Трети 24-часов МТБ маратон, 12-13.09.2009

[did]

Не е било "котка". Било е "нещо такова".

[_SoRa_]

Наистина великолепно състезание
Честито на победителите

[azsa-bachinito]

Пресцентър на формиращ се велоклуб "Нашата група":

Третият 24-часов МТБ-маратон в село Марково приключи. В събитието участваха петима членове на бъдещия, засега, малък, но с голямо сърце, велоклуб "Нашата група" - Реактор, Нахи, Крис, Нервен-Хамстер и Азса-Бачинито. (Първите трима във формат щафета, последните двама соло). Целта и планът на участието бяха изпълнени, та дори и преизпълнени. Щафетният отбор завоюва пристижното трето място, завъртайки 19 обиколки и качвайки общо 6750 метра диневелация. Щафетният отбор показа завидна дисциплина, преплетена с умението да се забвлява на бойното поле. Невероятни умения при боравене с планински велисопеди и прилагане на методи за отмора след предаване на щафетата. Нервен-Хамстер набра цели 11 обиколки и много снимки (които предстои да видим). Азса-бачинито в титанична битка в последните броени часове, въпреки всичките предубеждения и залози срещу него, навъртайки геройска последна обиколка, хвана пред-пред последното място....

Но тези резултати бледнеят пред едно не6то... то е вкусът на пътеката. Когато започна състезанието, ми идеше да кажа на организаторите: Абе бацета кво е тва зверско начално изкачване, секи бута и се мори и нема каране, но с течение на времето контрастът между разбирания и реалност ставаше все по-очевиден, като контрастът между умножаващите се черни хиксчета, отчитащи обиколките на състезателите, върху безчуственото, бяло и съдбоносно контролно табло. Състезанието не може да бъде описано с денивелации, брой участници, скорости, килограми на велисипеди и др. статистики. Няма смисал да се говори за перфектната организация - маркировка, сервиз, задоволяване на гастрономически желания. Но то просто може да се впише в рамките на едно единствена дума - епично. Млади и стари, мъже и жени бяха се вкопчили в яростна борба с грайфери на гуми, вериги, курбели, плът и кръв за всеки един изминат сантиметър, за всяка една секунда, за всеки един преодолян камък или корен.Състезанието течеше, с времето нервите се изпъваха, мускулите отслабваха, водата свършваше, отчаянието хвърляше върху състезателите своя невидим воал. Имаше кризи, драми, разочароваение. Войната взе своите жертви (физически и психически - да се оправят по-бързо). Бойното поле бе допълнително усложнено от настъпилия мрак и дошлите с него бонуси - йети (чути, но не видени), блуждаещи духове на велотуристи, изкачащи иззад гърба на състезателите (без да носят фарове) и нудисти, подаващи невярна информация за паднали в боя. Но реалността бе една - състезателите не се бориха по между си. Това бе борба между тях и могъщата планина, гледаща ги отвисоко и хвърляща на пътя им вертикални баири, коловози и камъни, а бидейки вече горе, тя черпеше своите "покорители", опитващи се да слезат надолу, с остри заявои, корени, дърве, едри чакъли и отвесни бездни, които само за миг можеха да сложат край на всичко. Борбата бе титанична, героите - планинските велосипедисти - атакуваха непоклатимата планина цели 24 часа и тя най-накрая падна в краката им, а имената на нейните покорители завинаги ще бъдат изписани със златни букви в младата история на българското планиско колоездене.
И така връщайки се от състезанието, пътувайки в автомобила на един много добър веломонтьор, мислейки за велосъбитието, което току що бе приключило, сетивата ми си спомняха единствено вкуса на пътеката, готова да изтощи и доведе до отчаяние всеки, но и да го накара да лети като крилата на орел. Пътека, избрана от герои за други герои, искащи да докажат за пореден път себе.....

.... MTB Forever.

"Крива спица" благодарим ви.

[SPA]

[rarekin]

Благодаря на "Крива спица" за невероятното преживяване!

Специални благодарности към Владо (outfaced) за гостоприемството!

did, майстор си и имаш бира следващия път като се видим.

Браво на всички участници и специално на дамското присъствие!

Абе, не е честно! На горната контрола ми отказаха бира по време на състезанието. Това легално ли е? Все пак, става дума за планинско колоездене. Както пише в регламента на маратона по въпроса?

[did]

Абе, не е честно! На горната контрола ми отказаха бира по време на състезанието. Това легално ли е? Все пак, става дума за планинско колоездене. Както пише в регламента на маратона по въпроса?

Хм... тема за размисъл...

Може догодина да направим допинг-контрол с дрегер, който ще е много евтин:

Който с нас не пие бира,
да се дисквалифицира!

Ще го добавим в регламента на всички бъдещи мероприятия!

[vladimir.dzhuvinov]

....

[azsa-bachinito]

снимки
http://picasaweb.google.com/azsasa/MTBM ... directlink

[ACID BURN]

Поредната скъсана верига, но тоя път и изкривено ухо, а може би и обтегач...
Ако оставим това настрана...
Във 8-те часа, които карах минах от едната крайност в другата.Много ме е яд, ама вече съм свикнал на тея глупости.
Прекрасна компания, нови хора и най-вече удоволствието от маршрута.
Маршрута е най-великият!Браво!

[bokicha]

Ми аз какво да добавя, толкова беше хубаво,
че вече чакаме 24 #4...
"Крива спица" ..страхотни сте.

[did]

Според мен цялото състезание трябва да се излъчва по ринг тв. Или поне да направят добър репортаж

Няма да стане тая работа. Те от спортове без топка не се интересуват.

Впрочем, преди мероприятието уведомихме официално всички национални и местни медии, за които се сетихме (телевизии, радиа, вестници, новинарски сайтове,...). Изпратили сме около 40 писма, като за улеснение на журналята даже им бяхме написали РАЗЛИЧНИ готови текстове, с които да анонсират мероприятието, премахнахме претенциите за авторски права на организаторите от правилника...

Не сме получили нито един отговор, пък бил той и учтив отказ! Все едно такова мероприятие не съществува. Само в един жълт пловдивски сайт писаха някви глупости... С всякакви проблеми по организацията успяхме да се справим криво-ляво, но при опитите да заинтригуваме медиите, имаше "греда".

Явно единствената медия, интересуваща се от планинско колоездене в България, е mtb-bg.com .

Жалко, много жалко....

[bikezilla]

Целият екип на "Крива спица" благодари на всички гости и състезатели - без вас нямаше да се получи толкова хубаво състезание.

А състезанието беше доста интересно, дори от съдийската маса - интересна възможност за наблюдение на хората, тяхната психика и тяхната физика

Състезателят с номер 17, класирал се на 3то място - Васил Рачев - заслужава похвала не само заради семплото колело и 24-часовата си усмивка, а и защото най-стриктно изпълняваше всички условия за безопасност - единствен караше не с една, а с цели 2 задни светлини. Също така, заслужава похвала и за най-добре запазен състезателен картон (не се умори да го прибира и вади от раницата си на всяка контрола)
Похвали и на всички останали състезатели, които пристигаха на контролите с усмивки до ушите - радваме се, че се забавлявахте.

Поздравления на двата отбора от Колоездачен Клуб Исполин и отборът на велоклуб "Нашата група" - момчета, направихте страхотна щафетна надпревара! Евала

В раздел Резултати на сайта на състезанието са публикувани точните времена на пристигане на старт-финалната контрола на всички състезатели.

П.П.
Ако имате критики и забележки към организацията - моля, не се колебайте да ги споделяте
Ако желаете тук във форума, ако не искате да е публично - използвайте тази форма (може да въведете и невярни данни, ако искате да е анонимно).

[kibikoff]

Поздрави на всички участници и организатори на проявата. Всичко беше страхотно.

... на третото място, стои едно много усмихнато момче, което караше с твърда вилка, най-обикновена твърда стоманена рамка, полуработещи V-спирачки, леки луфтчета тук-таме...

did, сам знаеш, че доброто настроение и позотивното мислене е главен фатор в ПЛАНИНСКОТО колоездене.
Аз също много се радвах на този юнак, който винаги пристигаше с усмивка на контролата, караше си кротко и упорито.

Малко снимки от "горната" контрола.

[Randonneur]

Според мен цялото състезание трябва да се излъчва по ринг тв. Или поне да направят добър репортаж

Няма да стане тая работа. Те от спортове без топка не се интересуват.

Впрочем, преди мероприятието уведомихме официално всички национални и местни медии, за които се сетихме (телевизии, радиа, вестници, новинарски сайтове,...). Изпратили сме около 40 писма, като за улеснение на журналята даже им бяхме написали РАЗЛИЧНИ готови текстове, с които да анонсират мероприятието, премахнахме претенциите за авторски права на организаторите от правилника...

Не сме получили нито един отговор, пък бил той и учтив отказ! Все едно такова мероприятие не съществува. Само в един жълт пловдивски сайт писаха някви глупости... С всякакви проблеми по организацията успяхме да се справим криво-ляво, но при опитите да заинтригуваме медиите, имаше "греда".

Явно единствената медия, интересуваща се от планинско колоездене в България, е mtb-bg.com .

Жалко, много жалко....

В България нещата с връзки стават. Нямате ли си някой познат журналист от местен вестник? Макар и на местно ниво, пак е добре ако се публикува нещо. В Сливен 2-3 вестника пишат за колоездене. Радио Фокус също дава информация. Периодично кореспондента на "24 часа" също ни търси. Някой от форума да се сети за далечен роднина или приятел на приятеля! Намерете мейли и периодично ги захранвайте с информация, все някой ще зацепи. Придайте му международен привкус. Този Щефан Зомер например, мисля че е германец, дето живее в България, карал е бревет. Добре е да се покани някой и друг байкар от чужбина, дето сте се запознали наскоро.
Пробвахте ли в електронни вестници? Имам достъп до следната медия:
http://new.sliven.net/sys/news/index.php?id=10591
http://new.sliven.net/sys/news/index.php?id=10921
Има естествено доза местен патриотизъм, но оттук копират материалите и на други места.
Довечера мисля да драсна някой ред и за 24-часовото - все пак сливналия го спечели!

[outfaced]

малко извън официалната класация и тази за най бърза обиколка ...
извън, защото както се видя, правилното разпределяне на силите а не "даването на газ" води ди победа
та в тоя ред на мисли ми се струва, че някой хора имаха повече потенциал, ако не правеха първите си обиколки толкова бързи

[veskoz]

Браво на Христо! Впечатлячащо!

[mouse]

Искам специално да благодаря на нашия приятел от Германия Крис,за участието в щафетата на „нашата група” .Макар и току що присъединил се към групата, и все още не познаващ нашите условия за планинско колоездене, той не се изплаши от предизвикателството и самоотвержено се включи в отбора.Позитивното му настроение и добрата подготовка която показа че има,помогнаха много на отбора, който макар и останал с трима състезатели, се бори геройски.Браво на момчетата!Въпреки умората,никой от тях не пропусна обиколка.
Евала и на Сашо-Бачинито за спортния дух и хъса му.Последната му обиколка наистина беше толко изненадващо бърза,че ни трябваха 5 минути преди да се усетим, че вече е финиширал и седи на масата до нас.Дори помислихме, че не я е правил...
Браво и на Таня....но тук думите са излишни...

пп: Уф...искаше ми се да врътна една обиколка по трасето след като приключиха,за да го разгледам, ама никой от „групата” не се нави да го мине още веднъж с мен...Що ли така?!?!

[azsa-bachinito]

Искам също да отправя специални благодарности на времето, че ако ни бе запраскал дъжд много щяхме да я оплескаме.

[tanya]

Аз също искам да благодаря на хората от "Крива спица" за перфектно организираното състезание.
Всичко ми хареса страшно много - избраното трасе, организацията на лагера.
Такава тръпка не съм изпитвала от времето на "Паралелните вселени". Много се радвам, че бях част от всичко това.
Като си знам, че спортната ми форма клони към нула, през последните дни ме терзаеха доста съмнения от рода на "с какво по дяволите се захващам". Единствено ме успокояваше мисълта, че кача ли се веднъж на колелото, нервността и съмненията ще изчезнат, и всичко ще си дойде на мястото. За щастие стана точно така. Чувствах се фантастично да карам по това трасе. Маршрутът наистина беше невероятен. Най-хубавото беше, че се караше почти на 100% и дори когато се натрупа умора, пак не ми се е налагало да слизам повече от 2-3 пъти от колелото и то за съвсем кратко. Много хубаво и разнообразно изкачване, което даваше достатъчно възможности за почивка и страхотно спускане. Не бях карала досега при такива условия нощно време, но се оказа много завладяващо. Първата обиколка по тъмно малко ме затрудни, но след като сложих и челник, стана идеално. Тъмнина и тишина в гората, пътеката напред проблясва леко осветена, гумите свистят, гледката от високо към светлините на Пловдив - невероятно. Единственото, което липсваше за да бъде нощта съвършена, бяха звездите. С тях би било приказно. Ама какво да се прави - облаците ги бяха скрили.
Ето и малко снимки от нашия апарат. За съжаление са само от лагера, но това е положението. Папаракът имаше и други задължения

[veno]

Малко снимки

[Admin]

Галерията от състезанието вече е публикувна:
http://www.mtb-bg.com/index.php/photos? ... &catid=125

Който желае, може да добави избрани свои снимки в нея чрез потребителския си панел в сайта (за целта трябва да влезете с името и паролата си от форума).

[abs]

Всички са големи пичове(и пички)
АЗ като голям идиот обикалям и снимам с мотора,и където и да спра с жената да щракна някои веднага следва поздрав със състезателите!Връщам си горните думи назад!

Ако си този, който обикаляше по трасето с кросов мотор, следващия път прояви малко уважение към мероприятието и остави мотора там, където му е мястото - извън трасето. Не случайно сложихме предупредителни табели на всички изходи по трасето.
Всички са добре дошли, стига да не пречат на състезателите.

[veskoz]

...извън трасето.

...а трасето е планината! Сес'? ДВГ няма място в планината. БЧК и ПСС са изключение.

[ХристоС.]

Хайде сега да се включа и аз, малко като при връчването на Наградите на Американската филмова академия ще звуча в началото, но мисля просто, че няма начин да пропусна тази част.

Благодаря на организаторите за състоялото се „мероприятие“ - за мен точно 24-часовата концепция беше стимул да се включа (голямо предизвикателство беше да разбера колко мога да издържа), досега никога не съм се пускал в XC състезания, а поради липса на време и в планината карам доста рядко; имам опит редовно изминаване на големи разстояния, но предимно по асфалт... за мен беше истинско предизвикателство да участвам в този уникален по рода си и провеждан в България поради инициативата на „Крива спица“ маратон. Благодаря за безупречната организация - толкова добре реализирано състезание за любители до този момент не съм виждал (а съм ходил на различни, макар и никое от тях не е било колоездачно). Като се започне от избора на трасе, на обозначаването му, настаняването на състезателите, осигуряването на спонсори, сервизна база, храна и напитки, разполагането на съдии по трасето на ключови места по време на първите обиколки, светкавичната реакция по поправката на мостчето, настроението... момчета, свалям ви шапка! (това, на което ще се радвам следващата година изключително много ще е „менюто“ за състезателите да включва месо (кюфтета, наденички, пържоли... BTW пържолите, които вкусих сутринта на контролния пункт, бяха разкошни), както и да има масажист(ка), защото при тези натоварвания схващанията не са изключени и могат да бъдат доста опасни, а и болезнени; полезно би било да се качат предварително повечко напитки на контролата горе - тази година, ако не бяхме предупредени да пестим и не беше качвана вода от чешмата от самоотвержени доброволци - там доста преди настъпването на сутринта нямаше да има и капка; също една добра идея ще е да има компресор (или поне маркуч с течаща вода) за миене на колелата - след няколко обиколки по трасето цялото движение започваше да скърца в предсмъртна агония; последно, но не и по важност - мисля, че спокойно може да се увеличи бройката на свободните места за участие - сега трасето определено не беше пренаселено и се караше съвсем спокойно, а разбрах, че е имало хора, които са искали да се запишат за индивидуално участие, но не са могли).

Също искам да благодаря на представителите на „Нашата група“ за подкрепата (и сока), на момчето от сервизната база за компанията през нощта, докато почивах, както и за съдействието му, когато имах нужда да извърша малък ремонт на колелото си, на един от съдиите, който ми услужи с инструменти, когато паднах по време на една от първите обиколки и ми се откачи ръкохватката, на момчето с №3 с Diesel рамката, който ми даде пакетче магнезий срещу схващания, на всички, които ми помогнаха през нощта като караха с мен, осветявайки пътя и помагайки ми да се справям със слабото си фарче, което дори не бях предвиждал да ползвам (но това е друга история, която част от участниците вече чуха, а другите ще могат да прочетат надолу), на човекът с минивана, който ме изтегли нагоре по пътя към Марково, на момчетата, записващи резултатите, чиято пържена царевица изядох, без те нищо да ми кажат, на момичетата от масата с напитките за внимателното търпеливо отношение, благодаря на облаците и вятъра, че не допуснаха да завали (екипировка за дъжд си носех уж, обаче не знаех, че разполагам с гуми, които стават само и единствено на сухо и едва се държат дори при наличие на малко влага)... Въобще, благодаря на всеки, който по някакъв начин допринесе 24-часовият маратон да се случи такъв, какъвто беше - а той беше СТРАХОТЕН.

Искам да напиша и няколко думи за състезанието, от моята гледна точка. Първо - искам да подчертая - изключително рядко имам и време, и възможност да карам XC. Велосипедът ми е за придвижване в града (и понякога - извън него), като единствено съм се стремил да е лек, а е full suspension просто защото да се кара в София си е сериозно изпитание Специално за състезанието си купих нови XC гуми - Schwalbe Furious Fred... поръчах фарче, за което прочетох добри отзиви (и цената му не беше няколкостотин долара) - този, както и челник. За жалост се оказа, че от този online магазин не пращали с експресна услуга до България и е много вероятно поръчаното от мен да не дойде навреме, но в петъка преди състезанието с радост установих, че пратката ми е стигнала до България и ще мога да мина през пощата да си я взема в сутринта... имах толкова много неща да свърша, че легнах в 3:30 и станах в 5:30 в събота... и като започнах да си приготвям багажа установих, че не мога да си намеря застрахователната полица. Загубих поне 30 минути да я търся и след като се видя, че вече и влака в 7:20 изпускам и ми остава само този в 8:30 - реших да потърся къде в Пловдив мога да сключа такава застраховка в събота... направих го, минах през пощата и с радост си взех пратката, натоварих се на влака... само за да установя с разочарование, че китайците са ми изпратили зарядно за батериите с кабел, чиито накрайник е за Type A стандарт, а не Type F (Schuko)... и точно започвах да обмислям как да мина през някой Техномаркет да взема такъв кабел (който иначе е стандартен откъм страната на зарядното), без дори да съм сигурен, че ще мога да разчитам на ток по време на състезанието, когато осъзнах, че нещо липсва... в плика имаше само батерии и зарядно, без никаква следа от фарче или челник - имаше само бележка, че те не са включени в тази пратка (очевидно са пуснати отделно, от съображения да не се прескача максимално допустимото тегло за услугата)... Бях взел „за резерва“ две слабички фарчета, с които разполагах - Sigma CubeLight и Sigma Blade... които бяха заредени само с ползвани около 1h 2500mAh батерии и имах, всичко на всичко, още 5 резервни, по-слаби. Опитах да поспя във влака, но не успях... в Пловдив лесно намерих офиса на SDI (ако на някого му трябва застраховка в събота или неделя - да погледне къде близо до него има офис на този застрахователен посредник, който да работи, на сайта им има адреси на всичките им обекти), после тръгнах към Марково... баирът малко ме озори, добре че ми се притехоха на помощ с кола и държейки се за нея - успях да стигна около 11:50 на мястото, където се извършваше записването... май заради късното ми пристигане, никой не провери дали колелото ми е в техническа изправност (не, че имаше нужда - предния ден беше в сервиз профилактично)... ммм, само не разбрах, за какъв дявол трябваше да носим ръчни часовници - аз не ползвам такъв от години, сега взех назаем специално - дори не беше точен, но аз и хич не се сещах да го гледам, само ми тежеше Разпънах си палатката, настаних се, хапнах, пийнах... и стартът бе даден. В началото стръмното изкачване по асфалт ми се струваше доста леко, тръгнах последен (не ми се блъскаше на старта) и един след друг подминавах другите състезатели (без някои, които видях да се откъсват още в самото начало)... но в момента, в който стъпих на влажната пътека, покрита с натрошени малки камъчета, разбрах че гумите ми НИКАК не се справят с влагата - до момента бях карал през пресечена местност с тях 2 пъти и се държаха просто чудесно, но само по сухо; и започна едно бутане, едни опити да „драпам“ нагоре (а бяхме още в самото начало). Някъде до петата обиколка, когато трасето се поразрови и не беше вече толкова хлъзгаво, движението нагоре беше жива мъка и често превъртах задна гума, дори на най-леките предавки, губейки равновесие. Паднах на два-три пъти на най-стръмния участък от трасето, точно преди мостчето - веднъж си закачих педала в дърво, веднъж натиснах спирачки и колелото ми ме захлюпи, веднъж се подхлъзнах по камъните... и просто се отказах през следващите обиколки да минавам оттам върху него - слизах и го пързалях до себе си на спирачки. Цялото изкачване беше бая трудничко, но аз с изнанада установих, че за разлика от други участници, катеренето ми се удава доста повече и особено когато влагата спря да бъде фактор - печелех време главно при изкачванията от това, че нагоре почти не ми се налагаше да слизам и да бутам. Обърках пътя само веднъж - в първата обиколка, с още две момчета бяхме пропуснали обозначение преди контролния пункт и стигнахме до него по различна пътека (добре, че стигнахме пак там, де) - при следващите обиколки на същото място, откъдето бяхме минали, имаше вече поставена жълта преградна лента, която не даваше никакви възможности за грешки (: Спускането започваше съвсем плавно, като дори имаше и изкачвания... в един момент имаше рязко ускорение надолу и после пътеката криволичеше из гората, като имаше от всичко по малко - корени, храсти, коварна локва на един от завоите... след подминаването на един тежък каменист участък, означен с три стрелки и особено след 180° завой малко по-даолу от него, точно преди езерото, спускането добиваше съвсем екстремни (за мен) измерения - как не се претрепах там, сам не зная... признавам, че да спускам не ми е силата - губех в този участък поне 5 минути от лидерите, и то ако спускам на ръба на възможностите си; през повечето време обирах скоростта от инерцията със спирачките (в следствие на което, още не си чувствам половината длан на дясната ръка). След езерото следваше ново постепено изкачване, където обикновено наваксвах част от изгубеното време... не се скъпях на почивки и правех 5-10 минутни престои на някоя от контролите. Докато се смрачи, Тодор вече ме беше затворил с 2 обиколки, а аз се намирах някъде в средата на класирането - реших, че към първоначалния план просто да карам 24 часа, мога да добавя и нови щрихи - да вляза в десятката (впоследствие, като видях как се движа, реших че мога да имам сили за петицата). След 20 часа ползването на осветление вече беше наложително (то беше задължително още след 19, но аз затворих обиколката в 18:45 и реших да не взимам с мен фарове, за да не ми тежат). Не се напрягах прекалено, просто карах... и карах... разбрах, че на Тодор му е прилошало и се е върнал, Стефан беше излязъл начело, в следващия момент Тодор пак започна да прави обиколки с бясно темпо... опитах да катеря заедно с него веднъж, когато се засякохме на старт-финала - голяма грешка! - изгубих го малко преди контролния пункт, а при затварянето на обиколката бях разбит - коленете ме боляха неприятно, имах чувството, че прасците ми всеки момент ще се схванат... наложи се да пия обезболяващи, а малко след това и един от участниците, с когото се засякох, ми услужи с магнезий на прах - преборих кризата. Много ми помогнаха хора, с които карах заедно за известно време и чиито фарове ми даваха допълнително идея за контурите на трасето, което и бях успял да позапомня вече... посред нощ ми стана ясно, че мога да се боря за третото място (явно част от тези пред мен бяха легнали да почиват), което след отпадането на Тодор ме придвижи автоматично на второ. На моменти светлината наистина не ми стигаше, а и на 2 пъти ми се наложи да сменям батерии, като едните почти напълно се изтощиха по средата на обиколката и спусках почти по интуиция (същото се случи и с „резервата“, закупени от бакалията - сложих ги в 6:05 и около 6:15, по време на изкачването, вече „нямаше никой“, добре че се съмна - иначе просто щеше да е невъзможно надолу без никаква светлина; съвет - НЕ разчитайте на меркуриево-оксидни батерии за никакъв уред с високо потребление)... Около 4:00 видях, че най-близкият следващ ме състезател е на 2 обиколки от мен и седнах за дълга почивка... разреших си около 45-50 минути отдих, защото видях, че разликата започва да пада - а все пак, аз не бях от тези, правещи най-бързи обиколки, отделно не бях почивал и не бях толкова свеж колкото други, които бяха спали... Първоначално виждах като заплаха bokichaa, впоследствие №20 - Недко Дянков. Тръгнах отново да правя обиколки и започнах да се ядосвам, защото докато бях почивал - беше паднала и роса и поизсушеното трасе пак се беше „разлигавило“, а при такива условия, както вече казах - губех почти всякакво сцепление. При едно от преминаванията ми на финала забеязах, че №17 - Васил Рачев е само на обиколка след мен - питах кога е минал и ми отговориха „току-що“. Нагоре не го настигнах, но за сметка на това - той настигна мен и ме задмина. Започнаха да се прокрадват у мен съмнения, че може да е станала някаква грешка и той да ме е изпреварил, особено след като и на контролата горе ме уведомиха, че по неговите думи, е минал пред мен... спусках на предела на възможностите си (вече слънцето беше високо и земята поизсъхна), но не можах дори да го настигна, нито дори да го видя на по-откритите участъци (още повече - бях забравил картона си и се връщах малко назад, за да го взема - добре, че се усетих бързо - благодаря! и на състезателя, който ми го носеше и ми спести още 2 загубени минути)... долу вече се успокоих, че все още съм с обиколка напред, а Васил е минал оттам 2 минути преди мен... оставаха точно 2 часа до края и беше достатъчно просто да направя още една обиколка, за да не може по никакъв начин да излезе пред мен в класирането... нагоре почти през цялото време бутах, в компанията на №11 - rarekin, за да пазя коленете си за спускането... като за първо участие няма как да не съм доволен от класирането си и представянето си като цяло, но признавам - ако Тодор беше карал до края и другите участници, също като мен, не бяха лягали - трудно щях да се наредя сред първите 7-8. А ако някой си мисли, че няма никакви последствия от това да се кара 24 часа непрекъснато (освен физическата умора) - лъже се - сутринта, след като преминах от изкуствено на естествено осветление, ми се привиждаха скали с контурите на колоездачи и храсти, които са приклекнали да ме снимат, а като слизах към гарата в Пловдив, имах усещане сякаш съм на кораб - земята около мен се люлееше (или по-скоро се изумявах, как така не следва десен завой, после ляв с поднасяне, след което две бабунки и нов ляв завой )... Още веднъж - благодаря! на всички, замесени в и около 24-часовия маратон 2009; ще се видим отново следващата година

P.S: mouse, не си питал правилния човек просто - аз бях навит да направя още една обиколка, стига да не е за време (; А иначе - мисля, че Admin-a има заснета цяла обиколка и ще я качи и тук...
P.P.S: Моля всеки, който е снимал трасето и мен, да ми изпрати лично съобщение да се разберем как могат да стигнат до мен снимките му в оригинал (:

[HepBeH_XaMcTep]

На теб взе, че ти хареса!!!

помисли за Обиколката на Витоша!
Ще се радвам да те видя на старта!

И Админа вече е качил галерия от

едит:
Довечера ще кача няколкото снимки, които направих през уикенда!
(ако някой вобще иска да гледа кадри на пържоли, бира и Костанев в локви)

[veskoz]

Е те т'ва е пост Бравоо

[outfaced]

@ ХристоС.

благодаря за споделеното
и за препоръките също ...

Само искам да уточня, че не сме върнали желаещ да се състезава. Ограничения бяха по скоро в общата бройка на всички състезатели и те се налагат не толкова от трасето, а от възможността да се настанят хората, обработват състезателите на контролите и в последствие резултатите.
В крайна сметка щафетите не бяха колкото очаквахме (а те правят калабалъка ), така че места за другите категории имаше достатъчно.

[did]

Само искам да уточня, че не сме върнали желаещ да се състезава. Ограничения бяха по скоро в общата бройка на всички състезатели и те се налагат не толкова от трасето, а от възможността да се настанят хората, обработват състезателите на контролите и в последствие резултатите.
В крайна сметка щафетите не бяха колкото очаквахме (а те правят калабалъка ), така че места за другите категории имаше достатъчно.

Не е точно така! При ясни срокове за записване и плащане, имаше хора, които се обаждаха 2 дни преди самото състезание, когато вече бяха разпечатани грамотите, всичко беше купено и разчетено за съответната бройка хора,... Никой подал заявка в срок не е върнат. Отказано е участие на хора, които искат да са "изключение", а ти сам знаеш, какви ядове за организацията са тия "изключения".

Нека на всички да е ясно - за да може да се организират добре мероприятията, трябва и състезателите да помагат, като спазват сроковете за регистрация.

Всички останали забележки на ХристоС. си ги записваме в тефтера.

[Pinky76]

Ето и аз да се включа.
@ Христос- Много добър,добре написан,интригуващ пост,евала батка.Много добре представяне и имаш много потенциал особено нагоре.На баира караше колкото мен(въпреки че имах много проблеми с тялото си),това не умаловажа карането ти.
Относно организацията и трасето всичко беше много добре изпипано.Маркировката много добра,просто няма къде да се изгубиш(табелките светеха през ноща).А трасето беше караемо 100% стига да имаш сили де,особено през ноща става тежичко.
За моето представяне-много слабо.Аз направих много грешки + разболях се седмица преди старта и бях на лекарства.Първото което не трябва да правите е да подценявате съперниците си.Аз тренирах с едни от може би най-добрите МТБ състезатели в момента(братята Миро и Сашо,които спечелиха отборното),но особено единия е неверояно голям егоист,простак и много още.За тях всички освен тях двамата+ още двама или трима в БГ могат да карат колело,а всички останали са туристи.Това омаловажаване на качествата на другите е не само просташко,просто нямам думи.Аз мисля хич да не карам повече с тях и може би е имало малко подценяваме и от моя страна за другите момчета поради същата причина.За което съжалявам и си е изцяло моя грешка.Не се подвеждайте по другите хора,слушайте и вярвайте само на себе си(и на семейството си разбира се).
Друго много важно- не пийте Пепси или каквото и да е безалкохолно по време на каране(първо ви се схващат муслулите,втори от кофеина за малко да получа сърдечна криза,а после и ме заболя корема пак от това).
Относно това че на вестниците,телевизията,управниците не им пука за нас - то това е ясно.Те си гледат само техният интерес.Ние не сме интересни.Но ако някой беше му станало лошо и не дай си боже умре в гората или го нападне и изяде вълк,стяха веднага да пратят екип да снима;това е срамота.Толкова ли сме повърхностни,че сме страната на евтините сензации;всеки недорасал юноша слуша чалга(въпросът не е,че я слува,а защо?)Аз ще отговоря- защото се радва на красавиците с изкуствен бюст,повечето от които не могат да пеят и биха събудили дори мъртво пиян от сън и защото всички на тяхната възраст слушат.А вие собствено мнение нямате ли?Елате да видете за какво става въпрос-за истински мъже и няколко жени,които стигат до предела на човешките възможности и показат колко е силен човешкия дух.От това по красиво и истинско няма,защото тук те влагат също и цялата си любов и уважение към спорта,съперници и съотборници,приятели.Евала на всички- участници,организатори,помагачи,зяпачи,всеки,който реши да уважи това събитие.
Евала и на Стефчо,много добре разпределени сили,голяма воля и дух.Малко ме е яд че не можах да се боря с теб до край,щеше да е много интересно и напрегнато състезание,но много фактори ми попречиха.Въпреки всичко 22 обиколки е наистина много и ако се запази същото трасе,ще видите другата година живот и здраве,че трудно ще се направят повече.
До другата година и нека бъдем по-добри.Победители са всички(както казах им миналата година),не този с купата,а този който си е изкарал добре,постигнал е поставената от него цели дори надминал,запознал се е много други стойностни хора и си тръгва усмихнат след такова изтощение.

[Reactor]

ВИДЕО от това чудесно състезание