От снощи официално и моят синковец започна да кара колело с педали. В продължение на една година си караше колелото без педали. Пазеше си равновесие и в интерес на истината се забавляваше страхотно с него. На тавана обаче има и две колелета с верига и педали - едно червено 14 цола и едно синьо 12 цола. Голям мерак има за червеното и от време на време се качваме на тавана да мерим не е ли пораснал вече достатъчно за да може да го подкара. Та след поредното мерене преди няколко дни (естествено колелото му е още доста голямо) каза, че иска да смъкнем по-малкото. Това е така нареченото "падащо колело", защото миналата пролет докато се мъчеше да го кара с помощните колелца постоянно падаше.
Снощи излязохме с това колело. Искаше си помощните колелца, но го излъгахме, че са на ремонт.

и той се върза. Отначало малко го беше страх и започна да го бута. След това се качи и започна да си го бута с крака подобно на колелото без педали. След малко забрави, че го е страх и го подкара като въртеше и педалите. Никакви проблеми. Все едно цял живот това е правил. Веднага започна дупките да цели, от бордюрите да слиза - голямо забава. Много бяхме доволни.
Най-хубавото в цялата работа е, че след няколко месеца по-малкият ми син ще може спокойно на свой ред да подкара колелото без педали. В един момент се бях попритеснила, че ще ни се наложи да купуваме още едно такова.
Снощи много нагледно ни беше демонстриран наистина правилния начин за учене за каране на колело - първо само равновесие, след това въртене. Като гледам синковеца, че той като техника е много по напред от мен. Аз на едно място с колелото не мога да стоя примерно, а той си стои и му се струва съвсем естествено.
От цялата работа има и един недостатък. Това колело е по-тежко. И понеже сутринта той си отиде с него на детска градина, на мен след това ми се откъсна ръката да прибера колелото вкъщи.
