Как да махнем безболезнено помощните колелца

[zpaz]

Здрасти колеги. Дойде време да науча 6 годишната си дъщеря да кара без помощни колела. Приемам всякакви практични и теоретични съвети по тази тема. Идеята ми е да избегна, ако може до някъде, тичането след 16 цолов велосипед , яхнат от малък енергичен келеш.Също и как да предпазим детето от евентуални падения и наранявания / за каската и ръкавиците е ясно /. Ако има подобна тема ме насочете и модераторите да правят с тази , каквато сметнат за правилно.

[taurus13]

Съмнявам се да има подходящ начин - просто ги махни и детето за два дена ще му свикне на новото положение. Много са адаптивни тези деца.....

[Stancho]

Послушай колегата и преди да си направил, каквото е казал, може да минеш през Джъмбо да вземеш на детето едни протектори за ролери и такива да не си жули лактите.

[zpaz]

Въпроса е че със сигурност има колеги, които са приложили някакви малки тайни при махането на помощните колела на децата си. Иначе е ясно, че майката му е тичането след детето един два дена

[dimbelcheff]

Вземи й тротинетка.Така ще се научи сама да пази равновесие и когато се почуства несигурна ще пусне крак.След няколко карания ще е по-уверена в себе си и тогава я качи на колелото.Успех.

[tanya]

Имаше подобни теми наистина. Ето няколко кратки съвета от мен:
Спускаш и седалката максимално надолу, така че като е седнала да може да стига спокойно земята с двата крака. Най-добре е да и махнеш педалите за ден-два. Оставяш я да бута с крака и да се подпира съответно с крак, ако тръгне да залита. Като може да вдига и двата крака и да пази равновесие при движение, слагаш отново педалите.
Според мен, когато едно дете се учи да кара колело педалите са абсолютно излишни. Позволявам си да ти дам точно такива съвети, защото големият ми син се научи да пази равновесие през лятото, когато още нямаше 3 години, точно за два дни. Кара обаче колело без педали. Подпирайки се с крака, без падания, без никакъв стрес и без самият той да се усети какво точно прави, наистина за много кратко време се научи да го кара с вдигнати във въздуха крака.
За мен това е най-лесният начин за учене.

[taurus13]

Май най-големия проблем по мои наблюдения на детската площадка се явява не толкова равновесието, а това, че са свикнали, като карат с помощни колела да зяпат наляво и надясно и в момента в който нямат опората и се зазяпат настрани става бау...Иначе за 6 годишно дете, не ми се вижда удачно да махаш педалите - така няма да се научи да кара още дълго време. За височината на седалката се подразбира - краката да опират свободно земята. Аз нямам деца, но да ви кажа съм научил таман няколко приятелски да карат за 2 дена и то с педали, та смятам, че "скачане направо в дълбокото" си е тайната.
Едно време с мен никой не искаше да се занимава и ми купиха направо едно голямо балканче, да се оправям, като толкова искам колело. Ще да съм бил на 5,5 - 6 години. Прибутвах колелото до някоя пейка, подпирах го, изкатервах се на седалката и газ на педалите - що пъти паднах отвисоко
Сигурно точно затова сега толкова вземам присърце как децата да се научат да карат.
Успех!

[zpaz]

Това с махането на педалите наистина е свежа идея. Така поне ще спестя тичането наведен след нея. Иначе тя кара колело с помощни , но само в двора до сега. Той не е много равен и голям и поради тази причина тя няма чак такива изградени навици/ в смисъл не е хала на колелото/, което ще е плюс ако и махна педалите.

[did]

P1110719.JPG (293.12 KiB) Прегледано 3260 пъти

Това е снимка на малката ми дъщеря от пролетта на 2009. Тя никога не е имала и никога няма да има странични подпирателни колелца. Те вредят много повече, отколкото помагат. Правилният начин е - първо без педали, после - с педали.

Голамата дъщеря първо я учих с подпирателни колелца и това създаде повече проблеми, отколкото ползи. Описал съм подробно как става махането на колелцата, даже темата я има в ЧЗВ.

[PtD]

Не съм съгласен с did. Синът ми се научи да кара с педалите без никакви проблеми, доста преди да навърши 3.

[Ozzie]

Въпроса е че със сигурност има колеги, които са приложили някакви малки тайни при махането на помощните колела на децата си. Иначе е ясно, че майката му е тичането след детето един два дена

няма тайни
Моя като го видях, че пази права линия и че много рядко се подпира на помощните колелца, просто ги махнах. Обясних му как да пуска крак при спиране, за да не са катурва и това беше.
Потичай ден- два, не вреди.

[25thframe]

Ozzie +1
Преди години, по този начин, научих малката ми (тогава) братовчедка, да кара без помощни колелца. Аз също така се научих, и просто се подпирах с крак, когато нещата отиваха твърде на една страна.

[МИКИ МАУС]

За едно дете най-важно е да има червени бузи и издрани колене,ако всичко това е налице -оставено само ,повече от половин час и не направи беля - трябва да се води на лекар. Без падане ,не се учи каране на колело-това е част от уроците на живота.
А сега по- темата- продават се дръжки /или как точно се казва -незнам /,които се монтират за болта ,който стяга седлото и са на удобна ,регулируема височина за тичащия родител. Може лесно, с малко технически умения да се направи от подходяща тръба.
Още един път - каране на колело се учи с падане. Бъдете живи и здрави!

[azze]

Още един път - каране на колело се учи с падане.

Може и така да стане,но това не е целта,защото по този начин детето се демотивира.

Наистина най-лесният начин е да се побяга след колелото с детето за малко.
Личен пример - майка ми искаше да се науча рано (не я виня),аз паднах с колелото,строших си носа и,естествено,за известно време се страхувах да пробвам пак.След това се научих буквално за 1 ден,след като вуйчо ми хвана седалката на колелото,докато карах.Повтаряше "Давай,държа те." и като се обърнах в един момент,видях,че е 20 метра зад мен. Та така се научих.Естествено,паданията се случват, (веднъж съборих едната ми баба,без да искам,докато падах.Добре де,направо си я бутнах,но не беше нарочно )но никой не иска детето му да се пребие.

[Runaway]

Просто и ефикасно - преди да ги махнеш, първо ги изкриви нагоре, така че лапето да ги ползва само в краен случай.
Да покара известно време така, докато видиш, че вече почти не "опира" до тях.

После ги махаш и част от горните съвети си остават в сила. ;-)

И още една подробност - гледай да не те види, като ги изкривяваш, че да няма пазарлъци
Успех!

[Yavkata]

И аз ще споделя от опита си. Реших да махна помощните на 12 " колелце на голямата щерка. Първо ги изкривих максимално нагоре, като колегата от горния пост. Като видях, че се справя добре, след час -два събрах кураж.
Пакетирах я с каска, наколенки , налакътници и ръкавици. Проведохме й стриктен инструктаж, че със сигурност ще падне, но да не се плаши от това и да не се отказва. Задържах колелото доктато се настани на педалите и я пуснах. ...
И останах със зяпнала уста. Гадината не само , че не падна но и завиваше без проблеми , и наби нагло контра и слезна пред мен. Разопаковах я от излишната протекция на лакти и колена, взех и моя байк и си направихме първото съвместно каране от четири километра по разбит асфалт. Тогава зверчето беше на три години и пет месеца.

[zpaz]

Мерси за споделеният опит.Явно е че вариантите са много и ще направя комбинация от тях . Първо ще пробвам без педали -този вариант много ми хареса/ аз се чудех защо в ТСМ-ма преди продаваха едни малки колела без педали и венци а то../.После ще видим .
Между другото темата я създадох и за да може родителите на бъдещите колоездачи да си изберат най-удобният и правилен вариант за тях, като им дойде времето.

[kojota]

И според мен няма тайна - с тичането зад колелото ще стане за 1- 2 часа . И до днес си спомням как баща ми ме научи да карам балканчето зад блока .Първо ме държеше и тичаше след мен и повтаряше държа те , държа те . . . после ме беше пуснал и само викаше - държа те . . . и при първия завой видях че не ме държи и обелих коляното - но на следващия ден вече карах колело )

[Runaway]

Eeee, това си е класика! познато усещане! И първи срещи с простата истина, че не всичко е истина!

[zero knowledge]

Основното е детето да свикне да работи с кормилото и как това се отразява на пазенето на баланс (counter steering). Докато тичаш след нея, по-добре ѝ кажи да прави постоянни корекции с кормилото, вместо да се опитва да кара в идеална права линия.

А помощните колелца са по-скоро вредни.

[PtD]

Основното е детето да свикне да работи с кормилото и как това се отразява на пазенето на баланс (counter steering).

На малки деца не можеш да го обясниш - няма да те разберат. Като потичаш с колелото час-два, сами го схващат.

[Antares]

Много ясно помня аз как се научих да карам - мама тича покрай мен, подпирайки ми седалката, аз щастливо въртя ли въртя педалите - в някой момент установявам, че мама я няма, че едиколкоси време съм въртял сам - паника, кълбета на земята... И пак същото - тръгвам, мама тича, подпирайки ме, в някой момент отново си давам сметка, че мама я няма наоколо - по-лека паника, няколко метра осъзнато самостоятелно въртене и пак кълбета. Докато в един момент ми хрумна, че мога и да не се паникьосвам... Милата жена що пот изля ония ден... Но се научих да карам за един ден. И от там нататък проблема беше да ме свалят от колелото, и както Мики Маус много сполучливо отбеляза - постоянните ожулени колена и лакти...
Никога не съм карал нито с помощни колелца, нито безпедални колелета. Просто майка ми един ден тича покрай мен...

[tanya]

И аз се научих да карам колело с цената на много падания за един ден. Дори и никой не тичаше след мен, защото баща ми и вуйчо ми уж щяха да ме учат, но след половин час изчезнаха някъде по работа. Може пък и да им е писнало от мен. Аз продължих на инат да се мъча сама - падах, ставах, но в края на деня можех да карам колело.
При мен се получи, но същата тази система не проработи при брат ми. Той се плашеше от паданията и поради тази причина му отне доста време да се научи да кара. В момента имам много приятелки, които искрено ми завиждат, че карам колело. Те ми споделят, че са пробвали да се научат като малки, но точно паданията са ги уплашили и са ги отказали.
За това моето мнение - поне в началото ученето да е по-плавно и по възможност без падания. Иначе някои деца може да се уплашат и да се откажат. Когато вече се понаучат, падания неминуемо ще има, но децата ще имат поставена основа и е по-малко вероятно да спрат да карат колело.

[Ozzie]

аз пък не помня, как съм се задържал на две колелета
имам спомени от една триколка и после от Зайката, ама не помня последното да е имало помощни колелца

[hobi]

Ако питаш мен, няма защо да те мързи, тичай ден, два след бръмбърчето и готово. Малък съм още да съм си учил моите деца, но съм учил двама братовчеди, две братовчедки (дали пък не бяха три?! ) и сега ще уча и брат ми

[teodorchy_sofia]

Аз съм се учил да карам колело на една площадка за няма и един ден (бях 3-годишен). Мисля, че за горе-долу същото време ще се научи и твоят човек .
А по темата:
Според мен няма смисъл от БОКЛУЦИ като помощни колела и такива подобни. Качваш се, държат те отначало докато свикнеш кое-как е и готово. Разбира се, че е възможно/неизбежно да паднеш няколко пъти, но си струва.
УСПЕХ

[biker_bg]

Аз се научих така:
Братовчед ми имаше един бмх без помошни колелца а моя беше със помошни.И един ден с него излязохме на улицата пред къщата,качих се на бмх-са и се спуснах нодула а той въртеше нагоре и така се научих да пазя равновесие.Заведи я на някоя улица с наклон и я спусни надолу само тя да се пази да не падне като се подпира с крака.

[nikitoMTB]

Аз пък никога не съм карал с помощни колела.Първо имах триколка и после направо ме метнаха на колело без помощни на една пощадка.Такива спомени не се забравят ... едно от най-хубавите усещания.

[манджа]

Аз пък като бях малък повечето дечурлига първо махаха едното помощно колело и след това другото

[hop]

Здрасти! В онези времена 80 и някоя баща ми е ходил командировка в Москва, та донесъл от там на брат ми заветното първо (негово, после и мое) колело - беше едно малко, зелено, руско, железно, и тежеше има-няма 100 кг, и това не попречи да спукаме рамката по веднъж и брат ми, и аз , заваряване после... Та, при брат ми не зная или не помня, но за мен категорично си спомням, че помощните му колела бяха с алуминиев профил за захващане и вероятно брат ми ги беше поизкривил нагоре от каране. Бяха изкривени малко, но достатъчно за да се понаклонявам, като опра до тях. Помня, че в един период брат ми ми се заяждаше, защото вече беше минал на голямо Балкан-че и хвърчеше като хала (като успееше да се качи от някоя пейка, де ), а аз - дребосък - с тия пластмасови помощни колела, дето тракаха по асфалта бях за никъде... Един ден баща ми реши, че ще ми ги маха и аз както до тогава исках да ги махне, така в тоя момент ме хвана детския страх, че няма да мога повече да карам въобще, сълзи, молби, обаче "вчера ти ги свалих" - каза баща ми и работата приключи... Следващата събота (или неделя..) ме изведе с колелото пак и по вече познатия метод "Давай, аз те държа!" ме държа точно до секундата, в която се качих и потеглих. След това и да е искал да ме държи, вече щеше да му е трудно, защото дадох газ и отпраших по-стабилен от всякога. Та, мисълта ми беше, че този метод с изкривените нагоре помощни колела проработи перфектно! Сега, двайсетина години по-късно се замислям и вече не съм съвсем сигурен, че помощните колела тогава ги беше изкривил точно брат ми, но... историята мълчи!