Ozzie написа:моме, ше преведеш ли за тези дето не го разумеем и причаме слободно ингилизкия?
щото в този вид ще ми се загуби удоволствието от четенето, докато мисля това какво беше, онова какво беше
Аз не съм "момата",но.....
Постарах се да го преведа възможно най-добре.Страхотна история!
30 юли,2007 година,Уистлър,Канада:След страхотна победа в Crankworx (ежегодишен mtb фестивал) ,тройна фрактура на дясното ми стъпало съкрати престоят ми в Канада.Лоша контузия превърна връщането ми в Европа в истинско предизвикателство.По-важното беше,че диагнозата беше обезпокоителна : очевидно 6 до 8 седмици беше нужното време за възстановяване,а Свтовният Шампионат беше след месец.Това за жалост е сценарий,с който съм твърде добре запознат,тъй като е идентичен с миналата година.
След няколко дена дълбок размисъл,не можех да се реша да се откажа от още един полу-успешен сезон заради контузии.Аз и медицинският екип решихме да "се движим по ръба".Риск,ограничен до повторно пукване на съществуващите фрактури,можеше да бъде преодолян.Искрицата надежда ми даде невероятна мотивация.Следователно започнах да тренирам във фитнеса с подкачащия гипс на единия ми крак от машина на машина.По-късно прикачих клипс на гипса,за да мога да тренирам на домашния тренажор.Безбройни часове педалиране на едно място за да запазя прилична физическа форма.Трасето се взима за/е с дължина 5 минути,така че физическата ми кондиция щеше да е от значение.Способността ми да се фокусирам щеше да стане един от критичните параметри също,затова започнах строги упражнения за визуализация,за да мога да запазя усещанията за бързо каране и напрежението,на което подлага човек едно състезателно спускане.Познавайки Шотландия,аз осъзнавам,че метеорологичните условия биха били трудни за човек от Южна Франция,който тренира под слънчето целогодишно.Това очевидно беше още един ключов параметър,който да имам в предвид.Започнах упражненията за визуализация на студено с звуци на дъжд и граъмотевици.Необходимост,за да се опитам да задържа стреса под контрол на началната линия.Подготовката на колелото също беше решаваща,но трудна,тъй като не можех да карам.Моят приятел и механик Пол Уолтън любезно се съгласи да разшири своите задъжения и да стане изпитател (тест райдър).Движейки се бавно около тренировъчните трасета,аз наблюдавах Пол,който караше със самоотверженост и ми помагаше да събера информация за настройките на байка.Трудна задача,която той изпълни чудесно,като постави интересни времена на тренировъчните сесии.
30 август,2007 година,IM2S,Монако:Сед 4 седмици обездвижване на крака и мотивиран опит да се подготвя за Световното първенсво,с докторите решихме да махнем гипса.Две от фрактурите бяха зарастнали на 80%,а третата бе едва леко калцирана.Бях в състояние да ходя още същия ден със специална подметка.След 48 часа можех да се върна на шосейното колело за малко и беше време да замина за Шотландия.Очевидно беше мечта,но по-важно лично предизвикателство,което исках да изпитам.
5 сепметври,2007,Форт Уилиам,Шотландия:Тренировъчната сесия мина добре,но бях далеч от типичното си състезателно каране,съсредоточеността ми се увеличаваше с всеки изминал ден,а лицевите изражения се намалиха до минимум,като чувствах енергия,концентрирана във всяко мое движение.
6 септември,2007 година:Полу-финалите показаха приемливи времена,но далече от нужните за успех.Наблягам на стил на каране,фокусиран върху плавното движение("focused on flow"Това не мога да го преведа като хората.Flow е поток,така че вие мислете как е искал да го изпозва в преносен смисъл.)надявайки се,че при дължината на трасето,състезателният ми опит може да има значение.Но погледнато реално,нивото е високо и само прекрачването на тези ограничения може да ме доближи до подиума.Работех върху линиите и траекториите,докато пазех крака си.Страхотно проучване на френския отбор на място,показа,че се движа по-бързо,но по-задълбочен анализ показа,че това е типично при всички състезатели.
9 септември,2007 година:Постигнах една от целите си.Тук съм,готов да стартирам в Световното първенство.Контролирано завръщане от контузия,което нямаше да бъде възможно без страхотен,мотивиран отбор.
15:20 часа :Последно силно ръкостискане с Пол.Обграждащата ни енергия ме кара да помисля за последно за семейството и приятелите ми,за медицинския персонал,за партньорите ми и други,които съпреживяха това изпитание с мен.
15:24 часа:Леко побутване и влизам в палатката за старта,където намирам вятъра,дъжда и студа,които се опитвам да си представя през последните няколко седмици.В един дълбок дъх освободждавам цялото напрежение в тялото си,за да се изпълня с любовта и щастието,нужни,за да опитам да се доближа до съвършенство.
Дълбоко издишане и останалото е черна дупка,която бих описал като подготовка на ума и тялото.
Движенията ми са синхронизирани с трасето.Чувставам се като река в коритото си,която знае как да избегне всеки камък на пътя си.Спомени са звуци на дървета близо до кормилото ми,усещания,че колелото ускорява почти от самосебе си.
Светлината се появява отново,виковете и шумът ме връщат обратно,сърцето ми,биещо с 195 удара в минута,тупти в гърдите ми,кракът ме боли,болки в мускулите ми припомнят завършеното усилие.Внезапно,отстрани на трасето,усмивките на удивената публика и бляскащите сълзи на близките ми приятеи и семейството ми.В допълнение,уважение от световен водач,до който се доближих на 0,64 секунди.Здраво ръкостискане,като това отпреди 2 години,с изключение,че ролите бяха сменени по онова време.Но във всеки случай,същият респект,който ни подтиква да "вибрираме" и прави спорта и неговите ценности толкова силни.
Сребърният медал може да изглежда като провал,когато си спечелил две световни титли,но днес той е изключително лично постижение.Победа,която аз бих описал като невероятно човешко изживяване,в което възможността да споделяш и да работиш в екип, е причината за свръх-успеха.
Искрено и дълбоко ви благодаря за подкрепата ви,която ми даде крила.....
"Най-голямото доказателство за съществуването на разумен живот във Вселената е,че досега никой не се е опитал да се свърже с нас."