Мотивация

[kikon]

http://www.pinkbike.com/news/fabien-bar ... -2007.html

Невероятен!

[Ozzie]

моме, ше преведеш ли за тези дето не го разумеем и причаме слободно ингилизкия?
щото в този вид ще ми се загуби удоволствието от четенето, докато мисля това какво беше, онова какво беше

[azze]

моме, ше преведеш ли за тези дето не го разумеем и причаме слободно ингилизкия?
щото в този вид ще ми се загуби удоволствието от четенето, докато мисля това какво беше, онова какво беше

Аз не съм "момата",но.....
Постарах се да го преведа възможно най-добре.Страхотна история!

30 юли,2007 година,Уистлър,Канада:След страхотна победа в Crankworx (ежегодишен mtb фестивал) ,тройна фрактура на дясното ми стъпало съкрати престоят ми в Канада.Лоша контузия превърна връщането ми в Европа в истинско предизвикателство.По-важното беше,че диагнозата беше обезпокоителна : очевидно 6 до 8 седмици беше нужното време за възстановяване,а Свтовният Шампионат беше след месец.Това за жалост е сценарий,с който съм твърде добре запознат,тъй като е идентичен с миналата година.
След няколко дена дълбок размисъл,не можех да се реша да се откажа от още един полу-успешен сезон заради контузии.Аз и медицинският екип решихме да "се движим по ръба".Риск,ограничен до повторно пукване на съществуващите фрактури,можеше да бъде преодолян.Искрицата надежда ми даде невероятна мотивация.Следователно започнах да тренирам във фитнеса с подкачащия гипс на единия ми крак от машина на машина.По-късно прикачих клипс на гипса,за да мога да тренирам на домашния тренажор.Безбройни часове педалиране на едно място за да запазя прилична физическа форма.Трасето се взима за/е с дължина 5 минути,така че физическата ми кондиция щеше да е от значение.Способността ми да се фокусирам щеше да стане един от критичните параметри също,затова започнах строги упражнения за визуализация,за да мога да запазя усещанията за бързо каране и напрежението,на което подлага човек едно състезателно спускане.Познавайки Шотландия,аз осъзнавам,че метеорологичните условия биха били трудни за човек от Южна Франция,който тренира под слънчето целогодишно.Това очевидно беше още един ключов параметър,който да имам в предвид.Започнах упражненията за визуализация на студено с звуци на дъжд и граъмотевици.Необходимост,за да се опитам да задържа стреса под контрол на началната линия.Подготовката на колелото също беше решаваща,но трудна,тъй като не можех да карам.Моят приятел и механик Пол Уолтън любезно се съгласи да разшири своите задъжения и да стане изпитател (тест райдър).Движейки се бавно около тренировъчните трасета,аз наблюдавах Пол,който караше със самоотверженост и ми помагаше да събера информация за настройките на байка.Трудна задача,която той изпълни чудесно,като постави интересни времена на тренировъчните сесии.
30 август,2007 година,IM2S,Монако:Сед 4 седмици обездвижване на крака и мотивиран опит да се подготвя за Световното първенсво,с докторите решихме да махнем гипса.Две от фрактурите бяха зарастнали на 80%,а третата бе едва леко калцирана.Бях в състояние да ходя още същия ден със специална подметка.След 48 часа можех да се върна на шосейното колело за малко и беше време да замина за Шотландия.Очевидно беше мечта,но по-важно лично предизвикателство,което исках да изпитам.
5 сепметври,2007,Форт Уилиам,Шотландия:Тренировъчната сесия мина добре,но бях далеч от типичното си състезателно каране,съсредоточеността ми се увеличаваше с всеки изминал ден,а лицевите изражения се намалиха до минимум,като чувствах енергия,концентрирана във всяко мое движение.
6 септември,2007 година:Полу-финалите показаха приемливи времена,но далече от нужните за успех.Наблягам на стил на каране,фокусиран върху плавното движение("focused on flow"Това не мога да го преведа като хората.Flow е поток,така че вие мислете как е искал да го изпозва в преносен смисъл.)надявайки се,че при дължината на трасето,състезателният ми опит може да има значение.Но погледнато реално,нивото е високо и само прекрачването на тези ограничения може да ме доближи до подиума.Работех върху линиите и траекториите,докато пазех крака си.Страхотно проучване на френския отбор на място,показа,че се движа по-бързо,но по-задълбочен анализ показа,че това е типично при всички състезатели.
9 септември,2007 година:Постигнах една от целите си.Тук съм,готов да стартирам в Световното първенство.Контролирано завръщане от контузия,което нямаше да бъде възможно без страхотен,мотивиран отбор.
15:20 часа :Последно силно ръкостискане с Пол.Обграждащата ни енергия ме кара да помисля за последно за семейството и приятелите ми,за медицинския персонал,за партньорите ми и други,които съпреживяха това изпитание с мен.
15:24 часа:Леко побутване и влизам в палатката за старта,където намирам вятъра,дъжда и студа,които се опитвам да си представя през последните няколко седмици.В един дълбок дъх освободждавам цялото напрежение в тялото си,за да се изпълня с любовта и щастието,нужни,за да опитам да се доближа до съвършенство.
Дълбоко издишане и останалото е черна дупка,която бих описал като подготовка на ума и тялото.
Движенията ми са синхронизирани с трасето.Чувставам се като река в коритото си,която знае как да избегне всеки камък на пътя си.Спомени са звуци на дървета близо до кормилото ми,усещания,че колелото ускорява почти от самосебе си.

Светлината се появява отново,виковете и шумът ме връщат обратно,сърцето ми,биещо с 195 удара в минута,тупти в гърдите ми,кракът ме боли,болки в мускулите ми припомнят завършеното усилие.Внезапно,отстрани на трасето,усмивките на удивената публика и бляскащите сълзи на близките ми приятеи и семейството ми.В допълнение,уважение от световен водач,до който се доближих на 0,64 секунди.Здраво ръкостискане,като това отпреди 2 години,с изключение,че ролите бяха сменени по онова време.Но във всеки случай,същият респект,който ни подтиква да "вибрираме" и прави спорта и неговите ценности толкова силни.

Сребърният медал може да изглежда като провал,когато си спечелил две световни титли,но днес той е изключително лично постижение.Победа,която аз бих описал като невероятно човешко изживяване,в което възможността да споделяш и да работиш в екип, е причината за свръх-успеха.

Искрено и дълбоко ви благодаря за подкрепата ви,която ми даде крила.....

[V.Rossi]

Едно голямо БРАВО за превода на @azze

[Лифта]

Eми браво на момчето ! Има хъс за победа.
Ама нали му плащат. Все едно да правиш евала на някой обикновен човечец, който се е върнал по-рано от неплатен болничен (макар и с огромен риск за здравето си), за да си свърши работата, която е съвсем незначителна за нормалната работа на колегите му (с други думи - никой го не боли). Ако искате недоволствайте от изказването ми и ми ударете 1-2 минусчета, ама за мене това не е особен повод за възхищение. Да не говорим че е пълна реклама и е*аси позата - хората използват за нарицателно името на една известна драма наречена "Многострадалната Геновева". Ми като ти е толко тегаво и не те кефи недей се мъчи, бе пич ...

П.С. Иначе, наистина, браво на Azze ! Потрудил се е човека за каузата

[kikon]

Аз за кво си играх да го превеждам...

Лифт, няма тука Многострадални Гиновеви. Всичко е личен избор и решителност, да ти покаже, че когато искаш нещо, има начин да го постигнеш, но трябва да му се отдадеш. It ain't over, till is over.

[did]

мда... типичното мислене на хора без деца: дай да се потрошим и накефим на макс тая година, пък за догодина ще му мислим догодина.

и после или няма деца, или почва да мисли като човек с деца.

във всички случаи, текстът на мен ми звучи инфантилно.

[outfaced]

мда... типичното мислене на хора без деца: дай да се потрошим и накефим на макс тая година, пък за догодина ще му мислим догодина.

и после или няма деца, или почва да мисли като човек с деца.

във всички случаи, текстът на мен ми звучи инфантилно.

a на децата това пък са им героите ... объркана работа, а

[Лифта]

... когато искаш нещо, има начин да го постигнеш, но трябва да му се отдадеш. It ain't over, till is over.

Това е безспорно, и има десетки и стотици други примери, кои разпространявани сред хората устно, другите под формата на разкази, трети екранизирани и т.н.
Но този тук за мен граничи с, както казват на "ингилизки", insanity (демек лудост)

Пък тук не говорим за нещо апокалиптично, от което зависи съдбата на дадения индивид, а просто за едно състезание (макар и в световен мащаб), което се провежда, до колкото разбрах, ежегодно. (ако имам грешка, поправете ме)

[Jim]

@Лифта: Едва ли сребролюбието го е подтикнало да поеме този огромен риск за здравето си. Все пак застраховката му вероятно го е обезпечавала достатъчно добре финансово в случай на контузия.

Да не забравяме и усещането, че проваляш целия отбор. В текста откровено прозира грижата за екипа.

[did]

В текста откровено прозира грижата за екипа.

Сигурно щото текстът е писан от PR-а на екипа

[kikon]

Кво ви става бе хора?! Пускам нещо inspirational и всички наскачат като езически свещенници. Да не сте забравили да мечтаете?

Ако желанието да постигнеш нещо в живота си (можете да прочетете пак последния параграф) е инфалтилност, значи да, прави сте. Добре, че поне не съм сама ми Барел и той будала се оказа.


"Кога, ако не сега?" е казал някой си там.

[Jim]

В текста откровено прозира грижата за екипа.

Сигурно щото текстът е писан от PR-а на екипа

И аз мисля така, но взех повод за изказването си от текста, надявайки се неговото съдържание да съвпада в голяма степен с виждането на главния герой.
А може и да съм малко наивен?! Не знам. Понякога ми е по-добре така

[did]

"Кога, ако не сега?" е казал някой си там.

Много нетърпелив ще да е бил тоя. Най-вероятно това го е измислила жена.

[axelmax]

мда... типичното мислене на хора без деца: дай да се потрошим и накефим на макс тая година, пък за догодина ще му мислим догодина.

и после или няма деца, или почва да мисли като човек с деца.

във всички случаи, текстът на мен ми звучи инфантилно.

a на децата това пък са им героите ... объркана работа, а

На теб кой са ти геройте!
Кой е кзал,че всеки трябва да има деца?Като питаш някой ,защо искаш деца?те отговарят:" Така!","Защото трябва!","Да има някой да ме гледа!",или от чиста скука" Да имам за кой да се грижа" и после,сетили се на средна възръст,че имало и живот и на тези години ,писнало им от откачени тинейджъри бягат от отговорност и си правят каквото искат.
Човек е сам по себе си!


по темата

Текста ми хареса ( azze ) и разкрива начина на подготовка при професионалистите.Нензнам подробности за състоянието на прото,но не ми изгелжда да е нещо фатално все пак въпросът не е дали ще се възтанови,а кога.Погледнато е негов ъгъл обаче нещата са други.

п.с. рядко чета толкова


@did-Времето тече в една посока!Не можеш на никой да гарантираш,че ще има утре ,че да запази малко кости за тогава!

[PtD]

@axelmax, вярно. Затова още утре се мяткай и карай като бесен, щото не е ясно, ще има ли другиден.

@kikon, това, че теб те вдъхновява за нещо, съвсем нищо не значи. Като минеш 30-те и като почват да ти се обаждат старите травми, дето си ги изкарала "на крак", щото си много мотивирана, обади ми се пак да си поговорим. Имам материал за обсъждане, вервай ми. А ако мислиш, че извън тесните МТБ кръгове някой има хал-хабер кой е Фабиен Барел, или Стив Пийт (че да си заслужава жертвата в името на славата) - много бъркаш.

@all, човекът така си вади хляба, нормално е да иска да се върне в играта максимално бързо. Обаче заслужава ли си? Не мога да преценя. Костите са си негови, нека се оправя сам.

П.П. за мен inspiration (kikon, български ли не знаеш?) би бил онзи пич, дето кара с протеза

[bikerider]

Ей дърти мърморковци, не й отнемайте избора. Ако иска да се троши, после тя ще си плати цената. Какво беше онова за грешките на растежа?

П.П. за мен inspiration (kikon, български ли не знаеш?) би бил онзи пич, дето кара с протеза

+1

Tова се вижда и няма нужда от PR посредник, който да ми обяснява колко е яко да се потрошиш. Това е вдъхновение, другото е умение да се пише трогателно.

[kikon]

Избора не се отнема.

Освен ако сам не си го отнемеш.

Тялото не е вечно, рано или късно все нещо сдава багажа. Дали ще е заради лошата храна или заради мръсния въздух, цигарите, или заради спорта на младини (о, да, спорта ти разкатава фамилията), каква е разликата? В крайна сметка свършваш с една торба лекарства. В такъв случай, когато се обърна назад, аз не искам да видя живота си празен, да си мисля "какво ли щеше да стане, ако...", да съжалявам за пропуснати шансове. Предпочитам, след като така или иначе сме прецакани, поне това да е за нещо стойностно, нещо което да остави следа, спомен. Нещо, което да ме кара да се усмихвам.

Сигурно сте прави що се отнася до децата, но това важи само за вас. Аз все още съм в друга категория и не виждам нищо лошо да поемам преценени рискове, вместо да живея в омагьосан кръг, където всеки ден да се пазя за следващия и следващия, и следващия и накрая да се окаже, че нито един не съм изживяла така както аз искам.

"Животът не се мери с вдишванията, който правим, а с моментите, които спират дъха ни."

И даже сега да ми се случи нещо, да ми падне саксия на главата, аз ще съм доволна от живота си, от изборите си и бих съжалявала единствено за бъдещето. Но пък бъдещето е нещо безкрайно, така че...

Това е моя начин на мислене, явно той е различен от вашия. C'est la vie.

[hitar_potter]

Абе, все си мисля, е това е малко неоправдан риск. А и много спортисти го правят. Футболисти играят на инжекции, някой от волейболния ни отбор също играеше с травма един мач. Като че ли, при колективния спорт има някакъв алтруистичен смисъл. Ама в неколективни спортове, все ми се струва, че е малко егоистично, не знам..

Наистина, много по-мотивиращи са участниците в параолимпииските игри, онзи пич, който кара с една ръка и така нататък. Но да подлагаш здравето си на такъв риск е малко глупаво.. Разбирам да беше последната ти олимпиада, или нещо такова - ще се жертваш, ама иначе..

[Лифта]

За мен мотивация е ето този човек. Не знам дали знаете историята стояща зад него и неговото уникално, ръчно направено "колело", но той наистина няма избор - инвалид е. Въпреки това е постигнал нещо изключително, само и само за да може да се наслади на удоволствието от спорта, който обича. Ето това наричам отдаденост (или commitment) и мотивация.

[axelmax]

@ PtD- на '"старини " те болят .щото и ти си бил на същия акъл
Не може да има 100 % приемственост на опита на по-големите към по- малките,затова по- малките трупат собствен опит макар и със същите последтвия.Хората нямат физическа култура това е по -големият проблем.
Мерси,за минуса!(който и да е)

[PtD]

@ PtD- на '"старини " те болят .щото и ти си бил на същия акъл

Aхам, точно така Само че не съм писал откровения по въпроса

[outfaced]

их брее, геройско било, така се живеело (спирало дъха де) ... ... колко наивно само.
Да оставим на страна какво ще стане след време ... работата е там, че историята помни само героите и не пише на всеки един такъв герой, по колко неуспешни опита се падат.

А това че някои са си "болни" и това изпълва целия им живот и просто не виждат друг смисъл пък е съвсем друга тема. При такива хора няма или-или. Филмчето с Пастрана го гледа, нали? ... Е тоя нормален ли е?

[axelmax]

Ти не си ПРО
Твой избор!
Ето например имах две мозъчни сътресения от падане с коело(с и без каска),отидох на село (мазетата са ниски )и се шибнах в горния ръб на касата на вратата . И получих 3-то леко мозъчно сътресение(странно и смешно ,но не е никак приятно(ударът беше доста силен)).Парадоксално,но все едно нещо се намести от първото падане преди 10 години.
Не съм на мнение,че трябва да се "саморазрушаваш",а да имаш избор дали да го направиш.Не понасям някой да се налага върху друг( а когато се усетя ,че аз го правя,ме е срам и гледам да компесирам).

@Kikon-евала все едно съм го писъл АЗ
Бих добавил,че някой хора искат пенсии,докато още получат заплати!

@outfaced-ами като луд не прави като него или те е страх ,че самият ти изглеждаш страхлив спрямо него?Винаги има такива и са идоли,понеже за изключения,а ти обикновен(е само ти). И на мен не ми харесва,понеже лека полека нещата излизат извън контрол.Но така се качва ниво извън еволюцията,която протича толкова бавно.

Хора не може да направиш нещо неправено и да не дадеш нещо от себе си.

[TheAnimal]

Може би ниска грамотност
По темата ... момчето изглежда е с доста силна воля, участието в това състезание му е коствало много болка и усилие. Много от вас писал в темата съм сигурна , че нямат и на половина неговия хъс и воля. За това невиждам смисъл да си дърпате сутиените

[did]

хъс и воля, хъс и воля, воля и хъс, сутиени...

последното го разбрах.

[did]

Ей така се прави: с упоритост и неграмотност - напред с рогата.

По тоя повод, за да съм в крак с времето, пак си смених аватара

[bikezilla]

Без да съм чел в детайли изказаните мнения, ще си позволя да се обърна с по един съвет към Дид и Киконата (само защото се познаваме лично).

Дид, прекарвай повече време с децата си и по-малко пишейки в този форум.

Кикон, прекарвай повече време преследвайки целите си и по-малко пишейки в този форум.

И двамата сте достатъчно умни, за да разберете защо

[bikerider]

@kikon: Да пробвам и аз, макар че вече са ти го казали ясно. Щом те кефят горните откровения - дръж си вдъхновението за теб, щото си е твое

[Ozzie]

@azze
10х за превода dude