Вдигам стара темичка, но не мога да не изкоментирам най-хубавия филм, който съм гледала през последната половин година

Аз описвам "Източни пиеси" с една дума, и тя не е българска.
Subtle. За по-подходяща просто не се сещам. Супер непретенциозен и ненатрапчив филм, направен с малко пари (без държавно финансиране) и с много любов, от приятели, на които им се прави хубаво кино. Засяга тежки, сериозни, общочовешки теми, и въпреки това остава лек, ефирен и въздушен. Това е филм, който не поучава, не възпитава, не осъжда, не излъчва гръмки призиви, не облъчва със съдбоносни послания, не пробутва евтин драматизъм. Излиза от границите на типичната за българското кино провинциалщина (Камен Калев е завършил режисура в Париж, не е стандартният НАТФИЗ-джия, и много му личи

), която в повечето случаи, за съжаление, прави нашите филми НЕгледаеми, НЕсмилаеми и НЕразбираеми за една по-широка аудитория. Доказателство за това са и наградите, които филмът е спечелил на фестовете в Братислава, Лас Палмас, Токио и Варшава. Този филм не може да бъде анализиран, възприеман и разбиран чисто интелектуално. Той трябва да се почувства, да се съпреживее. Мисля, че е от този тип филми, в които или се влюбваш, или изобщо не можеш да усетиш. Аз лично си го нареждам много близо до "Изгубени в превода"
П.С. Ицо е страхотен, лека му пръст на момчето, много жалко, че си отиде така. Както бях писала някъде - не знам дали е успял да намери онази "частичка добриничка", но частичката от себе си, която е оставил на лентата, кара филмът да блести с мека, топла светлинка.
П.П.С. За саунтрака и за невероятните Nasekomix по-добре да не почвам ... Айде стига толкова
