Нашата група :)

[Kaski]

hehe Saschko good idea
Then the bikes will work much better and they will be some gramm lighter but we dont need this on this bikes....we have Cannondales with leftys

[azsa-bachinito]

And they suck too.

[kvelikov]

Браво и на Люлинската група!!!
На вас ви е било по-трудно, защото като гледам, не са минавали туристи и не е утъпкано...

[kojota]

Не беше лесно - но не беше и трудно чак - снега ни спаси от калта ( до колкото беше възможно) , което беше супер , иначе приятен маршрут се оказа тази Люлин планина!

[kvelikov]

И браво на THEZOGGO за подробния фото-репортаж!!!

[Kaski]

hmm...easyer?? not realy....the snow-mud and normal-mud was very bad and it was freesing our Front-Derailleurs and the breaks. but we arrive save back in sofia

[THEZOGGO]

И люлинската група покарахме . Покорихме Люлин планина !

http://kojota.multiply.com/photos/album ... 7.03.2010#

Хубави снимки.

[VICTOR90]

hmm...easyer?? not realy....the snow-mud and normal-mud was very bad and it was freesing our Front-Derailleurs and the breaks. but we arrive save back in sofia

Bravo SOS kris we delayed slightly behind you, but trying to drive as we can, despite the ice and mud on bicycles
е благодаря SOS чак пък блестящо дас съм се представил некоя омряла баба ще земе да ме задмине с тая скорост от мен

[Reactor]

Браво,чудесен ден,макар и студен,поне беше слънчев.
Като гледам всички са доволни,благополучно финиширали и опитали най вкусното Шкембе и най сладката Бира
Е,ако имам късмет да не съм на работа,следващия път ще разходя Кончето и аз

[Kaski]

Да, и само tова е важно, че ние всички се забавлявахме! Yosko, аз се надявам, че tи или ние имаме шанс следващия уикенд! С теб е всъщност винаги много приятно!Не е като в състезание.

[codename47]

добре сте покарали, другия път ще се включиме . Днеска направихме едно качване до Бай Кръстьо и спускане към Симеоново, по шосето до Алеко беше голяма лудница, много туристи(с коли) ееей...

[Stuny]

Как беше тая пътека от Бай Кръстьо ?

Аз като нечлен на нашата група се повозих на лифта и направих няколко снежни спускания , но се прибрах до Симеоново по Кимба и там беше доста мизерно .

[codename47]

ами много добре беше - утъпкана пътека от твърд сняг, ти я знаеш тя си е широка и кратка но гората там е много хубава:

070320106448.jpg (178.69 KiB) Прегледано 2941 пъти

[taurus13]

..и понеже не може да живееш в квартал Люлин и да не познаваш планината кръстница, ние с колегата Kojota, решихме да спретнем една опознавателна експедиция. Не успяха да ни смутят нито приведените във форума фото-доказателства за голямата кал, нито очакваните ниски температури. Всъщност ние заложихме на на температурата срещу калта и може да се каже, че битката беше почти равностойна - само за малко по обяд калта взе надмощие по един югозападен склон, обаче ние бързо се шмугнахме на север, оставяйки я дълбоко разочарована - калта де... Та щурма започна от един квартал на Банкя, който се именува Михайлово и някога е бил самостоятелно село. Оставихме колата, огледахме се къде е най-високото в тая планина и тръгнахме. Първоначално се движехме по пътя към Дивотинския манастир, което го разбрахме от табелките де..., но тоя път беше много утъпкан от джиповете на братята от обителта и автоколоните с поклонници, пък и беше доволно равен за нас и затова ние при първа възможност го изоставихме. Така наречената първа възможност за това, се яви под формата на стръмен улей право нагоре към върха наречен "Крив Камък". Улеят, не можа да ни издържи на темпото и скоро се предаде..абе направо си свърши, като премина в нов път, но вече без следи от гуми. Единствените следи бяха от всякакъв чифто и не-чифто-копитен дивеч, както и от зайци, лисици, белки, порове, бобри, нутрии и ...е, ама оля се вече - добре де, признавам си, че следите бяха напълно неизвестни на нас. Та както си карахме из тази хубава зимна гора, се озовахме на нещо фундаментално, масивно, грозно и обгоряло, което се оказа останките на хижа "Люлин". След кратко чудене накъде да продължим, хванахме право по следите на едно ATV, което беше разцепило гората в посока върха. Е, по едно време се наложи да метна байка на главата, защото наклона премина границата на бутаемост, но поне беше за кратко. Така след изкачването се озовахме на върха, с изгледи в 4-те посоки на света. Виждаха се планини из гръцко, сръбско и българско, както и нашият "любим" квартал. Тъй като малко преди върха, бяхме обърнали по една бисквита с половин литър червено домашно вино, последните метри ми се видяха много смешни - особено докато се пързалях по една кал... След като огледахме района, решихме да си покараме по псевдо-билото, което започна с кратко спускане. Кратко, ама калта, която уж не беше много, се оказа тъй хлъзгава, че байка загуби представа коя част му е предна и коя задна и се носеше както му дойде. Това също се оказа доволно смешно, особено след като за малко не завърши, на един от онези шипкови храсти, които майка ми, много държеше да опоскаме до шушка, когато бях на 12 години, за да превърне плодовете му във вкусен шипков мармалад. Храста вероятно ми прости, тъй като не бях особено старателен в опоскването му преди години. Пътя обаче, реши да бъде кален още доста време и аз преминах към любимата ми дисциплина ГФР, което в превод ще рече Горски Фрйй Райд. Дисциплината се състои в лавиране между дървена, шипки и трънки с цел избягване на калта по пътя. Тази работа завърши с един плонж с главата напред в куп насечени клони, което не беше никак болезнено, обаче се оказах с главата надолу, а раницата подло се беше закачила в клонките и никак не искаше да се отдели от тях. Добре, че Ники идваше зад мен, та ме поразплете малко. По-надолу вече нямаше кал и даже направихме едно приятно спускане с възможност за снежни дрифтове. Озовахме се на последните открити части, пред навлизането в гора и решихме да похапнем. По това време из гората се счупи клон...после още един и друг...хммм. То докато кажа хммм и на поляната се явиха двама горяни. Тези същите са достигнали върхове в "табиетлъка", като очевидно стимулирани от досадните си жени, са натъпкали в раниците си кило ракия и разни хубавини от животински произход и са се отправили на мащабна за селото експедиция, чиято основна цел е междинен лагерен огън, на който да се отдадат на тънките си мезета и една освежаваща поредица глътки...глътка спокойствие..глътка ракия...и така докато свърши едно от двете. След кратка раздумка и ние тръгнахме по пътя си. Следите от ATV-то все още ни водеха някъде, но по едно време и на него очевидно му писна и обърна пряко надолу по склона. Ние обаче продължихме по неизвестна нам жълта маркировка по дърветата. По някое време стана ясно, че това е маркировката за хижа "Есперанто". Единствените следи по снега вече бяха само на някакво кучо-подобно създание, което упорито е вървяло все по маркирания горски път, очевидно обсебено от духа на есперантото. По някое време пътя се отдели от маркировката и ние се зачудихме накъде да хванем - по хубавият слънчев горски път или по жълтата маркировка по дървета. Решението на проблема намери кучо-подобното създание, което очевидно здраво беше захапало есперантската следа и без никакво колебание беше продължило по маркировката между дърветата. Това прецизно следване на маркировката, беше толкова съмнително, че започнах да нижа в съзнанието си драматична история за кучето, което още търси своя починал стопанин, с който често са минавали по пътеката от Есперанто за Люлин. Така или иначе ние нямаше до ходим към Есперанто, най-малкото защото вече предполагахме, че се намира от другата страна на Бучин проход. Тези ни предположение се потвърждаваха от силния строителен шум отвъд гората, където очевидно се наливаха основите на известната нова магистрала "Люлин". Понеже не ни се искаше да се изтърсим на шосето, хванахме един улей надолу по посока Мало Бучино. Страхотно спускане се получи - хем имаше наклон, хем препятствия под снега. По някое време се оказахме на една полянка, точно над бившата каменна кариера в прохода, но сега, кариерата беше коренно променена от пъплещата в ниското едрогабаритна строителна техника. Магистралата, вече беше пуснала бетоновият си език насред планината, но сега приличаше повече на площадка за излитане на изтребители от самолетоносач. След като се "нарадвахме" на ентусиазма с който човеците, могат да разорават планетата си продължихме надолу и след още едно улейче, достигнахме до поляните над Банкя. Оттук до мястото на което оставихме колата прехода беше предимно по поляни. Така завърши неделната ни разходка, която въпреки, че не беше повече от 20 километра според компютърчето на Ники, се оказа приятно уморяваща, най-вече заради терена. По въпроса за калта, местните се изказаха отрицателно - според тях планината не е кална, освен след скорошни дъждове, така че, не може да бъде конкуренция на Лозенската, за която знаем, че и без дъжд може да предложи обилни лепкави удоволствия.
Ето и снимките

[veskoz]

Страхотно. Браво колеги!
Аз очаквам затоплянето, за да завъртим с групата (или поне с тези за които не съм страшилище ) едно също страхотно, но кратко каране последвано от най-страхотната кръчма в район Банкя. Ще минем и през един красив манастир.

[kojota]

..............................[/url]

отново майсторски разказ

Явно със "стъклото" стават истинските снимки !

p.s. Малии кво съм шопарче , явно 10-те кила много ми тежат

[4getcredo]

...
Ето и снимките

[kvelikov]

Добро е "стъклото", ама и "огледалото" помага, а...
Струва си носенето!

Вие сте покатерили Момъка, а ние Момата...
Ето и легендата за имената:
http://moiteplanini.com/legends/vitosha_i_liulin.html

[kojota]

Добро е "стъклото", ама и "огледалото" помага, а...
Струва си носенето!

Вие сте покатерили Момъка, а ние Момата...
Ето и легендата за имената:
http://moiteplanini.com/legends/vitosha_i_liulin.html

Не я знаех таз кегенда - мерси !

[THEZOGGO]

@taurus13

Имаш +

[kvelikov]

Хайде, Групата - честит първи жълт сняг!
До неделя ще го утъпчат и една Водата-Тихия кът-Кладница не ни мърда...
По едно чайче в магазина и обратно...Общо към 55 км.
Wouter - welcome again!

[sos]

Що жълт Колкото до утъпкването малко не ми се вярва но нищо ще видим

[kvelikov]

Ами жълтее си отвсякъде...
Имало "сахарски примеси" - пясък.
А ако туристите от съботата не успеят да утъпчат "The Kladniza roud", винаги може да се направи епичното покатерване до шкембеджийница "Момина скала" и оттам DH с елементи на разсъждение...

[veskoz]

А ако туристите от съботата не успеят да утъпчат "The Kladniza roud"

Забрави. Тази пътека не им представлява интерес в големите снегове, а на тази пътека има наистина много. Ако питаш мен е по-добре до Кладница през Селимица. Ако не друго до Златните е почти сигурно, че просеката ще е поне 40-50 cm, което обаче пак предполага неприятни разминавания с пешеходците (спирания), но е по-добре от бутането след Тихия кът чак до Кладница.

[Miroslav_red star]

А ако туристите от съботата не успеят да утъпчат "The Kladniza roud"

Забрави. Тази пътека не им представлява интерес в големите снегове, а на тази пътека има наистина много. Ако питаш мен е по-добре до Кладница през Селимица. Ако не друго до Златните е почти сигурно, че просеката ще е поне 40-50 cm, което обаче пак предполага неприятни разминавания с пешеходците (спирания), но е по-добре от бутането след Тихия кът чак до Кладница.

Подкрепям Веско изцяло

[kvelikov]

Брей, пусти негативизъм...
Прилагам доказателства и за по-тежки условия (температурни и снегови) при пълна Обиколка...

viewtopic.php?f=5&t=62458&start=30#p594063

Но идеята за Селимица ми допада, защото там май не съм въртял.
Ако се навиеш да водиш, аз съм "ЗА" (не се сещам къде е) ..а после ще се върнем към Тихия кът
по трасето на Обиколката...

PS.1
Самобичуване:пише се road, а не roud
PS.2
Ще включим и Wouter, за да поддържа темпото...

[colson]

Към Селимица е супер. Минавал съм го през Златни мостове-Офелийте и надолу към Кладница, но отдавна. Пътеката на места беше доста разбита като владайската. Но само на места.
Ако тръгвате натам - бройте и мен

[veskoz]

Брей, пусти негативизъм...

Какво те наведе на тази мисъл?

Прилагам доказателства и за по-тежки условия (температурни и снегови) при пълна Обиколка...

Благодаря, но няма нужда. Все пак говорим за каране и то на цялата група. Храсталясническите изпълнения, в които няма нищо лошо, а напротив, те са ясни, но по-подходящи за други теми. Тук кой е по-по-най няма значение. Целта е хумогенизация. По един или друг начин.

Но идеята за Селимица ми допада, защото там май не съм въртял.

Вервай ми, другото (равно) ще го забравиш! вАжи само на връщане 'щото е равно, но при мераци може да стане и по-шарено.

Ако се навиеш да водиш, аз съм "ЗА" (не се сещам къде е) ..а после ще се върнем към Тихия кът
по трасето на Обиколката...

За готов, съм готов винаги. Моята идея, обаче е да поведем повечко хора, които съм сигурен, че и дори след бруталните псувни относно катеренето, ще бъдат максимално удоволетворени от спускането и благата кръчма... даже някои могат и сега да се замечтаят.

Wouter, за да поддържа темпото...

Чудесна идея, но грешна тема. Взъможно е лятото да дойде с ГРУПАТА с цел насоки в спорта към подрастващите, но в случаите когато групата се вози за кеф... за него ще е... тъпо.
Пак казвам, нямам против ни за Уоутър, ни за храсталясване, но няма да е реален обект поне за тази тема.
Респект към мерака ти!
Респект към групата!
Очаквам следващото ни каране с нетърпение... а може да е доста скоро.

Към Селимица е супер. Минавал съм го през Златни мостове-Офелийте и надолу към Кладница, но отдавна. Пътеката на места беше доста разбита като владайската. Но само на места.
Ако тръгвате натам - бройте и мен

Преброен си! Друг?

[kvelikov]

Водете...водете...
Ние от "храсталяците" ще следим темата с интерес.

[azsa-bachinito]

Следи я. Само да не пуснеш корени. А ние ще си знаем какво, къде, кога и с колко бира и кебапчета и глигани.