаше само бележка, че те не са включени в тази пратка (очевидно са пуснати отделно, от съображения да не се прескача максимално допустимото тегло за услугата)... Бях взел „за резерва“ две слабички фарчета, с които разполагах - Sigma CubeLight и Sigma Blade... които бяха заредени само с ползвани около 1h 2500mAh батерии и имах, всичко на всичко, още 5 резервни, по-слаби. Опитах да поспя във влака, но не успях... в Пловдив лесно намерих офиса на SDI (ако на някого му трябва застраховка в събота или неделя - да погледне къде близо до него има офис на този застрахователен посредник, който да работи, на сайта им има адреси на всичките им обекти), после тръгнах към Марково... баирът малко ме озори, добре че ми се притехоха на помощ с кола и държейки се за нея - успях да стигна около 11:50 на мястото, където се извършваше записването... май заради късното ми пристигане, никой не провери дали колелото ми е в техническа изправност (не, че имаше нужда - предния ден беше в сервиз профилактично)... ммм, само не разбрах, за какъв дявол трябваше да носим ръчни часовници - аз не ползвам такъв от години, сега взех назаем специално - дори не беше точен, но аз и хич не се сещах да го гледам, само ми тежеше
Разпънах си палатката, настаних се, хапнах, пийнах... и стартът бе даден. В началото стръмното изкачване по асфалт ми се струваше доста леко, тръгнах последен (не ми се блъскаше на старта) и един след друг подминавах другите състезатели (без някои, които видях да се откъсват още в самото начало)... но в момента, в който стъпих на влажната пътека, покрита с натрошени малки камъчета, разбрах че гумите ми НИКАК не се справят с влагата - до момента бях карал през пресечена местност с тях 2 пъти и се държаха просто чудесно, но само по сухо; и започна едно бутане, едни опити да „драпам“ нагоре (а бяхме още в самото начало). Някъде до петата обиколка, когато трасето се поразрови и не беше вече толкова хлъзгаво, движението нагоре беше жива мъка и често превъртах задна гума, дори на най-леките предавки, губейки равновесие. Паднах на два-три пъти на най-стръмния участък от трасето, точно преди мостчето - веднъж си закачих педала в дърво, веднъж натиснах спирачки и колелото ми ме захлюпи, веднъж се подхлъзнах по камъните... и просто се отказах през следващите обиколки да минавам оттам върху него - слизах и го пързалях до себе си на спирачки. Цялото изкачване беше бая трудничко, но аз с изнанада установих, че за разлика от други участници, катеренето ми се удава доста повече и особено когато влагата спря да бъде фактор - печелех време главно при изкачванията от това, че нагоре почти не ми се налагаше да слизам и да бутам. Обърках пътя само веднъж - в първата обиколка, с още две момчета бяхме пропуснали обозначение преди контролния пункт и стигнахме до него по различна пътека (добре, че стигнахме пак там, де) - при следващите обиколки на същото място, откъдето бяхме минали, имаше вече поставена жълта преградна лента, която не даваше никакви възможности за грешки (: Спускането започваше съвсем плавно, като дори имаше и изкачвания... в един момент имаше рязко ускорение надолу и после пътеката криволичеше из гората, като имаше от всичко по малко - корени, храсти, коварна локва на един от завоите... след подминаването на един тежък каменист участък, означен с три стрелки и особено след 180° завой малко по-даолу от него, точно преди езерото, спускането добиваше съвсем екстремни (за мен) измерения - как не се претрепах там, сам не зная... признавам, че да спускам не ми е силата - губех в този участък поне 5 минути от лидерите, и то ако спускам на ръба на възможностите си; през повечето време обирах скоростта от инерцията със спирачките (в следствие на което, още не си чувствам половината длан на дясната ръка). След езерото следваше ново постепено изкачване, където обикновено наваксвах част от изгубеното време... не се скъпях на почивки и правех 5-10 минутни престои на някоя от контролите. Докато се смрачи, Тодор вече ме беше затворил с 2 обиколки, а аз се намирах някъде в средата на класирането - реших, че към първоначалния план просто да карам 24 часа, мога да добавя и нови щрихи - да вляза в десятката (впоследствие, като видях как се движа, реших че мога да имам сили за петицата). След 20 часа ползването на осветление вече беше наложително (то беше задължително още след 19, но аз затворих обиколката в 18:45 и реших да не взимам с мен фарове, за да не ми тежат). Не се напрягах прекалено, просто карах... и карах... разбрах, че на Тодор му е прилошало и се е върнал, Стефан беше излязъл начело, в следващия момент Тодор пак започна да прави обиколки с бясно темпо... опитах да катеря заедно с него веднъж, когато се засякохме на старт-финала - голяма грешка! - изгубих го малко преди контролния пункт, а при затварянето на обиколката бях разбит - коленете ме боляха неприятно, имах чувството, че прасците ми всеки момент ще се схванат... наложи се да пия обезболяващи, а малко след това и един от участниците, с когото се засякох, ми услужи с магнезий на прах - преборих кризата. Много ми помогнаха хора, с които карах заедно за известно време и чиито фарове ми даваха допълнително идея за контурите на трасето, което и бях успял да позапомня вече... посред нощ ми стана ясно, че мога да се боря за третото място (явно част от тези пред мен бяха легнали да почиват), което след отпадането на Тодор ме придвижи автоматично на второ. На моменти светлината наистина не ми стигаше, а и на 2 пъти ми се наложи да сменям батерии, като едните почти напълно се изтощиха по средата на обиколката и спусках почти по интуиция (същото се случи и с „резервата“, закупени от бакалията - сложих ги в 6:05 и около 6:15, по време на изкачването, вече „нямаше никой“, добре че се съмна - иначе просто щеше да е невъзможно надолу без никаква светлина; съвет - НЕ разчитайте на меркуриево-оксидни батерии за никакъв уред с високо потребление)... Около 4:00 видях, че най-близкият следващ ме състезател е на 2 обиколки от мен и седнах за дълга почивка... разреших си около 45-50 минути отдих, защото видях, че разликата започва да пада - а все пак, аз не бях от тези, правещи най-бързи обиколки, отделно не бях почивал и не бях толкова свеж колкото други, които бяха спали... Първоначално виждах като заплаха
bokichaa, впоследствие №20 - Недко Дянков. Тръгнах отново да правя обиколки и започнах да се ядосвам, защото докато бях почивал - беше паднала и роса и поизсушеното трасе пак се беше „разлигавило“, а при такива условия, както вече казах - губех почти всякакво сцепление. При едно от преминаванията ми на финала забеязах, че №17 - Васил Рачев е само на обиколка след мен - питах кога е минал и ми отговориха „току-що“. Нагоре не го настигнах, но за сметка на това - той настигна мен и ме задмина. Започнаха да се прокрадват у мен съмнения, че може да е станала някаква грешка и той да ме е изпреварил, особено след като и на контролата горе ме уведомиха, че по неговите думи, е минал пред мен... спусках на предела на възможностите си (вече слънцето беше високо и земята поизсъхна), но не можах дори да го настигна, нито дори да го видя на по-откритите участъци (още повече - бях забравил картона си и се връщах малко назад, за да го взема - добре, че се усетих бързо - благодаря! и на състезателя, който ми го носеше и ми спести още 2 загубени минути)... долу вече се успокоих, че все още съм с обиколка напред, а Васил е минал оттам 2 минути преди мен... оставаха точно 2 часа до края и беше достатъчно просто да направя още една обиколка, за да не може по никакъв начин да излезе пред мен в класирането... нагоре почти през цялото време бутах, в компанията на №11 -
rarekin, за да пазя коленете си за спускането... като за първо участие няма как да не съм доволен от класирането си и представянето си като цяло, но признавам - ако Тодор беше карал до края и другите участници, също като мен, не бяха лягали - трудно щях да се наредя сред първите 7-8. А ако някой си мисли, че няма никакви последствия от това да се кара 24 часа непрекъснато (освен физическата умора) - лъже се - сутринта, след като преминах от изкуствено на естествено осветление, ми се привиждаха скали с контурите на колоездачи и храсти, които са приклекнали да ме снимат, а като слизах към гарата в Пловдив, имах усещане сякаш съм на кораб - земята около мен се люлееше (или по-скоро се изумявах, как така не следва десен завой, после ляв с поднасяне, след което две бабунки и нов ляв завой
)... Още веднъж - благодаря! на всички, замесени в и около 24-часовия маратон 2009; ще се видим отново следващата година
P.S:
mouse, не си питал правилния човек просто - аз бях навит да направя още една обиколка, стига да не е за време (; А иначе - мисля, че
Admin-a има заснета цяла обиколка и ще я качи и тук...
P.P.S: Моля всеки, който е снимал трасето и мен, да ми изпрати лично съобщение да се разберем как могат да стигнат до мен снимките му в оригинал (:
The phoenix was reduced to ashes, from which a new, young, strong phoenix arises, reborn anew to live again.
_loading resurrection: complete
_starting rebirth: started
_metamorphosis: beta state